Решение № 310 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110211749 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на ЕТ "М.-Р.М.", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. „С.Р.“ № 34, чрез упълномощен представител - адв. В. Ш. от АК-В.Т. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на търговеца е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се развиват доводи, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че към датата на нарушението - 08.07.2021г. не е била предвидена възможност за санкциониране на нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП – с издаване на електронен фиш, поради което санкционирането на жалбоподателя е следвало да стане по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се сочи, че нормите на чл.179, ал.3 и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание - с първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП, а с втората се санкционира собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10ч, ал.1 от ЗП, от което следва, че както субектите, така и предвидените административни наказания са различни. На следващо място се сочи, че атакуваният електронен фиш е бил издаден след изтичане на 1 законоустановения за това срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който според жалбоподателя е започнал да тече от датата на нарушението. На следващо място в жалбата се твърди, че за процесното ППС е бил налице сключен договор за наем между ЕТ „М.-Р.М.“ ЕООД и „М.” ЕООД, а в изпълнение на законовите изисквания за начисляване и заплащане на пътни такси „М.” ЕООД е сключило договор с дружество, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Твърди се, че до месец юли 2022г. не е съществувал път А-6 50+427, известен като „Европа”, поради което остава недоказано мястото на извършване на нарушението, както и дали въобще има извършено такова нарушение. Жалбоподателят се позовава и на законодателните промени на чл.10б от ЗП, чиято нова алинея 8 задължава доставчика на услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни да уведомява по надлежен ред доставчикът на услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние, за която разпоредба се сочи, че е по-благоприятна за нарушителя. Посочва се и че с начисляването на допълнителна такса в размер на 119 лева, наред с имуществената санкция, се накърнява принципът на пропорционалност, застъпен в правото на Европейския съюз. Иска се ЕФ да бъде отменен. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана от процесуален представител на жалбоподателя молба се изразява становище по същество и се иска отмяна на обжалвания ЕФ, и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е редовно призована - изпраща представител-юрк. Георгиева, която пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваният електронен фиш, като приема за установено от фактическа страна следното:

ЕТ "М.-Р.М.", ЕИК: *********, физическо лице – търговец - Р. М. М., притежава пътно превозно средство – влекач, марка и модел „MAH ТГХ“, с регистрационен номер *******, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000. На 08.07.2021 г. в 12:56 ч. автомобилът се движел на територията на Столична община по път А-6, км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6, км 50 + 427.

Срещу жалбоподателя, като собственик на ППС, бил издаден процесният електронен фиш за 2 извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка беше установена чрез писмени доказателства, приобщени по законния ред по чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП - в 14-дневен срок от получаването му, тъй като ЕФ е връчен на 15.04.2024 г., а жалбата е подадена на 24.04.2024 г. Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на електронния фиш.

Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В диспозитивната част на фиша нарушението, вменено на ЕТ "М.-Р.М.", е квалифицирано по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗДвП като административно-наказателната отговорност на едноличния търговец е ангажирана в качеството на собственик на процесното ППС – влекач, марка и модел „MAH ТГХ“, с регистрационен номер *******, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000. Съгласно състава на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП: "Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание – тази на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че "собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице - с "имуществена санкция" в размер 2500 лева. Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл.

10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на 3 пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък – път А-6, км 50+427, с посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е изложено, че за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ - декларация за преминаване. При тези фактически рамки на адм. обвинение не е ясно какво е изминатото разстояние от ППС и какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. С липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на нарушението и на обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение. Наличната неяснота на административното обвинение възпрепятства възможността за установяване извършването на нарушението от ЕТ "М.-Р.М.".

Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран подход.

Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който, в редакцията към датата на нарушението и на издаване на електронния фиш (ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г.) предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, а не както в процесния случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За този тип нарушения, процедурата е регламентирана в чл. 189е, ал.1 и следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. В тази връзка съдът намира, че в този случай административнонаказателното производство е трябвало да започне със съставянето на АУАН и след това с издаване на НП, а не както е извършено в процесния случай само с издаването на ЕФ. Възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш е предвидена след изменението на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, обн.

4

ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., което действа занапред и не може да санира допуснатото процесуално нарушение с обратна сила.

Само за пълнота на изследването трябва да се посочи, че разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, докато с нормата на чл.179, ал.3б ЗДвП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл.