Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4222 от 26.06.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10056/2017
Вид
Решение № 4222
Подписан
26.06.2018
В сила
08.03.2021
Състав
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№..... гр.София, 26.06.2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10056 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от А.Б.И. срещу З. „Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 200 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 5275,40лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, по повод възникнало на 08,04,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането и от датата на извършването на всеки разход до изплащане на вземането за имуществени вреди.

Навеждат се доводи, че на 08,04,2016год., на път І-5 /Е 85/, км.286+400м е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил , с марка „Ауди“, модел ТТ, с рег. № ********, управляван от Ж.О.Р.и товарен автомобил Фолксваген, с рег. № ********, управляван от А.Б.И.. Поддържа произшествието да е реализирано по вина на водача Р. нарушил правилата за движение по пътищата, поради което за водача на товарен автомобил –ищец по делото са възникнали описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на автомобил Ауди ТТ е застрахована при ответното дружество, поради което за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-З.“Л.и.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която покрива деликтната отговорност на водача на лек автомобил Ауди към датата на застрахователното събитие. Оспорва да е налице осъществено противоправно деяние, оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, характера на описаните травматични увреди и причинната им връзка с произшествието. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, което е несъобразено с принципа за справедливост. Оспорва за ищеца да са реализирани имуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил Фолксваген, който нарушил правилата за движение по пътищата, както и поради непоставен обезопасителен колан.

Съобразно изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а видно и от констативен протокол за пътнотранспортното произшествие с пострадали лица №5/25,04,2016год., съставен от от ОД на МВР Хасково, се установява настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие на 08,04,2016год., около 15,50часа, на път

І-5 Е 85, км.286+400 с участието на лек автомобил, с марка „Фолксваген Голф“, с ДК № ********, управляван от А. Б. И. и лек автомобил, с марка Ауди, с рег.№********, управляван отЖ.О. Р.. Посочено е причина за произшествието да са действията на водачът- Р., който нарушил правилата за движение.

С определение постановено в закрито заседание на 13,02,2018год. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил Ауди, с ответното дружество за релевирания период.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е настъпило в района на разклона за с. Крепост на пътя гр. Димитровград и гр. Хасково, на прав пътен участък, който се състои от две платна, разделени със затревен остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Ауди” се е движил по пътя в лявата пътна лента с посока от гр.Димитровград към гр.Хасково със скорост на движение от 130 км/ч. В същото време, товарен автомобил Фолксваген се е движил в лявата си пътна лента в платното за движение на нас­рещно движещите се автомобили за лек автомобил Ауди и в обратната му посока. По неустановени причини, водачът на лек автомобил Ауди е отклонил рязко посоката си на движение в ляво със завъртане на кормилното колело на управлявания от него автомобил, поради което автомобилът е преминал през затревения остров между двете пла­тна за движение и е навлязъл в пътните ленти за насрещното му движение, като е достигнал до средната пътна лента. В следващия момент водачът на л.а. Ауди е завъртял кормилното колело на дясно и автомобилът се е насочил на дясно към пътните ленти за неговата посока. Докато е преминавал през лявата пътна лента, по която се е движил срещу него товарен автомобил Фолксваген е настъпил удар между двата автомо­била. Моторното превозно средство- Фолксваген с предна лява част челно се е ударило със страничната лява част на лек автомобил Ауди. В резултат на удара задната част на т.а. Фолксваген се е завър­тяла надясно спрямо посоката му, като автомобилът се е плъзнал странично и се е отклонил в дясно до дясната пътна лента, където се е установил напречно на плат­ното за движение. След удара лек автомобил Ауди се е завъртял в посока обратна на часовни­ковата стрелка и отклонявайки се надясно за посоката му се е установил на мястото, където е намерен при огледа на произшествието. Скоростта на движение на товарен автомобил Фолксваген преди настъпването на пътнотранспортното произшествие е 80 км/ч. Причина за настъпването на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил Ауди, с органите за управление на автомобила, който е отклонил управлявания от него автомобил в ляво, при което е напуснал платното за движение в ляво и е навлязъл в платното за движение на насрещно движещите се автомобили, където е настъпил удар с товарен автомобил Фолксваген.

Изложено е становище ударът да е бил предотвратим за водача на МПС Ауди, в случай, че същия е управлявал МПС с разрешената за съответния пътен участък скорост на движение от 90км.ч. и е следвал посоката на пътя. За водача на товарен автомобил Фолксваген ударът е бил непредотвратим към момента, в който е възприел опасността до момента на удара

/разстояние от 50м/.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:

-Счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост.

-Счупване на тялото диафизата на лява бедрена кост.

-Счупване на костите на лява подбедрица.

-Счупване, двуглезенно в областта на дясна глезенна става.

-Изкълчване на дясна глезенна става;

-Счупване на 2 и 3 ходилни кости

-дясно стъпало.

По спешност ищецът е хоспитализиран в БАЛ Димитровград, след което е преместен и хоспитализиран в УМБАЛ-Пловдив. Извършени са лабораторни изследвания и диагностични изследвания, консултации със специалисти. Извършена е оперативна интервенция на 08,04,2016год.-открито наместване на фрактурата с вътрешни фиксации. Извършена е втора оперативна интервенция на 26,05,2016год.-за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тарзални и мететарзални кости-екстракцио корпа металика. На 09,09,2016год. оперативно е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур-екстракцио корпора металика. В периода от 21,11,2016год. до 02,12,2016год. е проведена рехабилитация в НК ЕАД Павел баня. В периода от 06,03,2017гд. до 10,03,2017год. ищецът отново е бил хоспитализиран за отстраняване на имплантирани уреди от тибия, фибула. Лечението на травматичните увреждания е продължило в рамките на 1 година. Съгласно ЕМГ/04.01.17г-.на долни крайници, е констатирана посттравматична увреда на двата фибуларни нерва, повече в ляво, което води до затруднение в повдигане на стъпалата и оттам в походката. При натоварване и промени във времето се очаква ищецът да се оплаква от болки и дискомфорт в местата на увредите. Болките и страданията причинени на ищеца , вследствие на получените травматични увреждания са били най-интензивни непосредствено след травмата след оперативните интервенции по спешност- за открито наместване и метална фиксация на счупванията, след трите оперативни интервенции по отстраняване на металната фиксация, след продължителната рехабилитация. Констатираните травматични увреждания са в причинна връзка с произшествието и отговарят да са получени при установения механизъм на ПТП.

Разходите за медицински консумативи и лекарства, за които по делото са приложени документи са необходими за възстановяване и лечение на пострадалия. Изложено е становище по време на инцидента пострадалия да е бил с поставен предпазен колан, а уврежданията са в резултата от деформациите на автомобила от удара.

По делото е изслушано и заключение на съдебно психиатрична експертиза, неоспорено от страните, от което се установява пострадалият да е преживял остра стресова реакция при процесното събитие, продължила няколко часа, проявяваща се в емоционални вегетативни симптоми, както и отзвучали в рамките на 2-3 месеца тревожно-депресивни оплаквания и симптоми на посттравматичен стрес. Не са налице данни за психично заболяване и персистират последиците в психологичен план, свързани с болковите усещания, продължителната имобилизация и зависимост от околните, които се изразяват в ситуативни страхове, преживявания за занижена самооценка и непълноценност, загуби в личен и професионален план, както и склонност към мистично песимистични интерпретации, за които се очаква за в бъдеще да намаляват.

По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез показанията на св.А. Стоилов, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал настоящият състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на лек автомобил Ауди-Ж.Р., който нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗДВП и чл.16 от ЗДВП, движил се с превишена за пътните условия скорост-130км.час при разрешена от 90км.ч., поради което загубил управление над автомобила , навлязъл в лентата за насрещно движение, с което поведение станал причина за реализиране на пътнотранспортно произшествие.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.