Решение № 62 от 04.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ловеч , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500170 по описа за 2021 година като разгледа в.гр.д. № 170/2021г., за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.

С Решение № 260033/19.02.2021г.,пост.по гр.д.№ 480/2020г., РСЛовеч е признал за установено по отношение на Й. Р. С. с ЕГН *****, с постоянен и настоящ адрес - *****, че към 24.10.2019г. - датата на подаване в PC-Ловеч на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, дължи на „БАНКА ДСК"ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, сумата 424,35 евро - падежирали просрочени месечни вноски - главница за периода 06.01.2020г. до подаване на заявлението (вноски от 74 - 82, вкл. за периода от 06.01.2019г. до 06.09.2019г.вкл.) или частично по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 13.11.2012г., сумата 183.96 евро - договорна лихва за периода 06.12.2018г.- 25.06.2019г., сумата 8.86 евро - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 13.01.2019г. - 25.06.2019г. (до датата на настъпване на изискуемостта), 6,6 евро - разходи при изискуем кредит, ведно със законна 1 лихва от 24.10.2019г. върху главницата до изплащане на вземането. Исковете до пълните претендирани размери на предявените суми- 2 684.77 евро главница, сумата 88 евро - обезщетение след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.06.2019г. до 23.10.2019г., 60 евро - разходи при изискуем кредит по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 13.11.2012г., като неоснователни и недоказани, съдът е отхвърлил. Съдът е приел,че в частта да се признае за установено, че Й. Р. С., с горните данни, е осъдена към 24.10.2019г., да заплати сумите: 2684.77 евро - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 13.11.2012г., сумата 183.96 евро-договорна лихва за периода 06.12.2018 г.- 25.06.2019г., сумата 8.86 евро-обезщетение за забава(лихвена надбавка за забава) за периода от 13.01.2019г. - 25.06.2019г.(до датата на настъпване на изискуемостта), сумата 88 евро- обезщетение след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.06.2019г. до 23.10.2019г., законна лихва от 24.10.2019г. върху главницата до изплащане на вземането, 60 евро - разходи при изискуем кредит, искът е недопустим, оставил го е без разглеждане като недопустим и е прекратил производството по делото на осн.чл.130 ГПК в тази част. Й. Р. С. е осъдена да заплати на „БАНКА ДСК"ЕАД сумата от 219,92лв., представляващи разноски пред първата инстанция и по заповедното производство, съразмерно на уважения размер на исковете.

Постъпила е въззивна жалба от „Банка”ДСК” с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от юрисконсулт Вл. Анг. В., с адрес за призоваване*****, срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главница и обезщетение за забава за периода от 26.06.2019 г. до 23.10.2019г. и признаване за установено, че са дължими от Й. Р. С. и моли да се отмени. Излага,че от представените и събрани по делото писмени доказателства се установява, че по Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2012г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и Р.С.Ц. от гр.Ловеч, банката му е предоставила кредит в размер на 5000 евро, със срок на издължаване 120 месеца.

Разрешеният кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя по сметката му с №20645915, на 13.11.2012г., в съответствие с договора. Кредитът е погасяван редовно до смъртта на С., настъпила на 10.02.2018г. След това обслужването е продължено от единствената му наследница Й. Р. С. ,с постоянен и настоящ адрес *****, въз основа на изрично заявено от нея поемане на дълга. В съответствие с това С. е погасила дължимите по кредита вноски за м. март, април, май, юни и юли 2018г. Кредитът е поддържан в редовност до края на 2018г.

За м. януари 2019г. е внесена част от дължимата вноска в размер на 7.75 евро, след което плащанията по дълга са преустановени. Изцяло не са платени вноските до м.юни 2019г.

2

Сочи,че за вноските от м.януари и февруари 2019г. е налице 90-дневна забава към 26.06.2019г. и са били осъществени обективните условия за настъпване на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита, съгласно договореното с Общите условия за кредити за текущо потребление. За Банката е възникнало задължение да уведоми длъжника за настъпването на изискуемостта. Уведомяването е извършено чрез връчване на Уведомлението за предсрочна изискуемост от ЧСИ В.П., per.№*** в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. Фактът на настъпване на изискуемостта по отношение на длъжника е изследван от заповедния съд, който е преценил, че поканата-уведомление е надлежно връчена по реда на чл.47 от ГПК и предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 26.06.2019г.

Първоинстанционният съд в исковото производство е приел, че С. дължи на „Банка“ДСК“АД плащане на падежиралите и непогасени вноски за периода м.януари - юни 2019г., както и тези до завеждане на иска през м.октомври 2019г. По отношение на предсрочната изискуемост на кредита е приел, че такава не е настъпила, тъй като не е било налице валидно уведомяване на длъжника за това и не е упражнено субективното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Счита,че това становище на съда противоречи на нормата на чл. 47 от ГПК и е неправилно. Не се спори, че вписаният от С. в представеното по делото Заявление от 14.02.2018г. адрес е ***** и той се явява нейният постоянен и настоящ адрес. Няма спор, че поканата- уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не е връчена на лицето лично срещу подпис, а чрез ЧСИ на посочения от ответницата и установен при справката неин постоянен и настоящ адрес за кореспонденция. Според чл.18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител може да връчва всякакви покани във връзка с гражданско-правни отношения. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че ЧСИ може да възложи на определен служител да връчва призовки и други книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. В случая уведомяването е извършено именно по този начин. С. е търсена на постоянния и настоящ адрес на 08.05.19г.(сряда), на 18.05.19г.(събота) и на 11.06.2019г. (вторник), по различно време, но не е била открита.Поради това на 11.06.2019г. на входната врата е залепено уведомление. На 26.06.2019г., след изтичане на двуседмичния срок по чл.47 от ГПК, ЧСИ е изготвил протокол за редовно връчването на поканата, а предсрочната изискуемост е настъпила спрямо страните по договора. Твърди,че по този начин е спазено изискването на т.18 от Реш.

№4/2014г. на ОСГТК на ВКС- кредиторът да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Сочи,че в Реш.4/2014г. не е въведено изискване уведомяването да бъде само лично. Връчването по реда на чл.47 от ГПК се предприема като крайна мярка, след като се изчерпат способите за лично връчване, на пълномощник или на лице от адреса.

Твърди,че от представените доказателства е видно, че процедурата е спазена и няма отклонения от формираната по прилагането й съдебна практика. Надлежно е установено в неоспорения Протокол от 26.06.2019г. кога са извършени посещенията, какъв е резултатът от тях, какви действия са извършени от връчителя, кога е залепено уведомлението. От 3 ответната страна не са наведени доказателства, оборващи законосъобразността на действията на връчителя, които биха довели до пороци при връчването на поканата. Затова и с оглед разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК и след проверката по чл.47,ал.3 от ГПК, следва да се приеме, че връчването на поканата е надлежно извършено и предсрочната изискуемост е настъпила с изтичане на указания в уведомлението срок, съгл. чл.47,ал.5 от ГПК. Не приема за правилен извода на съда, че поканата не е достигнала до длъжника, след като е спазена процедурата за връчване, рагламентирана в чл.37-49 от ГПК. Възразява,че заповедният съд е констатирал надлежното връчване на поканата и настъпването на предсрочната изискуемост, поради което е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Затова, в условията на заповедно производство, Банката е завела установителен иск по реда на чл.422 от ГПК , а не осъдителен, тъй като не са налице законовите възможности за такова производство.

По изложените съображения моли да се отмени решението на РС-Ловеч като незаконосъобразно и неправилно в атакуваната му част, като се приеме за установено, че Й.

Р. С. дължи на „Банка ДСК"АД и сумите 2260.42 евро - предсрочно изискуема главница по извлечение от счетоводни книги по Договор за кредит от 13.11.2012г. и 88 еврообезщетение след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.06.2019г. до 23.10.2019г., заедно със законна лихва от 24.10.2019г. върху главницата до изплащане на вземането, както направените разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия Й. Р. С.-адв.М. В.-ЛАК . Счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлил исковете до пълните претендирани размери като неоснователни и недоказани,също и в частта, с която е прекратил производството по искането за признаване на установено, че Й.Р. следва да бъде осъдена към 24.10.2019г. да заплати сумите, като недопустим и е прекратил производството по делото в тази част. Поддържа мотивите, изложени от първоинстанционния съд в тези две части на решението, моли да бъдат споделени от въззивния и се потвърди решението,като законосъобразно в обжалваните части.

Моли ответникът да се задължи да внесе определен от съда депозит за процесуалното представителство на особения представител на въззиваемата С..

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт В., който поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.

Въззиваемият се представлява от особения представител адв.М.В.-ЛАК.

Поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.

От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№480/2020г. по описа на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът 4 приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

По същество.

На 13.11.2012г.в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо потребление, между „Б“ДСК“ЕАД-кредитор и Р.С.Ц. от гр.Ловеч-кредитополучател. Отпуснат е кредит в размер на 5000 евро.,за срок от 120м., считано от датата на усвояването. Падежът е 6-то число на месеца. Месечните вноски се състоят от главница и лихва,съгласно съставения погасителен план. Страните са уговорили (чл.8), че кредитът ще се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 12.45% годишно или 0.03% на ден, при изпълнение на условията по програма Промоционални условия по стандартен КТП, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение или пенсия, заедно със залог на вземане п сметка, описани в Приложение №2 към договора. Предвидено е,че годишният процент на разходите е 14.21 и може да бъде променян,при наличие на предпоставките в Общите условия. С подписване на договора кредитополучателят е предоставил съгласие за събиране на дължимите суми кредиторът да може да насочи претенцията си и към негови сметки в лева и чуждестранна валута. Декларирал е,че е запознат с преддоговорната информация съгласно чл.5 от ЗПК. Съгласил се е да получава информация за управлението на кредита,вкл.и при забава,чрез съобщения на посочен от него мобилен номер. Договорът е сключен при действието на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Кредитополучателят сее съгласил да заплаща и такси,съгласно тарифата на банката.Договорът е подписан и от двете страни- кредитор и кредитополучател.