Решение № 2360 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2360 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330116270 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „КС Логистикс” АД, ЕИК: 201085023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Ал. Стамболийски“ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, представлявано от В. К., чрез пълномощник адв. В. С., е предявил срещу „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Марица, село Бенковски, ул. „Първа“ № 29 Д, представлявано от управителя С. М. Х., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 5 632, 80 лева (или 2 880 евро), представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги- превоз на товар от гр. Т., Б., до Н., съгласно заявка- договор за транспорт № ************ г., който транспорт е извършен и е издадена фактура № ************ г., на стойност 5 632, 80 лева, и сумата от 1 560, 32 лева (или 797, 78 евро), представляваща мораторна лихва за периода 22.11.2023 г.- 21.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска- 21.11.2025 г. до окончателното плащане на дължимите суми.

В исковата молба се твърди, че между двете дружества имало търговски отношения, свързани с извършване на превоз на товари в страната по възлагане на ответника. Твърди се през м. февруари 2023г. ищецът, който се занимава с транспортна дейност, да е получил от ответника заявка-договор за транспорт № *********** г., за транспорт на стоки от гр. Т., Б., до Н., като в заявката договор били отразени всички параметри – товарен и разтоварен пункт, дати, навло, време на извършване на превоза, начин на плащане, общи условия.

1

Превозът бил извършен, била издадена фактура, били съставени всички ЧМР, получени от възложителя, който обаче в указания срок – 45 дни от получаването, не заплатил задължението си. Тъй като длъжникът получил ЧМР и фактурата на 21.11.23г., се твърди от тази дата да се начислява лихва. Сумата не била платена, като главницата възлизала на 5 632, 80 лева, а лихвата - 1560, 32 лева за периода 22.11.23г. – 21.11.25г. Претендират се още и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника. Твърди се, че искът бил неоснователен, а задължението- погасено по давност.

Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната не се представлява и не взема становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Видно от заявка- договор за транспорт № ********* г., ответникът е възложил на ищеца да извърши превоз на стоки- ********* около 4 тона, по дестинация гр. Т.- Н., при уговорена цена от 2 400 евро без ДДС, с начин на плащане- 45 дни след получаване на оригинални фактура и ЧМР товарителница.

Приета е международна товарителница, за предаване на транспортираната стока, без вписани забележки.

Издадена е фактура № ************* г. за сумата от 5 632, 80 лева с ДДСвъзнаграждение за транспорта.

Представена е още и извадка от писмена кореспонденция между страните по повод техни отношения във връзка с извършен международен транспорт.

Приета е и справка за изчисляване на размера на мораторна лихва от онлайн калкулатор.

В с.з. във връзка с молба на ищеца е изменен размерът на мораторната лихва, която се претендира за сумата от 1 469, 58 лева, за периода 05.01.2024 г.- 21.11.2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между страните са съществували търговски отношения по повод възложена по заявка на ответника и извършена от ищеца транспортна услуга. В тази връзка са били съставени и съответните писмени документи- ЧМР международна товарителница, удостоверяващи извършването на превоза, както и фактура за конкретната заявка с посочена цена на услугата за транспорта.

В товарителницата няма вписани възражения относно извършването на превоза, като стоката е получена от крайния клиент, без да са направени забележки относно изпълнението на превоза. Оттук следва, че транспортът е бил изпълнен според уговореното и така в полза на ищеца възниква вземане за цената на услугата. Именно в тази връзка е съставена и 2 процесната фактура, която е получена от ответника, същият отново не е възразил против нея, а и страната в кореспонденцията си не отрича задължението, като дори предлага погасяване чрез разсрочено плащане на дълга. Оспорването в процеса, което е съвсем формално направено в отговора, е напълно обяснима защитна позиция, но то не променя крайния извод на съда за доказаност на вземането по фактурата и неговата изискуемост.

Крайният падеж е настъпил, плащане липсва, поради което се дължи и съответната лихва за забава- чл. 86 от ЗЗД, която представлява акцесорно вземане към главното, като и двата иска следва да се уважат в претендираните им размери, установени съответно за главницата- с фактурата, а за лихвата- по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор. В тежест на ответника е да докаже плащане на дълга, но доказателства за това не се ангажират, а събраните такива са точно в обратна насока.

Макар и в отговора да е направено бланково възражение за давност, то е изцяло неоснователно, защото от датата на издаване на фактурата, до момента на образуване на делото, не е изтекъл 5- годишният срок, в който вземането да се погаси по давност.

Така претенциите следва да се уважат в търсените им размери: за главница- за сумата от 5 632, 80 лева/2 880 евро с ДДС, а за лихва- за сумата след изменението на иска- 1 469, 58 лева/ 751, 38 евро.

С оглед крайния изход на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в размер на 287, 44 лева/ 146, 97 евро, които следва да се възложат в тежест на ответника. Адвокатско възнаграждение не се претендира, а и не се представят доказателства да са направени разноски за платен адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Адонай лоджистик“ ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Марица, село Бенковски, ул. „Първа“ № 29 Д, представлявано от управителя С. М. Х., да заплати на „КС Логистикс” АД, ЕИК: 201085023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Ал. Стамболийски“ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, представлявано от В. К., следните суми: сумата от 2 880 евро (две хиляди осемстотин и осемдесет евро) с ДДС- главница, представляваща неплатена цена за извършена транспортна услуга- превоз на товар от гр. Т., Б. до Н., съгласно заявка- договор за транспорт № *************** г., който транспорт е извършен и е издадена фактура № ************ г. на стойност 5 632, 80 лева, както и сумата от 751, 38 евро (седемстотин петдесет и едно евро и тридесет и осем евроцента), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.01.2024 г.- 21.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска- 21.11.2025 г. до окончателното й плащане, а също и 3 направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 146, 97 евро (сто четиридесет и шест евро и деветдесет и седем евроцента).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4