Решение № 482 от 20.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Шумен, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20223630102592 по описа за 2022 година

Предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на М. Б. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу ***, със седалище и адрес на управление – ***, ет. 2 и 3, без посочено правно основание и цена от 4394,05 лева.

Ищецът сочи, че притежавал недвижим имот в гр. София, кв. ***.

Ответното дружество на 15.02.2021г. издало три фактури, в които начислило сума по-голяма от исковата, за предоставени ВиК услуги, в обекта на ищцата, за периода 03.02.2015г. – 01.10.2019г.. Считайки, че, не дължи отразената във фактурите сума, поради това, че вземанията на ответника са погасени с изтичане на предвидената в закона давност, претендира това да се признае за установено, за сумата от 4394,05 лева, както и присъждане разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен подава отговор. Счита иска недопустим, не заявява становище по същество.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ответния в писмена молба/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично 1 основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ищцата ползва услугите на ответното дружество, в свой имот на посочения, в исковата молба адрес. Не се спори и издаването на фактури на стойност 4394,05 лева, както и, че сумата не е заплатена от ищеца. Тя, представлява сбор от начислените цена за питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, по партида, водена за ищцовия имот, в гр. София, ***. Фактурите са издадени за отчетен период 01.02.2012г. – 22.02.2021г., като пет от тях са издадени на 15.02.2021г., а една на 01.03.2021г., според заключението на вещото лице по допусната ССЕ.

Съгласно същото дължимите суми за предоставени ВиК услуги на ищцата за исковия период 03.02.2015г. – 01.10.2019г. са 2384,48 лева.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

Иска е основателен, за сумата от 3398,96 лева, като в останалата му част, до предявения размер от 4394,05 лева, за сумата от 995,09 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

Няма причина за недължимост от страна на ищеца, на заявеното в исковата молба основание – погасяване на вземанията с предвидената в закона давност, на сумата от 995,09 лева – сбор от дължими суми по фактури № 103426307/15.02.2021г., за отчетен период 02.10.2019г. – 26.01.2022г., за сумата от 954 лева и № 103789439/01.03.2021г., за отчетен период 27.01.2021г. – 22.02.2021г., за сумата от 41,09 лева. Исковата молба е предявена на 30.11.2022г., не се спори от страните, и е установено в практиката, че вземанията на ВиК дружествата, за предоставяни от тях услуги представляват периодични плащания, тоест погасяват се с три годишна давност, по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Тя, за вземанията на ответника, по тези две фактури, до предявяване на иска, не е изтекла, тъй като периода за който са начислени е след 30.11.2019г., а не защото фактурите са издадени през 2021г..

Концепцията на ответника, в тази насока е несъстоятелна, по следните съображения: Няма данни по делото, за уговорки между страните, или общи условия, определящи издаването на фактура от дружеството ответник, или посочен в такава срок, за ден на изпълнение. При това положение, за отношенията на страните, приложение намира разпоредбата на чл. 200, ал. 2 2 от ЗЗД, съответно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. Иначе казано определящо за теченето на давността е не датата на издадена фактура, а края на периода, в който са предоставени услугите. Искът е основателен за сума по-голяма от посочената, от вещото лице, като действително дължима от ищцата, а не недопустим, в тази му част, защото самият ответник, не оспорва, че вземането му е в размер на 2384,48 лева, тоест въобще не твърди, още по малко доказва по-голям размер, но ищецът има интерес от установяване недължимост на по-голямата сума, поради издаване на документи, от ответника, възоснова на които я претендира.

С оглед така посоченият изход на спора, на основание чл.

78, ал. 1 и 3 от ГПК страните следва да си заплатят разноски, съразмерно уважената и отхвърлена част от иска, при отчитане основателното ответно възражение за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение от 750 на 739 лева, за ищеца и определеното юрисконсултско възнаграждение на ответника, в размер на 100 лева, както следва : ищецът на ответника – 22,65 лева и ответникът на ищеца – 835,42 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***, със седалище и адрес на управление – ***, ет. 2 и 3, че М. Б. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, не дължи на ***, със седалище и адрес на управление – ***, ет. 2 и 3, сумата от 3398,96 лева за предоставени ВиК услуги, за периода 03.02.2015г. – 01.10.2019г., поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу ***, със седалище и адрес на управление – ***, ет. 2 и 3, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в останалата му част, до пълния предявен размер от 4394,05 лева, за сумата от 995,09 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Б. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление – ***, ет. 2 и 3, сумата от 22,65 лева, представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно отхвърлената част от иска.

3

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление – ***, ет. 2 и 3, да заплати на М. Б. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 835,42 лева разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4