Решение № 48 от 25.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 120/2026
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова
Цитирани разпоредби
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.343г ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. София, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за възобновяване № 20261000600120 по описа за 2026 година
Постъпило е искане за възобновяване на съдебното производство от адв. Юл.Н., като пълномощник на осъденият К. Ц. К. по нохд №15901/2025г. на Софийски районен съд, НК, 93-ти състав. По посоченото дело, с протоколно определение от 17.12.2025г. е било одобрено споразумение, с което К. К. е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК и във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн. чл.343г ал.1 от НК вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, К. К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като е било приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. На осн.чл.343б ал.5 от НК, К. К. е бил осъден да заплати равностойността на МПС - л.а.“Нисан“ модел „Микра“ с рег.№ ********, а именно 1270 лева по сметка на Държавата.
На осн.чл.68 ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието от 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода, наложено на К. Ц. К. по нохд №12632/2024г. по описа на СРС, НК, за престъпление по чл.343б ал.1 от НК при общ режим за изтърпяване.
В жалбата се твърди, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени нарушения на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. В съдебното производство не е било изяснено дали К.
К. може да носи наказателна отговорност за действията и постъпките си както към момента на извършване на деянието, така и към момента на подписване на споразумението. В подкрепа на това твърдение, защитата прилага медицинска документация, от която е видно, 1 че К. К. страда от Рецидивиращо депресивно разстройство. Представен е лист за преглед на пациент от 18.12.2025г. от МБАЛ по Неврология и Психиатрия „Св.Наум“ ЕАД, където К. К. е бил приет с основна диагноза – Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък с психотични симптоми. Приложена е и Етапна епикриза от същото лечебно заведение с изх.№ 1055/30.07.2025г., в която е отразено, че началото на заболяването на К. К. е през 2015г., като втори депресивен епизод е бил регистриран през 2017г. Епикризата е била издадена по повод депресивен епизод от 21.05.2025г.
В приложената към молбата за възобновяване на делото етапна епикриза за периода от 22.12.2025г. до 01.01.2026г. от същото лечебно заведение, е посочено, че в настоящия депресивен психотичен епизод, пациентът К. К. не е в състояние да разбира свойството и значението на нещата и събитията и не е в състояние да ръководи постъпките си. Защитата твърди в своя молба до СРС, че К. К. се намира в това лечебно заведение към 09.01.2026г.
Приложен е и лист за преглед на пациента от 07.01.2026г. от МБАЛ НП „Св.Наум“ ЕАД, където е отразено, че К. се хоспитализира. В тази връзка е направено искане на осн.чл.420 ал.3 от НПК за спиране на изпълнението на наказанието, наложено с присъда по нохд №15901/2025г. по описа на СРС, НК, 93-ти състав.
С определението за насрочване на съдебно заседание, САС като взе предвид представените медицински документи постанови спиране на изпълнението на наказанието на К. Ц. К., наложено с присъда по нохд №15901/2025г. по описа на СРС, НК, 93-ти състав.
В съдебно заседание пред САС, упълномощеният защитник на осъденото лице – адв.М. поддържа искането с подробно изложените в него аргументи с молба да бъде уважено. Счита, че от представените с искането за възобновяване писмени доказателства, както и тези в съдебно заседание е видно, че осъденото лице е със сериозни здравословни проблеми от 2015г. Установява се също, че е на експериментални лекарства, а в приложеният лист е описано здравословното му състояние, както и че когато не е в клиника се лекува с алкохол. Посочва, че затворът не е място за лечение, поради което е бил преведен в болница. По тези съображения моли да бъде възобновено делото на предходната инстанция. В реплика защитата обръща внимание, че К. е бил настанен за лечение от 2015г., а не след произнасяне на присъдата. Защитникът му пред първата съдебна инстанция не е имал представа за заболяването му и не се е сетил да му поиска документи. В медицинската документация е описано от колко години е на експериментално лечение. Освен това в медицинските документи е записано, че след като е направил споразумение в първия съд, осъденият изпаднал в шок. Моли да се обърне внимание на епикризата на К. не само от месец юни, а и на другите епикризи, издадени преди това.
Осъденото лице К. К. е уведомен за съдебното заседание чрез другият се упълномощен защитник адв.Н., но не се явява.
Представителят на САП счита, че искането за възобновяване на наказателното производство по нохд 15901/25г. по описа на СРС е неоснователно и го оспорва. Счита, че 2 при одобряване на споразумението не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че в епикризата от МБАЛ НП „Св.Наум“ от 30.07.2025г. е отразено, че К. тогава е отричал суицидни мисли. Също така, деянието, за което е бил осъден подсъдимият, е извършено на 09.06.2025 г., почти два месеца преди издаването на тази епикриза. Лекувал се е от 21.05.2025 г., където е записано, че след като е възстановил приема на сероксат, състоянието му се е подобрило. От това, представителят на прокуратурата прави извод, че към 09.06.2025 г., по време на извършване на деянието, лицето е било вменяемо. Обръща внимание, че на следващия ден след сключване на споразумението е постъпил в болница. Прокуратурата посочва, че приложената медицинска документация от месец декември – януари е отразено, че проблемът е задълбочен и би могло да се приеме състояние на невменяемост. Това обаче касае изпълнение на наказанието, което е отложено и лицето се лекува. Счита, че не са налице законови предпоставки за възобновяване на наказателното производство. Според прокурора, към датата на извършване на деянието е К. имал психични проблеми, но това не може да бъде определено като невменяемост.
Поради това моли да бъде оставено без уважение искането за възобновяване. В дуплика, представителят на обвинението посочва, че Епикризата е 30.07.2025 г., а деянието е месец и половина преди това. В тази епикриза било посочено, че осъденото лице отрича суицидни мисли и не може да се говори за невменяемост.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
В съдебно заседание, защитата на осъденото лице – адв.М. представя епикриза на К. К., издадена от МБАЛ НП „Свети Наум“ за периода 07.01.2026 г. – 16.01.2026 г., история на заболяването от същото лечебно заведение по отношение на К. К., който е постъпил на 11.02.2026 г., лист за преглед на пациент от 18.12.2025 г., както и рецепта, издадена на К. К. с предписани лекарства, които бяха приети като относими към предмета на делото.
Установено бе, че по нохд №15901/2025г, с протоколно определение от 17.12.2025г. е било одобрено споразумение, с което К. К. е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК и във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн. чл.343г ал.1 от НК вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, К. К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като е било приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по адм.ред. На осн.чл.343б ал.5 от НК, К. К. е бил осъден да заплати равностойността на МПС - л.а.“Нисан“ модел „Микра“ с рег.№ ********, а именно 1270 лева по сметка на Държавата.
На осн.чл.68 ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието от 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода, наложено на К. Ц. К. по нохд №12632/2024г. по описа на СРС, НК, за престъпление по чл.343б ал.1 от НК при общ режим за изтърпяване.
3
Настоящият съдебен състав счита, че при разглеждане на делото са били допуснати съществени нарушения на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което искането за възобновяване се явява основателно. Това е така, тъй като в съдебното производство не е било изяснено дали К. К. може да носи наказателна отговорност за действията и постъпките си както към момента на извършване на деянието, така и към момента на подписване на споразумението.
Това се потвърждава от приложената медицинска документация, в която е отразено, че К. К. страда от Рецидивиращо депресивно разстройство.
От представен лист за преглед на пациент от 18.12.2025г., издаден от МБАЛ по Неврология и Психиатрия „Св.Наум“ ЕАД, е видно, че К. К. е бил приет с основна диагноза – Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък с психотични симптоми.
Приложена е и Етапна епикриза от същото лечебно заведение с изх.№ 1055/30.07.2025г., в която е отразено, че началото на заболяването на К. К. е през 2015г., като втори депресивен епизод е бил регистриран през 2017г. Епикризата е била издадена по повод депресивен епизод от 21.05.2025г. Деянието, за което е бил признат за виновен и осъден К. К. по нохд №15901/2025г. е било извършено на 09.06.2025г. В изготвения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.36 от д.п./, К. е посочил в т.14.2, че употребява лекарствен продукт – сероксат х 1 т., както и че страда от епилепсия, което не е било коментирано от лекаря извършил изследването, нито от разследващия полицай. Приемането на лекарството се потвърждава и от приложената етапна епикриза от 30.07.2025г. /л.6 от съдебното дело/, издадена от МБАЛ НП „Свети Наум“. Осъденият К. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 10.06.2025г. /л.23 от д.п./ и на същата дата му е бил проведен разпит /л.27 д.п./ без присъствие на защитник.
На 17.12.2025г., СРС е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство по нохд №15901/2025г., с което К. К. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК.
Към молбата за възобновяване на делото е представен лист за преглед на пациент в МБАЛ НП „Св.Наум“ от 18.12.2025г., в който е отразена терапия на К. К. – сероксат, както и хоспитализация поради висок суициден риск.
Представена е и етапна епикриза за периода от 22.12.2025г. до 01.01.2026г. /л.8 от съд.дело/ от същото лечебно заведение, в която е посочено, че в настоящия депресивен психотичен епизод, пациентът К. К. не е в състояние да разбира свойството и значението на нещата и събитията и не е в състояние да ръководи постъпките си. Защитата твърди в своя молба до СРС, че К. К. се намира в това лечебно заведение към 09.01.2026г.
Приложен е и лист за преглед на пациента от 07.01.2026г. от МБАЛ НП „Св.Наум“ ЕАД, където е отразено, че К. се хоспитализира.
За да бъде извършена преценка дали осъденото лице К. К. е могъл да разбира и ръководи постъпките си към момента на извършеното деяние /09.06.2025г./, както и към момента на сключване на споразумение пред районния съд /17.12.2025г./ и съответно може ли да носи наказателна отговорност, е необходимо да бъде назначена съдебна психолого4 психиатрична експертиза, а това от своя страна налага делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане. Това обстоятелство не може да бъде изяснено без назначаване на експерти с нужните познания, а то касае възможността на лицето да носи или не наказателна отговорност. Неизясняването на това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, и съответно се явява основание за възобновяване на делото по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Софийски апелативен съд констатира допуснато нарушение на процесуалния закон, което покрива изискванията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК като основание за възобновяване, поради което и подадената молба от осъдения К. К. чрез защитата му следва да бъде уважена.
Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f03b5793-7883-4b93-92f3-052b65947dee