Решение № 181 от 27.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Видин, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320100424 по описа за 2024 година

Производството е по Глава втора от Закона за защита насилие /ЗЗДН/. от домашното

Образувано е по молба на Д. О. Й. от гр. ****** против Х. К. М. от гр.

****** с правна квалификация чл. 2, във вр. с чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

Посочва се от молителката и ответникът са имали сключен граждански брак, който е прекратен по взаимно съгласие на 17.07.2023г. от Районен съд – Видин. Страните имат от брака едно родено дете.

Твърди се от молителката, че ответникът осъществява психически тормоз върху нея. В периода от 16.01.2024г. до 21.01.2024г. ответникът трябвало да вземе детето съгласно режима на лични контакти. Същото било болно. Молителката му дала детето и ответникът не спрял да й пише, че е лоша майка, да я обижда и заплашва. В молбата същата излага обстоятелства във връзка с отглеждането на детето и агресивното поведение на ответника по отношение на нея, което се осъществявало по телефона чрез крясъци и обиди.

Твърди, че такова било поведението му и на 19.02.2024г.

Иска се от съда да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН.

Ответникът, редовно призован, се е явил в съдебно заседание. Оспорил 1 е изложеното от молителката. Твърди, че не е извършвал твърдяното домашно насилие.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна :

От представените писмени доказателства, се установява, че страните са имали сключен граждански брак, прекратен по взаимно съгласие с решение № 558/17.07.2023г. по гр.д. № 988/2023г. по описа на Районен съд – Видин. От брака страните имат родено дете А. Х. М., роден на **.**.****г. Страните са се споразумели относно упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, като същите са възложени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както и е определен размера на издръжката, който следва да заплаща.

По делото е представена и Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която същата декларира, че спрямо нея е извършено домашно насилие от страна на ответника на посочените дати.

Разпитаните свидетели – родителите на молителката, потвърждават твърденията й за извършено домашно насилие, изразяващо се в крясъци и обиди по отношение на нея от страна на ответника.

Свидетелските показания кореспондират на представената по делото декларация.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта на молбата за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН.

Съдът намира молбата за допустима, тъй като ответникът е от кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 1, предл второ от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

II. По основателността на молбата по ЗЗДН.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и 2 личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

За да се проведе успешно доказване на твърденията за осъществен акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо н е я от ответника е реализирано домашно насилие, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие. Анализирайки събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът намира, че се установиха белезите на осъществен акт на домашно насилие на посочените от молителката дати. Ответникът при комуникацията си с молителката е проявил вербална агресия чрез телефонни разговори и чрез чатове, които следва да се квалифицират като извършено психическо насилие спрямо нея, а последното попада в обхвата на понятието за домашно насилие.

Във връзка с изложеното, следва да бъдат предприети мерки за защита срещу домашно насилие, чиято цел е предотвратяване н а бъдещи такива прояви от страна на ответника по отношение молителката. К онкретните мерки, които следва да бъдат взети, съобразно акта на домашно насилие са по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН , а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Съдът намира, че посочената мярка е достатъчна да възпре ответника от друга проява на домашно насилие по отношение на молителката. При определяне на тази мярка, съдебният състав отчита обстоятелството, че страните живеят в различни населени места, както и факта, че същите имат родено малолетно дете.

Поради това останалите мерки , а именно: забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, са неподходящи в конкретния случай. Това е така, защото от една страна, не са налице данни, а и няма такива твърдения в молбата, че ответникът е 3 осъществил друг вид домашно насилие. От друга страна, тези мерки ще затруднят осъществяване на режима на лични контакти на ответника с детето му, каквато не е целта на настоящото производство.

В заповедта следва да се предупреди ответната страна за последиците от неизпълнението й – при неизпълнение на заповедта на съда, полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

С оглед изхода на делото, на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН ответната страна ще следва да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева в полза на ВРС.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Х. К. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** да се въздържа от извършване на домашно насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН по отношение на Дайна О. Й. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ******.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Дайна О. Й. с ЕГН **********, препис от която да се изпрати на РУ- ****** и РУ - ******.

Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Х. К. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в седемдневен срок от постановяването му.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4