Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 18.02.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 792/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
18.02.2026
В сила
19.03.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Разград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200792 по описа за 2025 година

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л. Г., гражданин на Р Р. против Електронен фиш сер. К № 10882*** на МВР ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева. Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, изцяло като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя лично и чрез повереника му.

За наказващия орган ОДМВР-гр.Разград не се явява представител.

За РП – Разград не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Спрямо жалбоподателя е издаден Електронен фиш сер. К № 10882*** на МВР ОДМВР Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева. Към ЕФ са приложени снимка /клип/ №228** от техническо средство, копия от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за извършена проверка на технически средства, протокол за използване на техническо средство. Към жалбата са приложени и копия от документи относно регистрацията на 1 процесния автомобил, видно от които същият е регистриран в Р Р.. От фактическа страна във фиша се сочи, че на 20.05.2025г. в 18,26ч. в обл. Разград, общ. Лозница, на път Първи клас, номер 2, на 84.915 км, Път Е-70 км.84+915 /кръстовище за с. Веселина/ при ограничение на скоростта от 70км./ч. за извън населено място, въведено с п.з. В26 и отчетен толеранс от 3км./ч. с камера насочена в посока гр. Шумен е установено нарушение на скорост с МПС ****, регистрационен номер В**XZI, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М603. При разрешена скорост 70км./ч. е установена скорост 87 км./ч.

/отчетен толеранс -3 км/ч./ и превишаване на разрешената скорост с 17 км.ч. Посочено е, че собственик срещу когото се издава фиша е ************ ***** с адрес в гр. Б., Р Р..

Посочено е, че така е нарушен чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

В случая жалбоподателят е румънски гражданин и автомобилът, с който се сочи, че е извършено нарушението е регистриран в друга държава членка на Европейския съюз – Р Румъния. Този въпрос не е спорен. Явно е и че нарушителят не е бил установен към момента на установяване на нарушението, а след проверка в база данни за регистрацията на пътни превозни средства на съответната държава е установен собственика на автомобила /жалбоподателя/ на когото е издаден фиш. Явно в последващ момент при установяване на жалбоподателя на пропускателен пункт му е разпечатан и връчен електронния фиш. Този начин на процедиране е в нарушение на административно производствените правила, уреждащи установяване и санкциониране на нарушение, извършено с пътно превозно средство, регистрирано в друга държава - членка на Европейския съюз. По силата на чл.189а, ал.1 от ЗДВП за нарушение, извършено с пътно превозно средство, регистрирано в друга държава - членка на Европейския съюз, когато нарушителят не е установен, се извършва автоматизирано търсене в националните бази данни за регистрацията на пътни превозни средства на съответната държава - членка на Европейския съюз, с цел установяване на собственика на пътното превозното средство, с което е извършено нарушението. Съобразно втората алинея на разпоредбата, след установяване на собственика на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, се изпраща уведомително писмо по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

Уведомителното писмо следва да има задължително съдържание /ал.3/ и да бъде изготвено на официалния език на съответната държава /ал.4/. Съобразно действащата към момента на заснемане на нарушението уредба с уведомителното писмо се определя срок на собственика до 60 дни от датата на получаването му да заплати глобата или имуществената санкция при условията на чл. 189, ал.5г или да посочи данни за лицето, отговорно за извършеното с 2 пътното превозно средство нарушение. Съобразно действащата към настоящия момент редакция този срок е 14 дни /ал.5/. Тази процедура е приложима именно при нарушения от вида на описаното в ЕФ /чл.189б, т.5 ЗДвП/. Тази процедура очевидно не е изпълнена от наказващата администрация и съдът не намира, че простото връчване на ЕФ /независимо от съдържанието на същия/, както е направено в случая, може да я замести. Законът изисква изпращане на уведомително писмо по образец и при това на официалния език в съответната държава. В случая е очевидно, че такъв превод на относимия официален език не е извършван. При това жалбоподателят не е могъл да организира защитата си в пълен обем и въпросът кой реално е извършил нарушението остава спорен именно поради неспазване на тази процедура – нито в някакъв момент жалбоподателят е признавал под съответна форма авторство, нито му е дадена възможност да вземе отношение по този въпрос в съответен срок, съобразно приложимите законови изисквания. С оглед изложеното съдът, приема, че обжалвания ЕФ се явява незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш сер. К № 10882*** на МВР ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя Л. Г., гражданин на Р Р. му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Разград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200792 по описа за 2025 година

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л. Г., гражданин на Р Р. против Електронен фиш сер. К № 10882*** на МВР ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева. Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, изцяло като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя лично и чрез повереника му.

За наказващия орган ОДМВР-гр.Разград не се явява представител.

За РП – Разград не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Спрямо жалбоподателя е издаден Електронен фиш сер. К № 10882*** на МВР ОДМВР Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева. Към ЕФ са приложени снимка /клип/ №228** от техническо средство, копия от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за извършена проверка на технически средства, протокол за използване на техническо средство. Към жалбата са приложени и копия от документи относно регистрацията на 1 процесния автомобил, видно от които същият е регистриран в Р Р.. От фактическа страна във фиша се сочи, че на 20.05.2025г. в 18,26ч. в обл. Разград, общ. Лозница, на път Първи клас, номер 2, на 84.915 км, Път Е-70 км.84+915 /кръстовище за с. Веселина/ при ограничение на скоростта от 70км./ч. за извън населено място, въведено с п.з. В26 и отчетен толеранс от 3км./ч. с камера насочена в посока гр. Шумен е установено нарушение на скорост с МПС ****, регистрационен номер В**XZI, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М603. При разрешена скорост 70км./ч. е установена скорост 87 км./ч.

/отчетен толеранс -3 км/ч./ и превишаване на разрешената скорост с 17 км.ч. Посочено е, че собственик срещу когото се издава фиша е ************ ***** с адрес в гр. Б., Р Р..

Посочено е, че така е нарушен чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

В случая жалбоподателят е румънски гражданин и автомобилът, с който се сочи, че е извършено нарушението е регистриран в друга държава членка на Европейския съюз – Р Румъния. Този въпрос не е спорен. Явно е и че нарушителят не е бил установен към момента на установяване на нарушението, а след проверка в база данни за регистрацията на пътни превозни средства на съответната държава е установен собственика на автомобила /жалбоподателя/ на когото е издаден фиш. Явно в последващ момент при установяване на жалбоподателя на пропускателен пункт му е разпечатан и връчен електронния фиш. Този начин на процедиране е в нарушение на административно производствените правила, уреждащи установяване и санкциониране на нарушение, извършено с пътно превозно средство, регистрирано в друга държава - членка на Европейския съюз. По силата на чл.189а, ал.1 от ЗДВП за нарушение, извършено с пътно превозно средство, регистрирано в друга държава - членка на Европейския съюз, когато нарушителят не е установен, се извършва автоматизирано търсене в националните бази данни за регистрацията на пътни превозни средства на съответната държава - членка на Европейския съюз, с цел установяване на собственика на пътното превозното средство, с което е извършено нарушението. Съобразно втората алинея на разпоредбата, след установяване на собственика на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, се изпраща уведомително писмо по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.

Уведомителното писмо следва да има задължително съдържание /ал.3/ и да бъде изготвено на официалния език на съответната държава /ал.4/. Съобразно действащата към момента на заснемане на нарушението уредба с уведомителното писмо се определя срок на собственика до 60 дни от датата на получаването му да заплати глобата или имуществената санкция при условията на чл. 189, ал.5г или да посочи данни за лицето, отговорно за извършеното с 2 пътното превозно средство нарушение. Съобразно действащата към настоящия момент редакция този срок е 14 дни /ал.5/. Тази процедура е приложима именно при нарушения от вида на описаното в ЕФ /чл.189б, т.5 ЗДвП/. Тази процедура очевидно не е изпълнена от наказващата администрация и съдът не намира, че простото връчване на ЕФ /независимо от съдържанието на същия/, както е направено в случая, може да я замести. Законът изисква изпращане на уведомително писмо по образец и при това на официалния език в съответната държава. В случая е очевидно, че такъв превод на относимия официален език не е извършван. При това жалбоподателят не е могъл да организира защитата си в пълен обем и въпросът кой реално е извършил нарушението остава спорен именно поради неспазване на тази процедура – нито в някакъв момент жалбоподателят е признавал под съответна форма авторство, нито му е дадена възможност да вземе отношение по този въпрос в съответен срок, съобразно приложимите законови изисквания. С оглед изложеното съдът, приема, че обжалвания ЕФ се явява незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.