Решение № 1433 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330111382 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 3 359, 10 лева - главница; сумата 1 062, 81 лева - договорна лихва за периода от 29.04.2021 г. до 21.09.2022 г., и сумата 776, 81 лева - мораторна лихва за периода от 22.09.2022 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, които суми - дължими по сключен между „Изи Асет Мениджмът“ АД и ответницата Договор за паричен заем № ************/ ************ г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *********** г. и Приложение № **/********** г. към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 170/09.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 30/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – Х гр. състав, по изложените в исковата молба и в допълнително представени становища съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Ответницата В. Я. Д. от гр. П., оспорва иска като недопустим, неоснователен и 1 недоказан и моли съдът да го отхвърли, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за нищожност на Договорите, на които ищецът основава претенциите си. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със За Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 170/09.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 30/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – Х гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата 3 359, 10 лева - главница; сумата 1 062, 81 лева - договорна лихва за периода от 29.04.2021 г. до 21.09.2022 г., и сумата 776, 81 лева - мораторна лихва за периода от 22.09.2022 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 070, 09 лева - възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) и сумата 36 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране (които суми ищецът не претендира в настоящето производство да бъде признато за установено, че ответницата му дължи), а също така – разноските за производството по делото, от които 146, 10 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК оветницата е подала Възражение против Заповедта, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК той е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която искова молба е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от ********** г. на ************* по *** Б. Д., действително между „Изи Асет Мениджмът“ АД и ответницата е бил сключен Договор за паричен заем № ***********/************* г. От страна на ищеца обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД му е прехвърлило вземанията си срещу ответницата по този Договор, - като представените като писмени доказателства Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *************** г. и Приложение № **/************ г. към него са сключени между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД – гр. София – без да са ангажирани каквито и да е доказателства, че последното се явява правоприемник на „Изи Асет Мениджмът“ АД за вземанията по Договора за паричен заем №

*************/********* г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото писмени доказателства не се установява между вземанията по Договора за паричен заем да са били прехвърлени с Договор за цесия на ищеца от Заемодателя по този Договор – „Изи 2

Асет Мениджмънт“ АД, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски за производството по делото в размер на 1 100 лева – платени адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ, като с оглед фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че направеното от ищеца възражение за заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от ****************************** Я. Б. Я., против В. Я. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „******************“ № ***, ет.***, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “********************” № **, ет.**, ап.**, адвокат В. К., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 3 359, 10 лева - главница; сумата 1 062, 81 лева - договорна лихва за периода от 29.04.2021 г. до 21.09.2022 г., и сумата 776, 81 лева - мораторна лихва за периода от 22.09.2022 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането, които суми - дължими по сключен между „Изи Асет Мениджмът“ АД и ответницата Договор за паричен заем № **********/ ***********г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от ***************** г. и Приложение № **/*********** г. към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 170/09.01.2024 г., издадена по частно гр. дело № 30/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – Х гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Я. Д., с посочените ЕГН, настоящ адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 100 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – Х гр. състав частно гр. дело № 30/2024 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4