Решение № 829 от 18.04.2018, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ………/………… 04. 2018 г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ – ти състав, в публично заседание на трети април 2018 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Елена

Воденичарова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна Росица Тонева, като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.дело № 1405 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Производството е образувано по иск на В.С.Д. с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. "*****", № 21, за обезщетение в размер на 6 600 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане , за причинени в Централен софийски затвор неимуществени вреди през периода от 12.05.2017 год. до 17.05.2017 год., чрез поставянето му в неблагоприятните условия на килия № 16, породени от бездействието на затворническата администрация да извърши дезинфекция срещу вредителите – дървеници, в резултат на което ищецът претърпял болки и сърбежи,и изпаднал в състояние на безсъние, безсилие и тревожност.

В съдебно заседание ищецът лично и с повереника си – адв. Вл. Й., поддържа исковата молба и пледира за уважаване на исковата претенция.

Ответникът

- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез упълномощения юрисконсулт С. оспорва предявеният иск. Депозира писмено становище по хода на делото и по доказателствата. По съществото на правния спор настоява за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразни действия/бездействия на ответника, в резултат на които за ищеца да е настъпила вреда, включително неимуществена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура

- Варна счита, че искът е неоснователен и недоказан. Пледира за отхвърлянето му.

Сочи, че всички доводи на ищеца са опровергани от ответника с представените по делото доказателства.

След като разгледа представените от страните доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От представените към доказателствата писма и удостоверения, издадени от Началника на затвора – Варна е видно, че ищецът В.С.Д. е постъпил в затвора - гр. Варна на 17.11.2014г., съгласно протокол от 29.01.2014г. по ЧНД № 102/2014г. на Районен съд – Варна с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство /ДП/ 347/2013г. по описа на ОД на МВР – Варна, което е преминало в НОХД № 1405/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна. В.Д. е задържан от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ на 28.01.2014г. Понастоящем ищецът изтърпява в затвора Варна присъда №51/ 04.05.2016г., постановена по горното дело /НОХД 1404/2014г. на ВОС/, с която е осъден на „доживотен затвор“. От постъпването си в затвора Варна е настанен в ІІІ група, а предвид тежестта на престъплението, за извършването на което е осъден, е настанен в зона с повишена сигурност.

В периода от 12.05.2017 год. до 17.05.2017 год. В. Д. е преведен в Централен Софийски затвор /ЦСЗ/ и е настанен в килия № 16 „за чужда делегация“ във връзка с предстоящо негово явяване пред Върховен касационен съд по дело, образувано по негова касационна жалба. В иска, с който е сезирана настоящата съдебна инстанция, се сочи, че през 5-те денонощия, прекарани в ЦСЗ, в килията, в която е бил настанен, имало много кръвосмучещи насекоми – дървеници, които непрекъснато го хапели и не му давали покой дори и през нощта. Налагало се да се бори с тях непрекъснато, като ги унищожава механично. Това, освен неприятното усещане и физическите белези, които ухапванията от насекомите оставили по тялото му, го довело до състояние на безсъние, безсилие и тревожност за бъдещето му, тъй като се чувствал неспособен да организира адекватно защитата си пред ВКС. В съдебно заседание проведено на 20.02.2018г., уточнява, че представянето му пред ВКС и правния резултат от това дело са неотносими към твърденията му за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в ЦСЗ. Неимуществените вреди, за които претендира да бъде обезщетен, са свързани единствено с неприятните физически усещания от присъствието на кръвосмучещите насекоми в килията, където е бил настанен, и състоянието, в което е изпаднал поради тяхното въздействие – 5 денонощия безсъние, болки,сърбежи ,тревожност и подтиснатост.

По искане на ищеца, за изясняване на относимите към делото факти, пред съда са разпитани свидетелите К.С.Р. и В.Т.К. – и двамата лишени от свобода към настоящия момент.

Пред съда св. К.С. Р. заявява, че, също като ищеца Д., изтърпява присъда в затвора във Варна. В момента са в една група, но не са в една килия. Често пребивава в ЦСЗ по повод на дела, които се водят в съдилищата в София и по които той е страна. Твърди, че в ЦСЗ има обособени килии за лишените от свобода, които пребивават в София по същия повод – явяване пред съд. Заявява, че в посочените помещения на ЦСЗ има кръвосмучещи насекоми – дървеници, които хапят настанените в килиите като им причиняват болка и дискомфорт. Твърди, че самият той също е изпитвал неприятните усещания от ухапванията на тези вредители, след което му се е налагало да търси медицинска помощ. Свидетелства, че след завръщането си от София след 17.05.2017г. ищецът В. Д. имал следи от ухапвания от дървеници по цялото тяло и непрекъснато се оплаквал. Видът му не бил добър – очите му били отекли. Тези обстоятелства са станали известни на свидетеля поради факта, че лишените от свобода в групата, в която са разпределени и двамата с ищеца Д., се хранят заедно и ползват едновременно времето за пребиваване на открито, както и времето за лична хигиена. Свидетелят заявява, че след завръщането си от ЦСЗ през м. май 2017г. В. Д. е посещавал лекарския кабинет в затвора - Варна във връзка с последствията от нахапванията от дървеници, но не може да каже какви точно медикаменти са му били предписани. Ищецът се оплаквал пред него от безсъние и му споделял за страховете си, породени от въздействието на кръвосмучещите насекоми. На въпрос на съда отговаря, че през месец май 2017г. също е пребивавал в ЦСЗ във връзка с явяване пред съд, но не през същия периода, в който Д. е пребивавал там. Не може да си спомни точно в коя килия е бил настанен – дали в №16 или в №17, но твърди, че и в двете помещения условията са идентични. В килията му имало дървеници и хлебарки, поради което изпитал същите усещания и дискомфорт, по повод на които ищецът е сезирал съда в настоящото производство.

От показанията на свидетеля В.Т.К. става ясно, че към настоящият момент той изтърпява присъда с наложено наказание „лишаване от свобода“. С ищеца В. Д. са били настанени в една и съща килия в ЦСЗ през релевантния за настоящото производство период – от 12.05.2017г. до 17.05.2017г.

Потвърждава, че в затворническото помещение, в което били настанени с ищеца, имало много дървеници и хлебарки. Поради това с Д. не могли да спят по време на престоя си там - около 4-5 денонощия. И двамата били нахапани от насекомите.

Свидетелят не е търсил медицинска помощ във връзка с тези ухапвания. Не си спомня дали Д. е търсил такава по време на съвместният им престой в София.

Във връзка с Определение № 719 от 21.02.2018г. по настоящото дело, от ответника е представена докладна записка (стр.128), от която е видно, че на територията на затвора в гр. София периодично се извършват ДДД-услуги въз основа на сключен договор. Към докладната записка е приложено заверено за вярност копие от договор рег. № 10815/ 08.11.2016г. (от стр. 129 до 135), сключен по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ между ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от една страна и фирма „ДДД-1“ ООД от друга, с предмет извършване на услуги по дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните ѝ служби по обособена позиция №9 за конкретни обекти на ГДИН, сред които и затвора в гр. София. Срокът на договора е 24 месеца, считано от датата на подписването му – чл.2, ал.1 и ал.2 от Договора. Представени са и два протокола за извършена дезинсекция и дератизация в затвора в гр. София – от 27.04.2017г. и от 22.06.2017г.

На стр. 78 от делото е представена медицинска справка за лишения от свобода В.С.Д..

От нея е видно, че при справка в амбулаторния журнал е установено, че ищецът е посетил медицинския център на затвора в гр. Варна на 17.05.2017г. При посещението си ищецът е съобщил, че при престоя си в затвора София е нахапан от насекоми по ръцете. Назначена му е терапия с „Фенистил“.

При горните установявания съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС, на основание която е предявен настоящият иск, предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 (от същия закон). Разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.

Така предявеният иск,съдът намира за процесуално допустим. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода от 12.05.2017 г. до 17.05.2017 г.

(5 дни), когато е пребивавал в Централния Софийски затвор,управлението на който се осъществява от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,гр.София. Твърдените неимуществени вреди са квалифицирани като резултат от поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, в следствие на които същият е претърпял болезнени ухапвания от намиращите се в помещението кръвосмучещи насекоми /дървеници/. Самите неимуществени вреди са определени като физически страдания /болки и сърбежи/, а също и състояние на безсъние, тревожност и страх за бъдещето му. Негативното въздействие върху физическото и психическото състояние на ищеца е определено като резултат от бездействието на затворническата администрация да проведе необходимите дезинсектиционни мероприятия.

За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно в производството да бъдат доказани: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от закона и 2/ настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, предполагана до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Освен посочените по-горе две материални предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, следва да бъде установено по безспорен начин наличието в случая на причинно-следствена връзка между бездействието на затворническата администрация и неимуществената вреда.

От гласните показания на разпитаните по делото свидетели К.С.Р. и В.Т.К., както и от представената от ответника медицинска справка от 29.07.2017г. , съдът намира за безспорно доказано, че по време на престоя си в Централния софийски затвор ищецът В. С. Д. е имал досег с кръвосмучещи насекоми, в следствие на което по тялото му /или поне по ръцете му, с оглед изложеното в медицинската справка/ е имало следи от ухапвания.

Разпечатката съдържа 35 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f039c18e-7637-4a2c-a553-797ddf7e7293