Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 02.09.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 453/2026
Вид
Решение № 129
Подписан
02.09.2026
В сила
24.09.2026
Състав
ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл.18, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Търговище, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263530200453 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Х. Д. от гр.Търговище против НП № 261292-000168 от 08.05.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на процесуалният и материален закон, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на наказващият орган оспорва жалбата.

Пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 30.03.2026 г. около 02:52 ч. на кръстовището на ул.Стефан Караджа и ул.Никола Маринов в гр.Търговище, жалбоподателят който управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 180 компресор с рег.№ Т4551АН, собственост на 1

П.М.Я. от гр.Търговище бил спрян за проверка от полицейски екип.

Проверката установила, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – на 10.02.2026 г., поради липса на ЗГО. За установеното бил съставен АУАН серия GA № 4974651/30.03.2026 г. в акта е записано, че жалбоподателят няма възражения.

Писмени възражения срещу акта не са постъпвали и в предвиденият за това срок. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети, СУМПС № 286704592, регистрационните табели на автомобила и СРМПС с № 015094198. С мотивирана резолюция № 26-1292М000017/31.03.2026 г. ВПД началник сектор в ОДМВР Търговище прекратил административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4974651 от 30.03.2026 г. издаден на жалбоподателя. Била образувана преписка вх.№ 1106/2026 г. по описа на РП – Търговище с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2. С постановление от 04.05.2026 г. прокурор от РП – Търговище отказал да започне досъдебно производство на основание чл.199, чл.213 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК предвид липсата на уведомление за прекратена регистрация на автомобила, като материалите по делото били изпратени на сектор „ПП“ при ОДМВР Търговище за сведение и по компетентност за реализирането на административнонаказателна отговорност. На основание постановлението за прекратяване на наказателното производство, на 08.05.2026 г. началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал процесното наказателно постановление под № 26-1292-000168 с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро (500лв.) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Постановил и отнемането на 10 контролни точки.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 28.05.2026 г.

Видно от справката за нарушител жалбоподателя има регистрирани множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Видно от приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

От събраните по делото писмени доказателства – справка по 2 преписката, докладна записка, справка от база данни на информационен център към ГФ, се установи, че на 10.02.2026 г. регистрацията на процесният автомобил е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При така събраните по делото доказателства, съдът прие за безспорно установено, че на процесната дата, място и час жалбоподателя е управлявал горепосоченият лек автомобил със служебно прекратена регистрация.

Жалбоподателят не отрича, че е управлявал автомобила без валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“, но посочва, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила.

Приложено е писмо от ГФ до ОДМВР – Търговище, че са изпратени уведомление до собственика на автомобила съгласно чл.574, ал.10 от КЗ и до МВР за прекратяване на регистрацията. Няма данни уведомлението да е получено от собственика на автомобила – П.М.Я. от гр.Търговище. От показанията на св.Я. (майка на П.Я.) също се установи, че не е получавано уведомление от Гаранционният фонд, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл.574, ал. 10 от КЗ предвижда задължение за Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на превозни средства, че са пропуснали да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или че сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им даде срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението, за да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според следващата ал.11, ако в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на МВР да прекратят регистрацията на превозното средство.

В съответствие с чл.143, ал.10 от ЗДвП ( в сила от 07.09.2025 г.) компетентните органи на МВР служебно прекратяват регистрацията на пътни 3 превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ.

Твърдението, че задължението на администрацията да информира засегнатото лице за ограничаването на правата му е отпаднало, не намира опора в действащото законодателство.

С чл.140, ал.2 от ЗДвП законодателят е възложил на министъра на вътрешните работи да определи условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства с наредба, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.

В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях.

Според чл.1, ал.1 тя определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства.

Конкретно процедура по прекратяване на регистрацията е уредена в раздел III от Наредбата. Основанията за служебно прекратяване на регистрацията са изброени в чл. 186, ал.1, като т.8 визира служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според ал.2 на същия чл.186 от Наредбата, „при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра“.

При горното се налага изводът, че задължението на административния орган да уведоми засегнатото лице за предприетата спрямо него мярка, независимо че вече не фигурира в ЗДвП, не е отпаднало. Наредбата е действаща и подлежи на изпълнение. Възприетата законодателна техника е в съответствие с чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, който определя наредбата като нормативен акт за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. ЗДвП очертава 4 основанията за дерегистрация на превозните средства, а на подзаконово равнище е детайлизиран редът, по който тя се извършва. Не съществува изрично изискване материята да бъде изцяло уредена със закон.

Предвид на горното се явява недоказан субективният елемент от състава на вмененото на жалбоподателя нарушение. Същия не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. Собственикът на автомобила също не е бил запознат с това обстоятелство. Вярно е, че преди да предприеме управлението на автомобила водачът е длъжен да се убеди в изправността на всички документи на автомобила. Липсата, обаче, на действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не води автоматично до извода, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Следователно липсва вина за извършване на нарушението.

Жалбоподателя следва да е съзнавал, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и въпреки това да е предприел управление на автомобила с ясното съзнание, че извършва нарушение. Вината не следва да се предполага, а следва да бъде доказана по безспорен и несъмнен начин.

Предвид горното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалният закон и като такова следва да бъде отменено.

Отнемането на контролни точки не е наказание и не е предмет на настоящото производство.

С оглед този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро.

Посоченият размер е под предвиденият в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съдът намира, че кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, и обема на оказаната правна помощ и процесуално представителство.

Предвид на това ОДМВР – Търговище, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 100 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН, 5 съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-1292-000168 от 08.05.2026 г. на началник група в ОДМВР – Търговище, сектор пътна полиция Търговище с което на Д. Х. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.М.А. № .., вх.., ет.., ап.., на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени следните наказания :

„глоба” в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.М.А. № .., вх.., ет.., ап.. сумата от 100 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6