Решение № 743 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000500537 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 6182/15.10.2025г. постановено по гр.д.№ 8522/2023г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е осъден да плати в полза на Р. Д. П., П. Р. П., О. Р. П. и Е. Р. П. сумата от по 70 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на съпругата на първия и майка на останалите трима ответници - Д. Ю. П., починала в резултат на ПТП, настъпило на 18.08.2020г., около 12:10ч., в гр. София, на трамвайното трасе на бул.„Македония“, в района на кръстовището с ул.„Ивайло“, с трамвай марка и модел „Т8М- 700М 1Т“, рама № 0038, инв. № ТМ2404, управляван от Г. В. В., ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя 06.02.2023г., до датата на окончателното им изплащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част за разликата над 70 000 лв. до по 120 000 лв., като неоснователни.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е осъден да плати на адв. Р. И. М. от САК по реда на чл.38, ал.2 ЗА сумата 16 695 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС, а в полза на СГС такса и разноски в размер на 11491. 67 лв.

По компенсация Р. Д. П., П. Р. П., О. Р. П. и Е. Р. П. са осъдени всеки от тях по 1 отделно, да плати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, сумата 3049,48 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от двете страни по делото – основна и насрещна в срока за отговор по чл.263 ал.2 ГПК.

Жалбоподателите-ищци Р. Д. П., П. Р. П., О. Р. П. и Е. Р. П. оспорват решението в неговата отхвърлителна част за разликата над по 70 000 лв. до по 120 000 лв. и молят съда да го отмени и уважи изцяло предявените искове. Посочват, че постановеният съдебен акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Съдът при произнасяне налице ли е принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат е приел, че такъв е налице в противоречие с приобщените доказателства в обратния смисъл, като е определил изключително завишено процентно изражение. В мотивите си съдът е приел, че е налице завишен принос на пострадалата пешеходка с този на виновния водач, с което се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. От друга страна, при произнасянето си съдът е следвало да направи сравнение на поведението на виновния водач и собствено осъществените от него нарушения на закона, довели до настъпване на ПТП и леталния изход за пътничката. В мотивите си съдът коментирал единствено поведението на пешеходката, като е възприел изключително висок процент на принос за настъпване на вредоносния резултат, сякаш пострадалото лице е целяло настъпването му, в противоречие с доказателствата по делото. По делото е представено и прието като писмено доказателство заверено копие от постановената присъда №109 от 20.06.2023г по НОХД № 5508/2022г. по описа на СГС, с която посъдимата Г. В. В. е призната за виновна. Присъдата е потвърдена с решение № 165 от 20.05.2024г по ВНОХД № 1075/2023г на САС и е влязла в законна сила на 10.07.2024г.

Изслушаните показания на свидетелите З. П., В. И., С. Д. и М. П. описват безпротиворечиво отношенията в семейството и поддържаните близки отношения на общност, привързаност, обич и доверие. Според свидетелските показания семейството държало да поддържат близки контакти помежду си. Семейството възприемало Д. като стожер, децата й се обръщали към нея за съвет и подкрепа. Д. се гордеела с децата си и работела неуморно, за да им е личен пример и подкрепа. Семейството имали традиция през почивните дни да се събират заедно, като Д. била организаторът на тези семейни сбирки. Новината за внезапната и нелепа смърт на Д. се отразила тежко на всички. След смъртта й, преустановили традицията да се събират всички в почивния ден. Д. сплотявала семейството, била опора за всички, научила децата си да се грижат един за друг и да се поддържат взаимно. След като О. построил къща в квартал „***“,имали планове Д. и Р. да се преместят да живеят там със семейството на О. и да има място за всички членове на голямото им семейство. Както е изяснено от изслушаната по делото АТЕ водачката на трамвайната мотриса не е предприела своевременно действия по аварийно спиране на трамвайната мотриса в момента, когато пресичащата пешеходка Д. П. е станала видима. Пострадалата пешеходка Д. П. е предприела пресичане на трамвайното трасе след движещ се в обратна посока трамвай и се е насочила към пресичане на трамвайното трасе, по което се е движела трамвайна мотриса с инв. № 2404. В определен 2 момент пешеходката е станала видима за водачката на трамвайната мотриса и от този момент водачката е била длъжна да предприеме действия по аварийно спиране на трамвая, което е било обективно възможно, така че да предотврати настъпването на произшествието и причиняване смъртта на пешеходката. Трамвайната мотриса е била управлявана със скорост от 25 км/ч. При тази скорост на движение изчислената опасна зона на спиране е 20 метра. Разстоянието, на което се е намирала трамвайната мотриса до мястото на удара от момента на откриване на видимост между пешеходката и водача на трамвайната мотриса е 38.08метра. С други думи - разстоянието на което се е намирала мотрисата до мястото на удара от момента на откриване на видимостта към пешеходката и възникване на опасността е по-голямо от опасната зона за спиране. Тоест водачката на трамвайната мотриса е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара при своевременно предприемане на мА.ра за аварийно спиране. Ударът е бил предотвратим за водачката на мотрисата. Не е без значение обстоятелството, че пешеходката е била обърната перпендикулярно на трамвайните релси и е демонстирала явно намерение за пресичане от другата страна на трамвайното трасе. ПТП е настъпило поради допуснато от водачката на трамвайната мотриса нарушение на нормативно установеното задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.

2-ро ЗДвП при възникване на опасност за движението, каквато е пресичащата трамвайното трасе пешеходка Д. П., да намали скоростта и при необходимост да спре управляваното превозно средство. От техническа страна е било възможно пешеходката да бъде възприета своевременно от водачката на трамвайната мотриса, която да преустанови движението на трамвая, но водачката не го е сторила, което е довело до настъпване на вредоносния резултат - причиняване смъртта на Д. П.. Що се отнася до аргументите на ответника, че пострадалата пешеходка Д. П. е могла да възприеме приближаващия трамвай, като го изчака да премине и тогава пресече трамвайното трасе, тези обстоятелства са обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт, като решаващият състав на съда е възприел, че пешеходката е допринесла за настъпване на вредоносния резултат чрез предприемане на неправомерно пресичане на трамвайното трасе, като е определил значим по размер принос от 30%.

Освен това посочват, че възприетият процент на принос от страна на пострадалото лице е прекомерно завишен. Подобен процент на принос за настъпване на вредоносния резултат съответства на целеносочено преследван негативен резултат от страна на пострадалото лице, за каквото намерение и поведение от страна на пострадалата Д. П. няма доказателства по делото. Считат, че при съпоставяне на собствено осъщественото виновно и противоправно поведение от страна на водача на трамвая с това на пострадалото лице, превес има неизпълнението на задълженията на водача, към когото законодателят е поставил завишени изисквания, тъй като извършва правнорегламентирана дейност с висока степен на обществена опасност. Предвид изложеното считат, че възприетият от съда процент на принос е прекомерно завишен и не съответства на установените обстоятелства по делото.

Оспорват насрещната жалба, като посочват, че няма съпричиняване от страна на пострадалата.

Жалбоподателят-ответник ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД оспорва решението 3 в неговата осъдителна част за разликата над по 50 000 лв. до по 70 000 лв. за всеки от ищците и моли съда да го отмени в тази част и намали размера на обезщетенията. Изтъква факта, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че починалата е предприела пресичане на място, което не е обозначено с пешеходна пътека и където не е позволено преминаването на пешеходци, като е навлязла внезапно на трамвайните релси, без да се огледа и без да се съобрази с приближаващият се към спирката трамвай. Безспорно, че тя навлиза на релсите в условията на ограничена видимост (наличие на друг потеглящ от спирката трамвай/, с което допълнително затруднява възможността на водача да реагира своевременно и да предотврати ПТП. Ако покойната не бе извършила подобни действия процесното ПТП не би настъпило. Поддържа, че приносът й значително надвишава този на водача, тъй като пешеходката извършва множество нарушения на ЗДвП и на практика го поставя в невъзможност да реагира. Разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП задължава пешеходците, при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Изключение е предвидено в разпоредбата на ал. 2 на същия член, която сочи, че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. В този смисъл с оглед на нормативната уредба правото на пешеходците да пресичат не е абсолютно, като при пресичане извън пешеходна пътека те са длъжни да съобразяват поведението си с останалите участници в движението. Пресичайки на място, на което няма пешеходна пътека, починалата е нарушила разпоредбата на движението на чл.113 и следващите от ЗДвП като закононарушенията й са причина за настъпването на процесното ПТП. Предвид посочената липса на предимство, поддържа, че пешеходката е имала задължението и е следвало да изчака и пропусне всички преминаващи релсови на нерелсови превозни средства, като ако бе извършила това, процесното ПТП въобще не би настъпило. На следващо място съгласно ЗДвП релсовото превозно средство винаги е с предимство, поради което дори на мястото да имаше пешеходна пътека (каквато по делото не се установява да е имало), покойната също би имала задължението да пропусне трамвайната мотриса. С оглед на разпоредбата на чл. 119 ЗДвП, предимство на пешеходци на пешеходна пътека са длъжни да осигурят единствено водачите на нерелсови превозни средства. Следователно, подобно задължение не съществува за водачите на релсови превозни средства. По аргумент за по-силното основание, пресичащ пешеходец, на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, не се ползва с предимство спрямо преминаващо релсово превозно средство. Предвид изложеното, счита, че покойната е имала задължението да спре и изчака преминаването на трамвайната мотриса.

Уточнява, че на мястото на ПТП няма пешеходна пътека, то се намира в близост до спирка на градския транспорт, като около нея обичайно има множество хора, които чакат превозно средство и в двете посоки, съгласно разпоредбата на чл. 115 ал. 1 ЗДвП. Очаквано за водача на мотрисата е намиращите се на тротоара хора, особено тези от отсрещната спрямо него страна, да не преминават пред трамвая, а да останат на местата си, тъй като най-вероятно и 4 в общия случай чакат движещо се в обратна посока релсово превозно средство. В този смисъл покойната - като лице което стои в близост до спирката - не е представлявала опасност за движението, с която водачът на мотрисата да е следвало да се съобрази. В този смисъл и тъй като от стоенето в близост до спирката не личи намерение за пресичане и непропускане, опасността за водача не възниква в момента, в който тя е могла да възприеме пешеходката, защото тогава тя представлява едно от лицата, които може да чакат ППС.