Решение № 2122 от 18.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2122 гр. Бургас, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120103680 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Ж. Н. Д. и е за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на Софийски районен съд. Ищцовото дружество твърди, че ответникът е негов клиент за периода месец март 2020 г. – месец май 2022 г. Дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва от фирма за топлинно счетоводство – „Техем Сървисис“ ЕООД.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Ответникът не оспорва размера на осчетоводените като дължими суми, не оспорва и не твърди да има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период и не оспорва и не твърди, че са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи и не твърди и не оспорва, че това е правено в съответствие с нормативната уредба. Ответникът не оспорва и не твърди да е налице несъответствие с действащата нормативна уредба относно разпределението на ТЕ за процесния период и не оспорва, че то е извършено съобразно изискванията и приложимите технически правила. Тя оспорва само правните основания за начисляване на процесните суми, а именно, че е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“, респективно, че е издадена фактура със задължено лице Д. и последната е поставена в забава за заплащане на главница. Ответникът възразява и че вземанията са погасени по давност.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ищеца депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът и нейн процесуален представител не се явяват.

Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният 1 представител на ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **/28.02.2020 г., нот. дело № **/2020 г. по описа на нотариус В. Я. ответникът Д. придобива от „ЖАКЕН БГ“ ЕООД в собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по КККР на гр. С., с адрес на имота гр. С.*****, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект – ателие за творческа дейност, ведно с 4,0416 % от ид.ч. от правото на собственост върху дворното място.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***/29.05.2020 г., нот. дело № ****/2020 г. по описа на нотариус Д. Т., ответникът Д. продава на С. М. П. собствения й самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. С., с адрес на имота гр. С.**************, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор ********, с предназначение на самостоятелния обект – ателие за творческа дейност, ведно с 4,0416 % от ид.ч. от правото на собственост върху дворното място. Новият собственик упълномощава Д. да я представлява пред „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

Жилището се намира в сграда-етажна собственост. Отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва по абонатен номер ***от фирма за топлинно счетоводство „Техем Сървисис“ ЕООД.

Ищцовото дружество издава три фактури за дължими суми с получател „ЖАКЕН БГ“ ЕООД, както следва: на 31.03.2020 г. за отчетен период месец март 2020 г. на стойност 23,93 лева, в която се включват суми за подгряване на вода, за сградна инсталация, за услуга за дялово разпределение; на 30.04.2020 г. за отчетен период месец април 2020 г. на стойност 11,54 лева, в която се включват суми за сградна инсталация и за услуга за дялово разпределение; на 31.05.2020 г. за отчетен период месец май 2020 г. на стойност 5,50 лева, в която се включват суми за подгряване на вода и за услуга за дялово разпределение.

Ответникът не е подала заявление за смяна на партидата, поради което фактурите са на името на стария собственик.

На 19.08.2022 г. ищцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на СРС. По това дело на 13.10.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****, с която е разпоредено на Д. да плати на топлинния оператор сумата от 40,97 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 12.08.2022 г.

С разпореждане № ****/17.02.2023 г. по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на СРС е прието, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника, не е постъпило възражение в срок, поради което е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на дружеството. С определение № ****/04.04.2024 г. по в. ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на СГС е прието възражението на ответника срещу издадената заповед за изпълнение, спряно е изпълнението на заповедта за изпълнение, по която е образувано изпълнително дело № *****по описа на ЧСИ Т. М. и делото е върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия с даване на указания по реда на чл.415, ал.1 от ГПК. С разпореждане № ***/12.04.2024 г. по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на СРС е указано на дружеството да предяви искове срещу Д.. Такива са предявени, като е образувано гр. дело № ****/2024 г. по описа на СРС, което е прекратено и изпратено по подсъдност на БРС, като е образувано настоящото производство.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 събраните по делото писмени доказателства и неоспорените от ответника факти.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два установителни иска с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Надлежно е въведено от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.

По квалификация на исковете:

Според т.11б от Тълкувателно решение № ** от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № **/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК (какъвто е процесният случай), не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Видно от последната, вземанията са присъдени за „доставена, но незаплатена топлинна енергия“, т.е. касае се за договорни отношения, а не за неоснователно обогатяване. На следващо място, страните не са оспорили доклада, изготвен от съда, по настоящото дело. Ето защо следва да се приеме, че сумите се претендират от ищеца на договорно основание.

Според пар.1, т.33а от ДР на ЗЕ (в редакция ДВ, бр.79/2019 г.) „небитов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия за небитови нужди. Макар да е указано на ищеца с доклада по делото, че следва да докаже, че ответникът е „небитов“ клиент, такива доказателства не бяха ангажирани. Вярно е, че имотът е с предназначение „ателие за творческа дейност“, но водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. По делото няма никакви доказателства доставяната в процесния имот топлинна енергия д а е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана търговска дейност, поради което между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди – аргумент от Решение № *** от 11.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № ****/2022 г. Този извод се потвърждава и от следното:

Установи се, че жилището се намира в сграда-етажна собственост. Отношенията по продажба на топлинна енергия в сгради-етажна собственост са по-особени, поради което ЗЕ ги урежда отделно и подробно, като не прави разделение между битов и небитов клиент на топлинна енергия. Според чл. 149, ал.1, т.6 и чл. 149б от ЗЕ продажба на топлинна енергия на клиенти в сграда-етажна собственост се основава на правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената форма не е форма за действителност, а за доказване на договора. Съобразно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени с наредба.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сграда в режим на ЕС, чрез присъединяването й към топлопреносната мрежа, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване на самостоятелни обекти в сградата, придобиват качеството на клиенти на топлинна енергия по силата на закона. Това е така, защото ЗЕ не изисква всеки потребител отделно да подписва договор с топлофикационното дружество. В качеството си на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбено правоотношение с топлопреносното предприятие, с предмет-доставка на топлинна енергия и дължат цената й на основание чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Установи се, че за процесния период (месец март 2020 г. – месец май 2020 г.) собственик на имота, присъединен към абонатна станция, която е въведена в експлоатация, е ответникът, т . е . Д. е страна в правоотношение с

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и отговаря за задълженията, натрупани в този период.

След прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имота без значение дали е „битов клиент“ или „небитов клиент“, защото разпоредбата на чл.153 от ЗЕ го сочи като длъжник по вземането. Случаят е на законово заместване на 3 страната в правоотношението по визираната от закона сделка – аргумент от Решение № ***от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № ***/2018 г., III г. о.

По възражението на ответника за погасяване на вземането по давност:

Вземането за предоставена топлинна енергия се погасява с 3-годишна давност, тъй като се касае за периодично плащане – аргумент от чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Срокът за плащане по първата фактура е до 30.04.2020 г., по втората – до 30.05.2020 г., а по третата – до 30.06.2020 г. Следователно от първо число на следващия месец вземането става изискуемо и започва да тече давността. Исковата молба е подадена на 19.08.2022 г. (аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК), поради което вземането за главница не е погасено по давност. Главният иск в размер на 40,97 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.

По акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва:

Ирелевантно за валидността на задължението на ответницата е обстоятелството, че фактурите са издадени на името на предишния собственик на жилището.

Въпреки това искът се явява неоснователен, като мотивите за това са следните:

В исковата молба ищецът твърди, че за топлоснабдения имот потреблението е начислявано по прогнозни цени, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на база реален отчет на уредите в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № ****06.04.2007 г. за топлоснабдяването.