Определение № 354 от 20.10.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Бургас, 19.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Събина Н. Христова Диамандиева като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20212000500424 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на М. И. Д., чрез пълномощника адв. Х., против определение № 260149 от 07.04.2021г. по гр.дело №390/2020г. на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството и е върната исковата му молба, поради нередовност.

Твърди се, че предмет на исковата молба е съществено нарушение на правото на ЕС.

Посочено е, че с приемането на нов чл. 2в в ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 2019 г./ е регламентиран специален ред разглеждане на искове при особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз. ЕКЗПЧОС и Хартата за основните права в ЕС са част от правото на ЕС.

Поради това счита, че искът е ясен и уточнен с хронологичното изброяване на събитията, при които са осъществени съществените нарушения на правото на ЕС от страна на ответниците. Според ищеца, в уточняващата искова молба той не иска да бъде установено извършването на престъпления, а особено съществени нарушения на правото на ЕС. При разглеждане на предявения иск, съдът следва да установи нарушенията, а поисканите финансови обезщетения са ищецът счита за безспорни.Счита, че исковата молба е редовна и следва да бъде разгледана по същество. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на иска.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано пред Бургаският окръжен съд по исковата молба на настоящия частен жалбоподател против ОД на МВР-гр.Б., Прокуратурата на република България, Районен съд-Бургас и Окръжен съд-Бургас за осъждането им за главница от 59 280 евро-имуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 2 470 евро месечно, считано от 01.02.2016г. до окончателното изплащане, сумата от 1 510, 75 лв. от датата на налагане на запор от ЧСИ върху трудовото възнаграждение на ищеца до окончателното изплащане, разноски за адвокатски хонорар на стойност 900 лв. по АНД №525/2018г. на БРС и неимуществени вреди на стойност 50 000 лв. Сочи се, че на 1

25.11.2015г. ищецът е задържан от ОД на МВР-Б. за 24 часа и срещу него е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.326, ал.1 НК. При задържането е подложен на личен обиск, не му е предоставен адвокат въпреки желанието му, поставен е в килия с отявлен рецидивист и е лишен от възможността незабавно да обжалва задържането си. На следващият ден М.Д. е разпитан без адвокат и е принуден да предаде своя мобилен телефон, в който се е съдържала негова научна разработка. Въпреки отправените многобройни искания до полицията и прокуратурата, телефонът не му е върнат. Поради това е бил лишен от възможността да приеме отправеното му през февруари 2016 г. от международна компания предложение за внедряване на разработката срещу сумата от 2 470 евро месечно за срок от две години.

През 2017г. ищецът е привлечен трикратно като обвиняем, според него незаконосъобразно и в нарушение на правото на ЕС, и през 2018г. Прокуратурата е внесла постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за продължавано престъпление. Твърди, че едва тогава е запознат с правата му на обвиняем и с повдигнатите му обвинения. Счита, че поради неинформирането му през 2015г. за отправените му обвинения, неосигуряването на адвокат, недопускането до разпит на поисканите от него свидетели, СТЕ и фонетична експертиза и незапознаването му с веществените доказателства, е нарушено правото му на справедлив съдебен процес. Твърди, че след постановяване на решението, са му върнати СД карта и СИМ карта, които не са негова собственост.

Неоснователно по ч.гр.дело №2045/2019г. на БРС е оставена без уважение молбата му за обезпечение на доказателства във връзка с бъдещ негов иск.

Сочи, че е лишен от своя научен труд и в резултат на разпространената информация е претърпял множество унижения и лишения, осъден е чрез използване на незаконни СРС и недопустими гласови записи. Счита за безспорно установено, че телефонният номер, за чиято употреба е осъден, не е негова собственост. Твърди, че досъдебното производство е надхвърлило разумния срок, тъй като неоснователно е продължавано десет пъти.

Претендира имуществени вреди на стойност 59 280 евро от невъзможността да реализира своята научна разработка. Твърди незаконосъобразно дописване/подхвърляне сред доказателствата по делото на СД карта и други доказателства. Тъй като не може да посочи кой от ответниците ОД на МВР и Прокуратура за кое от действията е отговорен, ангажира отговорността им солидарно.

Жалбоподателят е сезирал ЕСПЧ с жалба през 2016г, приета за недопустима, поради неизчерпване на вътрешните средства за нарушения на чл.5, ал.2- 4 от Конвенцията.

С разпореждане от 27.08.2020г. по гр.дело №390/2020г. Ямболският окръжен съд, комуто делото е изпратено за разглеждане, е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани нередовностите, като изложи обстоятелствата, на които основава предявените искове съобразно посочената правна квалификация-чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ вр. с чл.49 ЗЗД, вр. с чл.6, ал.1-3 ЕКЗПЧОС вр. с чл. 7 от Конституцията. Предвид твърденията, че ищецът е претърпял вреди от действията на различни лица, да посочи конкретните действия/бездействия, извършени от ответниците, какъв е размерът на претенцията от всеки от тях поотделно и начинът на формирането . Констатирана е липса на петитум на исковата молба и е указано внасянето на държавна такса в размер на по десет лева за всеки от предявените искове, както и посочване на доказателства и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях.

В указания срок ищецът е представил уточняваща молба от 10.09.2020 г., в която е определил цената на всеки от исковете против ответниците поотделно. Посочил е, че в исковата молба са изложени 79 обстоятелства за нарушаване на правата му, които, според него, са повлияли на изхода на АНД №525/2018г. по описа на БРС, ВАНД №857/2018г. по описа на БОС и НВАХД 44/2019г. по описа на БАС. Твърди, че солидарността на ответниците произтича от чл.4, ал.4 ЗОДОВ. Поддържа, че осъждането му в наказателните 2 производства е постановено в резултат на недопустими, подправени и подхвърлени доказателства, а прилагането на разпоредбата на чл.78 НК го е лишило от достъп до съд за разглеждане на делото при допуснати съществени процесуални нарушения, повлияли на крайния изход и нарушили правата му. Преповторена е хронологията на обстоятелствата, изложена в исковата молба. Петитумът е конкретизиран както следва: Иска се съдът да приеме за установено, че екземплярът за доброволно предаване е дописан/манипулиран от неизвестно лице от състава на ОД на МВР в нарушение на разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС, да бъде установено, че записите на разговорите са подхвърлени и манипулирани, но ответниците са ги употребили при постановяване на осъждането на ищеца, иска се установяване на нарушения на чл.5, т.2- 4 от ЕКЗПЧОС вр. с чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и нарушения на чл.6, т.1-3 ЕКЗПЧОС вр. с чл.4 ДЕС описани в т.1 и т.29 до т.79 от уточняващата молба, да бъде установено повлияването на нарушенията върху хода и резултата на наказателното производство и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят търсените суми. По отношение указаното представяне на доказателства е посочено, че ищецът е отправил молба да се изискат и приложат доказателствата по гр.дело №214/2019 г. по описа на ЯОС.

С определение № 260149 от 07.04.2021г. Окръжен съд-Ямбол е намерил, че с подадената молба не са отстранени нередовностите на исковата молба и е върнал същата на ищеца.

Определението на ЯОС е отменено с определение № 101 от 20.05.2021г. по ч.гр.д. № 183/2021г. на Апелативен съд-Бургас, поради неуказана по реда на чл.129, ал.2 ГПК възможност на ищеца да ползва правна помощ и делото е върнато за изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания. След връщането, първоинстанционният съд за втори път е оставил исковата молба без движение и е задължил М.Д., със съдебен адрес в гр.П., чрез адвокат С.Х., в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи какви незаконосъобразни действия/бездействия са извършени от ответниците-МВР, Прокуратурата на Р България, Районен съд-Бургас и Окръжен съдБургас, довели до причиняване на вреди на ищеца, да посочи какъв е размерът на претенциите за имуществени и неимуществени вреди срещу ответниците солидарно и как е формирана претенцията за имуществени вреди. Указана е възможността за ползване на правна помощ.

Постъпила е уточняваща молба от 28.06.2021 г., която повтаря изложението в предходната молба от 10.09.2020 г. Не е направено искане за предоставяне на правна помощ.

С обжалваното в настоящото производство определение, Ямболският окръжен съд е намерил, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е постановил връщането и. Съдът е констатирал, че с уточняващата молба се иска установяване на престъпни обстоятелства, което е недопустимо в гражданския процес, като не са налице предвидените в чл.124, ал.5 ГПК изключения. По иска за установяване на нарушения по чл.5, т.2- 4 от ЕКЗПЧОС, както и нарушение на чл.6, т.1-3 ЕКЗПЧОС е посочено, че установяването на изложените в молбата факти също е недопустимо, тъй като не попадат в обхвата на конкретен закон, съобразно предвиденото в чл.124, ал.4 ГПК. Съдът е намерил, че не са посочени обстоятелствата, на които се основава искането за осъждане на ответниците за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като фактическите твърдения в исковата молба в тази част са противоречиви и неясни.

Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането.

Изпълнението на това законово изискване е от съществено значение за очертаване предмета на спора, преценката за неговата допустимост и реализиране правото на защита на насрещните страни по делото. Въпреки дадените указания, констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба на М.Д., състоящи се в 3 несъответствие между обстоятелствената част и петитума, не са отстранени. Не са конкретизирани незаконосъобразните действия на всеки един от ответниците МВР, Прокуратура, Районен съд-Бургас и Окръжен съд-Бургас, довели до съответните конкретни вреди за ищеца.

Не са отстранени и нередовностите на исковата молба по заявените претенции за установяване на нарушения по чл.5, т.2- 4 от ЕКЗПЧОС вр. с чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и нарушения на чл.6, т.1-3 ЕКЗПЧОС вр. с чл.4 ДЕС. Изложени са единствено фактически обстоятелства и житейски събития, без да се сочи кое от тях ищецът счита, че е нарушение на ЕКЗПЧОС, по какъв начин са засегнати неговите права и законни интереси и посредством какви действия или бездействия на ответниците е станало евентуалното засягане.

Не е уточнена и претенцията за имуществени и неимуществени вреди. Същите са уточнени по вид в допълнението на исковата молба, но не са посочени конкретните действия или бездействия на ответниците, които са причина за настъпване на претендираните вреди.

При горните обстоятелства, обжалваното прекратително определение е правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивирано от изложеното, Апелативен съд-Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. И. Д., чрез съдебен адресат адв.С.Х., против определение №260203 от 11.08.2021г., постановено по гр.дело №390/2020г. по описа на Ямболския окръжен съд.