Решение № 7 от 08.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500340 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ЕИК 121100421, чрез пълномощник – гл. юрисконсулт Л. Х., срещу Решение № 178/04.05.2023г. по гр.д. № 100/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която са отхвърлени предявените от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ срещу „БУЛГАР ЕКОПРОДУКТ 2017“ ЕООД искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на ищеца сумата от 49 398.94 лв. – главница по Договор № 15/693727/0140998 от 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 16.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5 961.09 лв. – лихва за забава върху главницата от 31 191.73 лв. за периода от 18.04.2019г. – 15.03.2021г. и сумата от 1 841.78 лв. – лихва за забава върху главницата от 18 207.21 лв. за периода от 11.03.2020г.

– 15.03.2021г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради противоречие с материалния закон. Развива оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбите на договора и на събраните по делото доказателства. Счита, че доколкото ответникът е поел договорно задължение да отглежда избрания от него вид птици по хуманен начин и при стриктно спазване на заявените мерки за период от пет години, то при констатираното неизпълнение същият дължи възстановяване на всички получени средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година, а не само тези, относими към периода на неизпълнението. Прави искане за отмяната му в посочените части и вместо това постановяване на друго, с което тези искови претенции бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за въззивното производство, 1 включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „БУЛГАР ЕКОПРОДУКТ 2017“ ЕООД, ЕИК 204788404, със седалище и адрес на управление с. Петокладенци, ул.“Витоша“ № 64, е подала отговор на въззивната жалба чрез своя процесуален представител по пълномощие – адвокат П. Т.. В същия заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли последното, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат в писмен вид позициите си по спора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че ответното дружество е регистрирано с УРН в Интегрираната система за администриране и контрол и от 18.12.2017г. същото има регистриран животновъден обект – ферма, предназначена за отглеждане на пилета бройлери с капацитет 33 000 броя, находяща се в град Славяново, община Плевен, местност „Ходжова ливада“, имот № 392041. Със заявление, подадено на 20.03.2018г., дружеството кандидатствало за предоставяне на държавна помощ по проект „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ – Прием 2018-2022, по следните три мерки: мярка А/ използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг, мярка В/ подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт /само за доставки до кланицата/ и мярка Г/ намаляване емисиите на амоняк с 30% /гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ppm/, чрез добавяне в постелята на силикатни минерали /перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит /клиноптилолит/ и др./. Съгласно Указания за прилагане на схема на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2018г., за 2019г. и за 2020г., утвърдени от МЗХГ, целта на помощта е подкрепа на земеделски стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Птицевъдство“, като помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнението на доброволните ангажименти, поети за най-малко пет години. Помощта покрива само онези ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно Глава I на дял VI от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. и други приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство. Според същите указания, средствата по помощта се изплащат годишно при спазване на изискванията на чл.33 /Хуманно отношение към животните/ на Регламент /ЕС/ № 1305/2013г., Приложение II, а земеделските стопани – птицевъди се ангажират да прилагат мерките, за които е получена помощта за период от наймалко пет години, считано от датата на първото кандидатстване. В Указанията за 2019г. и за 2020г. е посочено, че при констатиране неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.12.3. /от 5 години/ и т.12.6., независимо от неговия характер и времетраене на извършването му, земеделският стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им /т.12.5.4./.

Подаденото от ответника заявление е било уважено и на 15.04.2019г. същият сключил 2 с ДФ „Земеделие“ Договор № 15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ по схемата. По силата на същия, ДФ „Земеделие“ се е задължил да предоставя държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ на ответника за изпълнение на доброволно поетите ангажименти за период от пет последователни години, а последният, от своя страна, се е задължил да прилага мерките, за които е получена помощта за период от пет последователни години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка /т.3.4./. В т.5.5. от Раздел V „Отговорности“ страните се договорили, че при неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.4. от договора, независимо от неговия характер и времетраене на извършването му, земеделският стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им. Предвидено е нарушенията по т.5.5. да се установяват от органите на ДФ „Земеделие“ и БАБХ при извършване на самостоятелни или съвместни проверки.

Видно от приложена по делото справка от системата за бюджетни плащания СЕБРА от 18.04.2019г., към ответното дружество е извършено плащане на сумата от 31 191.73 лв. с основание „държавна помощ за хуманно отношение към птиците за 2018“.

На 26.03.2019г. ответникът отново заявил помощ по трите мерки за 33 000 бр. птици – бройлери. Видно от приложена по делото справка от системата за бюджетни плащания СЕБРА от 11.03.2020г., към ответното дружество е извършено плащане на сумата от 21 232.05 лв. с основание „държавна помощ за хуманно отношение към птиците за 2019“.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че при извършена контролна проверка на 07.10.2019г. от служители на ОДБХ –Плевен в процесния обект били установени 32 740 бр. птици. Лабораторният резултат от иззетите в хода на проверката проби от животните е установил наличие на заболяване Salmonella Typhimurium. Въз основа на Заповед № 1661/11.11.2019г. на директора на ОДБХ-Плевен било извършено евтанизиране на всички птици в животновъдния обект на ответника, които към този момент възлизали на 12 402 бр.

От приложената по делото справка, извършена на 15.07.2020г. в Регистър на животните и животновъдните обекти, е видно, че животновъдният обект на ответника, в който са отглеждани птиците, е бил закрит на 12.03.2020г. От Контролен лист за извършена на 22.01.2021г. проверка на място съвместно от служители на ОДБХ-Плевен и РТИ към ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен се установява, че в обекта няма налични животни.

С писмо от 25.01.2021г., връчено на ответното дружество на 27.01.2021г., Областна дирекция на ДФ „Земеделие“-Плевен поканила същото да възстанови получените по процесния договор средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им до датата на издължаването им, поради неизпълнение на поетите задължения за период от пет последователни години с оглед установеното закриване на животновъдния обект.

Доколкото плащане не било извършено в предоставения срок, ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от сметка, по което било образувано ч.гр.д. № 219/2021г. по описа на Районен съд-Левски. По същото ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост на сумите, а в срока по чл.415 ал.4 от ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебноикономическа експертиза се установява, че извършените от ДФ „Земеделие“ плащания за 2018г. и за 2019г. по сключения между страните договор са извършени на посочените в представените справки дати и в посочените в тях размери, както и че лихвата за забава върху главниците е в претендираните от ищеца с ИМ размери.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по 3 вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по което „БУЛГАР ЕКОПРОДУКТ 2017“ ЕООД поело задължение да отглежда избрания от него вид птици по хуманен начин при спазване на посочените в заявлението мерки в регистриран от него животновъден обект за период от пет последователни години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка, а ДФ „Земеделие“, от своя страна, е поел задължение да му предоставя ежегодно държавна помощ за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на поетия доброволен ангажимент, който надхвърля съответните задължителни стандарти съгласно Глава I на дял VI от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. и други приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство, за период от пет последователни години. Действително, съгласно т.5.5. от Раздел V „Отговорности“ от процесния договор, при неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.4. от същия, независимо от неговия характер и времетраене на извършването му, земеделският стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им. Не се спори по делото, че ДФ „Земеделие“ е изпълнил договорното си задължение, изплащайки на посоченото дружество съответната държавна помощ за хуманно отношение към птиците за 2018г. и за 2019г. Безспорно е и, че въз основа на нарочна заповед на директора на ОДБХ-Плевен в периода 11.11.2019г.-14.11.2019г. отглежданите в обекта на ответника птици били унищожени с цел ограничаване и ликвидиране на констатираното по тях заболяване, както и че на 12.03.2020г. животновъдният обект бил закрит. След унищожаване на птиците ответникът признава, че не е продължил да отглежда такива в обекта.