Решение № 8433 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8433 гр. С, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110135216 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано Предявени от „Т С“ ЕАД срещу С. Н. И. и М. К. И. са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 328, 76 лева - цена на доставена топлинна за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С, жк Л, бл. 802, вх. А, ет. 8, ап. 24 с аб. № 210424 и за сумата 89,03 лева - мораторна лихва за забава в плащането на цената за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката в рамките на процесния период. Поддържа, че съгласно общите условия в процесния период е доставил до топлоснабдения имот на ответниците топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по изготвените изравнителни сметки считано от изтичане на 45 дневен срок от публикуване на общата фактура.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител, назначен на ответниците, с който се оспорват исковете като се навежда възражение за погасяване по давност на вземанията.

С молба от 03.08.2023 г., депозирана от адвокат М. Д. от името на ответника С. Н. И., се претендира вземанията да са изплатени ведно с разноските, като се представя касов бон.

1

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявените искове са за вземания на ищеца за дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия и стойност на услуга дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно нормата чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49 от 10.05.2019 г., том I, рег. № 20838, дело № 40 от 2019 г. и Нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия поЗакона за териториално и селищно устройство № 38, том XVII, нот. Д. №3038/1970 г. при нотариус при Софийски народен съд, че ответниците са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния имот – ап. 24, находящ се на адрес: гр. С, жк Л, бл. 802, вх. А, ет. 8 до 10.05.2019 г., когато са се разпоредили с правото. Следователно при липса на доказателства за противното същите са били собственици на имота в рамките на целия процесен период.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

В хода на производството видно от представената разписка от 26.07.2023 г. е заплатена претендираната главница в размер на общо 328,76 лева. Мораторна лихва в размер на 89,93 лева и законна лихва в размер на 39, 04 лева, както и разноски по делото в размер на 450 лева. Ищецът изрично е признал, че е получил плащането.

С оглед представените доказателства и нарочното признание на обстоятелства по извършеното плащане на задълженията, съдът намира, че същите следва да се считат за установени в производството. Извършеното погасяване на задълженията за главница и лихва следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК. Следователно предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на 2 процеса и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Ищецът изрично е заявил, че претендира освен платените разноски и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален размер от 100 лева. Видно от представената разписка платените разноски са в размер на 450 лева, с което е изпълнено задължението за заплащане на ищеца на сторените от него разноски за държавна такса и възнаграждение на особен представител. Непогасено е само задължението за разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК **** срещу С. Н. И. с ЕГН ********** и М. К. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 802, вх. А, ет. 8, ап. 24, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 328, 76 лева - цена на доставена топлинна за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 802, вх. А, ет. 8, ап. 24 с аб. № 210424 и за сумата 89,03 лева - мораторна лихва за забава в плащането на цената за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2022 г поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК С. Н. И. с ЕГН ********** и М. К. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 802, вх. А, ет. 8, ап. 24 да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК **** сумата 100 лева – разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3