Решение № 260055 от 15.07.2021, Районен съд - Провадия

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

П., 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря Ивелина Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 627/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от

Г.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против Д.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация 127, ал. 2 от СК за определяне на местоживеенето на детето Ж.Г.Ж.; за предоставяне на родителските права спрямо детето и определяне на режим на лични отношения на майката с детето.

В исковата молбата са изложени следните обстоятелства:

Ищецът твърди, че през 2005 г. заживели с ответника на семейни начала, от което съжителство имат едно дете - Ж.Г.Ж., ЕГН **********, роден на *** г. Живели при неговите родители в гр. Д. в сговор и сравнително добре, като и двамата полагали грижи за детето с помощта на родителите му. През 2016 г. възникнали първите разногласия между тях. Ответникът напускала без видими причини жилището, в което живеели и отсъствала продължително време. През юли 2017 г. тя напуснала окончателно жилището, в което живеели и той не я е виждал оттогава. Казали му, че живее в гр. П.. В нейно отсъствие грижите за детето се полагали изцяло от него с помощта на родителите му. Твърди, че работи и осигурява един спокоен живот за детето им. При него и родители му то се чувствало добре, било обгрижено и напълно задоволено. Между него и детето имало изградена връзка. При него то се чувствало защитено и спокойно.

Посещавало редовно училище. Твърди, че не е лишавал детето от контакти с майка му. Чували се по телефона.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Ж.Г.Ж. да бъде при него на адрес: гр. Д., област Варна, ул. ***, както и да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.

Моли не бъде присъдена издръжка от майката Д.А.С. в полза на детето.

Моли да бъде определен следният режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в неделя и тридесет дни през ваканцията, когато майката е в отпуск.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Препис от същата с приложенията е връчен на ответника лично на 10.04.2021 г.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание се явява представител на Дирекция

„Социално подпомагане” – П.. Становище на Дирекция ”Социално подпомагане” – П. е изразено в представен по делото социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното и прието по делото като писмено доказателство - удостоверение за раждане на Ж.Г.Ж., издадено въз основа на акт за раждане № I-2174/18.10.2007 г. от Община Варна, както и от служебно направена справка в НБД „Население” се установява, че детето е родено на *** г. от родители Д.А.С. – майка, и Г.Ж.Г. - баща.

Според представените по делото социални доклади /л. 46 и л. 50/, изготвени от Дирекция социално подпомагане – П. и Дирекция ”Социално подпомагане” – П., след раздялата на родителите детето не е пожелало да тръгне с нея. Самата тя от години живеела на семейни начала с друг мъж в дома му в гр. П.. Тя и съжителят и искали детето да живее при тях, но то не одобрявало това. Майката е твърдяла пред социалните работници, че не е прекъсвала емоционалната връзка с детето, че се чували ежедневно по телефона, че изпълнявала негови желания, като му купувала всичко, което той пожелае – дрехи, обувки, маратонки, ховърборд, часовник. Погрижила се и за първия учебен ден на детето. Всеки месец му изпращала по 60 лева.

Осъзнавала, че това което прави за детето е много малка част от това, от което то се нуждае. Пред социалните работници е посочила, че към момента основни грижи за детето се полагат от неговия баща. Домът, в който живее майката представлява къща на два етажа, с добри хигиенно - битовите условия. Майката не работи, а отглежда малкото си дете,родено през месец април 2021 г. съжителят и работи. В доклада е посочено, че майката скоро е заминала за Германия. Преди заминаването си същата е споделила, че разполага с възможности да се грижи за детето, ако родителските права бъдат предоставени на нея. Социалните работници са установили привързаността на майката към детето и желанието ѝ да го отглежда в нейното семейство. При проведеното социално проучване от социалните работници от ДСП – П. същите са изяснили, че срещите между майката и детето са редки, тъй като същата отглежда малко дете. Двамата обаче се чували ежедневно по телефона. Бащата също е заживял на семейни начала с друга жена, която имала дете на 12 години, което се отглеждало от своите баба и дядо. Детето Ж. се отглежда от своя баща с помощта на родителите му. Детето и останалите членове на семейството са добро общо здравословно състояние. Въпреки че не били допуснати в жилището, в което живее детето, поради служебна ангажираност на бащата извън града, социалните работници посочват, че видимо то е в добро техническо състояние. Представлявало двуетажна къща, в която Ж. имал самостоятелна стая на втория етаж. Бащата работи. Семейството има близки и роднини на територията на гр. Д., с които е в добри взаимоотношения. Посочва се, че Ж. е записан през учебната 2020/2021 г. в седми клас в СУ „Св. Климент Охридски” - гр. Д., като редовно посещава учебните занятия и се справя сравнително добре с усвояването на учебния материал. От страна на социалните работници е установена привързаността на детето към неговия баща, и желанието му той да го отглежда. Бащата е заявил, че никога не е ограничавал контактите на детето с неговата майка и че мнението му е, че Ж. трябва да поддържа добри взаимоотношения и с двамата си родители. В социалния доклад изрично е уточнено, че информацията е получена от проведен с бащата телефонен разговор, поради което социалните работници не са в състояние да изразят становище относно родителския капацитет на бащата.

В съдебно заседание социалният работник заяви, че бащата полага нормални грижи, за нормалното израстване на детето. Същият съжителства с жена, която има непълнолетно дете. Ж. споделил със социалния работник, че отношенията им с тази жена са добри. При проучването е установено, че детето е привързано към майката и бащата.

При изслушването на детето в съдебно заседание, същото посочи, че живее с баща си от 2017 г., когато майка му заминала за П.. Чувал се с майка си всеки ден. Заяви, че има възможност, но няма желание да отиде при майка си, въпреки че се разбира с мъжа, с когото тя живее. Преди майка му идвала да го види веднъж на 2-3 месеца, изпращала пари, но сега не било така, тъй като имала малко дете и нямала възможност. Твърди, че посещава редовно училище, а когато обучението им протичало онлайн разполагал с необходимата техника, за да бъде в час. С жената, с която живеел баща му и с нейния син се разбирал добре. Тя се грижела за него. Баба му също помагала на баща му в отглеждането му. когато споделял с баща си, той го съветвал как да постъпи.

При изслушването бащата заяви, че няма затруднения в грижите за Ж.. Работата му била целогодишна и заради Ж. се прибирал поне от септември месец да са заедно.

През това време бил на повикване и работел на частно. Твърди, че жената, с която живее, еднакво се грижи за нейното и неговото дете. Майка му също живеела при тях. Тя била в добро здравословно състояние и той можел да разчита на нея за грижите за Ж.. Детето било добре със здравето. Класният ръководител засега не му се е обаждал, за това че има някакви проблеми с Ж.. Детето ходело редовно на училище и се учило сравнително добре. Посочва, че след като завърши училище го вземал със себе си на ****, на море. Подбирал контактите му с определени негови приятели. Детето засега го разбирало и се съгласявало.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.

Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за осъществяването ѝ.

Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановеният от него съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на децата. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на децата в по – голям обем и упражняването на родителските функции.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че за детето ж. се полагат грижи, които отговарят на потребностите му и че бащата притежава необходимия родителски капацитет. Пред социалните работници ответникът е изразил желание и готовност да полага грижи за детето, но не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на Ж. да бъде предоставено на бащата, както и да бъде определено местоживеенето му при бащата на посочения в исковата молба адрес, предвид обстоятелствата, че след раздялата на родителите, детето изразило желание и е останало да живее при баща си. Такова е и желанието на ищеца, който може да разчита на помощта на своите родители и на жената, с която съжителства в грижите за неговото отглеждане. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да разколебават съда, че това е в интерес на детето, то родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като местоживеенето на детето да бъде определено при него.

При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти на децата с другия. Режимът на лични отношения следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на децата и от двамата родители. В решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г.о. се сочи, че желанието на родителите и децата по въпроса за упражняването на родителските права и режим на лични контакти не са задължителни за съда. Предвид конкретните данни по делото, че майката полага грижи за друго малолетно дете и че е заминала за Германия, като контактите със сина ѝ се свеждат само до разговори по телефона, макар и ежедневни, съдът намира, че подходящ би бил следния режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа събота и неделя от месеца - от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделя, тридесет дни през лятната ваканцията, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, по два дни с преспиване за Коледа и Нова Година, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка между родителите.