Решение № 281 от 08.04.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. гр. Хасково, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640102515 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, за признаване за установено съществуването на вземания против К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*********. За претендираните суми е издадена заповед № 868 от 02.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2073 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на ******* г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404 и „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу К. Д. Д., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9012-00027015 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9012-00027015, и двата от дата ******* г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ с ЕИК 203670940 била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 201318404. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/9012-00027015 от 1

11.02.2021 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит'' АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.

Поддържа се в исковата молба, че на ******* г. между „Микро Кредит" АД и ответницата К. Д. Д. бил сключен договор за заем MicroCredit № 9012-00027015, по силата на който дружеството предоставило заем в размер на 3300 лева. Условията на Договора за кредит се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, били неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 3300 лева като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 959,25 лева, на 15 равни месечна погасителни вноски, всяка в размер на 283,95 лева, като първата погасителна вноска била платима на 30.07.2020 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 4259,25 лева.

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на ******* г. между „Микро Кредит" АД и К. Д. Д. бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 901200027015, съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № I към договора, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване па договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 2684,55 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 15 бр. равни месечна вноски, всяка в размер на 178,97 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.07.2020 г.

Срокът на договора изтекъл на 30.09.2021 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

РС – Хасково уважил претенцията на ищеца и по образуваното ч.гр.д. № 2073/2023 г. като била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславяло правният интерес от подаването на настоящата искова молба.

2

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 967,89 лева за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода от 30.04.2021 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 30.09.2021 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски за заповедното и за настоящото производство.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа се становището, че ответницата сключила с ответното дружество бланкетен и изначално изготвен договор за паричен заем № 9012-00027015, без да е имала възможността да влияе на неговото съдържание при наличието на ОУ към него, по силата на който е получила в собственост сумата от 3300 лв., при годишен лихвен процент от 40,48 % и ГПР в размер на 48,90 %. Страните се договорили, че заемателят ще погаси кредита на 15 месечни вноски с размер на погасителната вноска 283,95 лв. Ответницата обаче била потребител по смисъла на пар, 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като тя усвоила кредита за лични, нетърговски нужди.

Поради потребителското й качество, процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Признава се, че ответницата изцяло усвоила кредитният ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК тя не дължала изпълнение на вземанията за договорна лихва, „допълнителни услуги" и лихва за забава, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка.

Поддържат се и се обосновават нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 т.20 ЗПК.

Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна на три основания - с договорения лихвен процент в размер на 40,48 % се нарушавали добрите нрави, нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Твърди се от ответницата, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в Договора, че кредиторът заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до заобиколяне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР се формирал по нормативно установен алгоритъм и изразявал всички разходи по кредита като процент от общия размер на предоставения кредит. Вземането за „допълнителни услуги", по правната си природа било печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва била вид разход по кредита и като такъв, съобразно повелителните изисквания на чл. 19, ал. 1 ЗПК следвало да бъде включена в размера на ГПР. Невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 40, 48 %, без в него да е включена скритите „допълнителни услуги", от договора имала за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 87,90 %. При изчисление, извършено с Calculator.bg било видно, че ГПР бил с действителна стойност в размер на 3

601,9901 %, при калкулация, като в него се включело и вземането за „допълнителни услуги".

Договорът в частта за предоставяне на пакет от допълнителни услуги също бил нищожен на три отделни правни основания - на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК – чл.10а, ал.2 ЗПК; поради противоречието му с добрите нрави, тъй като в случая при отпуснат кредит в размер на 3300 лв., възнаграждението за допълнителни услуги било в общ размер на 2 684,55 лв., което било необосновано високо и равняващо се на 80% от размера на кредита. Споразумението противоречало на добрите нрави и поради нарушаване на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения. Неморално и неетично било да се уговоря възнаграждения за услуги, които не са били предоставени на клиента.

Споразумението за допълнителни услуги било нищожно и на основание чл.21, ал.1 ЗПК поради заобикаляне на закона. В чл.19, ал.4 от ЗПК била въздигната възбрана да се определя ГПР, който е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Такава уговорка била нищожна на основание чл.19, ал.5 ЗПК. Споразумението за допълнителни услуги било нищожно като противоречащо на добрите нрави и неравноправно по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала в размер на 2 684,55 лв. е в размер на над 80% от получената сума на отпуснатият кредит.

Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащане на сума, размера на която бил необосновано висок. С търсената сума по договора в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Търсената сума за предоставяне на допълнителна услуга била нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП във вр. чл.24 ЗПК, тъй като тя не не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.

По подробно и детайлно посочени в отговора на исковата молба съображения, включително позовавайки се на норми от правото на ЕС и практика на СЕС, ответницата иска съдът да отхвърли предявените искове, както и да бъдат присъдени разноски на пълномощника й за оказаната безплатна правна помощ по настоящото и по заповедното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На ******* г. ответницата и "Микро Кредит" АД са сключили Договор за заем MicroCredit № 9012-00027015 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9012-00027015, които наред с Общите условия към договор за заем MicroCredit от 27.04.2020 г. и искания за заем MicroCredit № 9012-00027015 и за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9012-00027015 от ******* г. са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. "Микро Кредит" АД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, описани в Приложение 4

№ 1 от ******* г., сред които и тези спрямо ответицата.

С писмо /потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД/ към същия договор "Микро Кредит" АД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно "Микро Кредит" АД е упълномощило "Агенция за събиране на вземания" АД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.

С писмо изх. № УПЦ-П-МКР/9012-00027015 от 11.02.2021 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на "Микро Кредит" АД, е уведомил ответницата за извършената цесия и я е поканила в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.

Според представената обратна разписка към известието за доставяне, писмото е върнато обратно на 19.02.2021 г. поради това, че адресът е преместен.