Решение № 133 от 14.06.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. И., 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100111 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 488/24.02.2022 г. от А. Х. Х., ЕГН********** от с.П., обл.Разградска, ул.”********” № 4, действащ чрез упълномощен адв.Ем.С., АК-Разград, съдебен адрес: гр.Разград, ул.”Иван Вазов” № 7, офис 11, против Л. П. Т., ЕГН-********** от гр.И., обл.Разградска, ул.“********“ № 3, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на съдебна делба – Решение № 96/27.07.2012г. по гр.д.

№ 118/2011г. по описа на РС-И., върху следните недвижими имоти: 1.

„Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., одобрени със Заповед № РД-181444/07.08.2018г. на изп.директор на АГКК, местност: Баалък Сърт, с площ на имота от 3602 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива, номер по предходен план 003016, при граници и съседи: имот № ***, № ***, № ***, №

*** и № ***“ и 2. „Поземлен имот с идентификатор №

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., местност: Долая, с площ на имота от 3001 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива, номер по предходен план 016072, при граници и съседи: имот № ***, № ***, № *** и № ***“. Ищцата претендира да бъде отменен и издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт (НА) за собственост на недвижим имот по давностно владение № 90, том ІІІ, рег.№ 3209, нот.дело № 291/21.06.2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-И.. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е двоен гражданин на РБългария и РТурция, поради 1 което оставила описаните ниви да ги ползва майка й, за да посреща необходимите си разходи. Майка й починала през 2000г., но поради епидемиологичната обстановка ищцата не могла да се завърне в България.

Дошла си през м.септември 2021г., като имала намерение да отдаде земите си под аренда, но тогава установила, че ответникът се снабдил с описания горе констативен НА за собственост върху същите ниви, без нейно знание и съгласие. Твърди, че никой досега не е оспорвал собствеността й върху земите, нито е предявявал собтвенически права. Самата тя никога не се е дезинтересирала от имотите и не се е отказвала от права си. Не познава ответника и той не е демонстрирал спрямо нея и/или трети лица собственически права върху имотите. С тези обстоятелства обосновава и правния си интерес от водения установителен иск.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.Е. С. от АК – Разград, която поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Л. П. Т., ЕГН-********** от гр.И., обл.Разградска, ул.“********“ № 3, представя отговор, като счита предявения иск за допустим само по отношение на имота с идентификатор № ***, но го оспорва като неоснователен. По отношение на другия имот с идентификатор № ***, оспорва иска като недопустим, тъй като принадлежал на трето лице – М. Х. Х. и ищцата нямала права върху него. Ответникът твърди, че познава много отдавна семейството на ищцата – баща й, майка й, брат й.

Баща й бил родом от с.Л. и притежавал по наследство от родителите си 1/3 ид.част от имотите – предмет на делбата по гр.д.№ 118/2011г. на РС-И.. След смъртта му, правото на собственост върху тези имоти било наследено от съпругата и децата му. През 2007г. синът му ИЛ. Х. Х. се свързал с ответника и му предложил да закупи дела на баща му от процесните имоти. Обяснил, че са трима наследница, като той и майка му са в България , а сестра му А. Х. била в Турция от 1989г. и досега не се е връщала в стрА.та. Имали съгласие, нейният дял да остане за брат й, а той да поеме грижите за майка им, докато е жива. Същото потвърдила й майката Ю. Х., като заявила, че дъщеря й няма никакво намерение да се връща в България. По този начин ответникът се съгласил да купи дела им от нивите, платил им уговорените пари и от 2007г. започнал да работи закупения дял. Те от своя стрА. поели ангажимент, след извършване на необходимите процедури и подготовка на документи, да му прехвърлят собствеността по нотариален ред. По този начин било заведено гр.дело № 118/2011г. на РС-И. за делба на нивите, като след приключването му с влязло в сила решение, през 2012г. ИЛ. Х. прехвърлил на ответника своя дял от нивите, а делът на майка му прехвърлили направо на трето лица по предварителна тяхна уговорка. За дела на сестра си ИЛ. Х. чакал пълномощно от нея, изготвено в Турция. Ответникът твърди, че й имал доверие, тъй като били приятели, а и продължавал реално да владее и работи нейните ниви, отредени й в дял след делбата. Тъй като през 2018г. изтекъл 10-годишният давностен срок, а все още нямало пълномощно от ищцата, то ответникът се снабдил с процесния нотариален акт за собственост върху имотите по обстоятелствена проверка. Като свидетел в производство участвал брата на ищцата – ИЛ. Х.. Майка им също била жива по това време, но болна и трудно подвижна и не могла да се яви като свидетел. Въз основа на горните обстоятелства ответникът противопоставя възражение, че е придобил процесните имоти по давност, тъй като ги е владял като свои повече от 10 години. Претендира за отхвърляне на иска и за присъждане на направените 2 разноски.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.В. К. от АК – Разград, който поддържа писмения отговор и излага подробни съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа стрА. следното: Безспорно се установи по делото, че с влязло в сила на 17.08.2012 г. Решение № 96/07.07.2012 г. на РС – И., постановено по гр.д. № 118/2011 г., в дял ищцата са поставени и съответно тя е стА.ла собственик на следните недвижими имоти: 1.“Нива с проектна площ от 3.000 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Долая“, с проектен номер 016072, представляваща част от имот № 016020 по плА. за земеразделяне в землището на с.Л., обл.Разград, при граници и съседи: имоти №№ 016073, 000059, 016019 и 017025“ и 2. “Нива с проектна площ от 3.602 дка, трета категория, находяща се в местността „Баалък сърт“, с проектен номер 003016, представляваща част от имот № 003003 по плА. за земеразделяне в землището на с.Л., обл.Разград, при граници и съседи: имоти №№ 003004, 003005, 003006, 003015 и 000050“ (л. 7- л. 9 от делото).

Съгласно представените скица № 15-189137-22.02.2022 г. и скица № 1536151-17.01.2022 г. на СКГГ – Разград и 2 броя удостоверения за данъчни оценки от 22.02.2022 г. на Община И. към настоящия момент имотите, описани в цитираното съдебно решение се индивидуализират по следния начин: 1. „Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., местност: Долая, с площ на имота от 3001 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива, номер по предходен план 016072, при граници и съседи: имот № ***, № ***, № *** и № ***“ и 2. „Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., одобрени със Заповед № РД-181444/07.08.2018г. на изп.директор на АГКК, местност: Баалък Сърт, с площ на имота от 3602 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива, номер по предходен план 003016, при граници и съседи: имот № ***, № ***, № ***, №

*** и № ***“ (л. 11 – л. 14 от делото).

С НА за собственост на недвижим имот по давностно владение № 90, том ІІІ, рег.№ 3209, нот.дело № 291/21.06.2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на Нотариалната камара, с район на действие РС-И. ответникът Л. Т. е бил признат за собственик по давностно владение на процесните два имота, след извършена обстоятелствена проверка (л.10 и л. 47 – л. 56).

С НА № 102, том 11, рег.№ 2828, дело № 1728 от 21.10.2021 г., издаден от Служба по вписванията - гр.И., М. Х. Х. – трето, неучастващо в производството лице, е придобила собствеността върху „Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., местност: Долая, с площ на имота от 3001 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива, номер по предходен план 016072, при граници и съседи: имот № ***, № ***, № *** и № ***“.

В хода на съдебното дирене се установи, че ищцата А. Х. и свидетелят И.

Х. са брат и сестра и са наследници на Ю. Х. Х. и Х. Х. Х. (л. 16 – л. 17).

Именно като наследници на Х. Х. Х. майката, братът и сестрата, заедно с други наследници по колена, са стА.ли съсобственици на общо седем имота, остА.ли в наследство от общите наследодатели Х. Х.ов Х.ов и Фериде Х.ова Хасанова. Двата процесни имота, които са били поставени в дял на ищцата 3 съгласно цитираното съдебно решение, са били част от тези седем имота – съответно нива от 6.201 дка, в местността „Долая“, с № 016020 и нива от 10.578 дка, в местността „Баалък сърт“ с № 003003, но като самостоятелни имоти със съответната площ и идентификатори са обособени едва със съдебното решение.

Ищцата е заминала за Турция със съпруга си – св.Р. Г. през 1989 г. и се е върнала в България за първи път през 2021 г. Отношенията между сестрата и брата са изключително влошени (обстоятелство, което беше демонстрирано в с.з. от двамата и което беше възприето пряко от съда) и през годините те не са поддържали пряка връзка помежду си, а чрез майка им Ю. Х..

Ответникът Л. Т. познавал лично семейството на ищцата – баща й, майка й и брат й, но с нея не се познавал. През 2007 г., след устна уговорка с майката Ю. Х. и св. И. Х., ответникът е започнал да обработва част от наследствените им земи в с.Л..

Разпитани са две групи свидетели. В първата група е свидетелят на ищцата – св.Р. Г., който е и неин съпруг. Същият е категоричен, че отношенията между брата и сестрата са много лоши заради заплахи, които св.

И. Х. е отправял към тях. Заявява, че майката Ю. Х. често им гостувала в Турция, идвала за по 2-3 месеца, след което се прибирала в България, като в периода от 2007 г. до 2012 г., е живяла при тях. Отношенията й със сина й били много лоши – той я биел и й вземал парите. По отношение на процесните земи твърди, че съпругата му е знаела за тях и ги е оставила на майка си през 1996 г. да ги работи и да ги използва, като никога не се била отказвала от тях. Дори преди 3 г. им се обадил мъж, който се представил като М. и поискал да закупи земите на ищцата, тъй като ги работел, но тя отказала да ги продаде. Когато се върнали в България през 2021 г. и се снабдили със съдебното решение, съпругата му продала едната нива на Мехлибар, а за другата поискала да се снабди с нотариален акт, но тогава нотариусът им казал, че за тези земи имало и втори човек – Л. П.. Свидетелят е категоричен, че те не познавали ответника, до миналата година не знаели, че той работи техните земи и съпругата му не му ги е давала да ги работи.

Втората група свидетели също са поискани от ищцата – това са свидетелите по обстоятелствената проверка пред нотариуса, а именно И. Х., С. Р. и Т. З.. Според св. И. Х. майка му и баща му, докато били живи, предоставили наследствените ниви на ответника да ги работи още от 1995 г., като това положение продължило през годините. Сестра му А. Х. се била отказала от нейния дял от наследствените земи, тъй като той се грижел за майка им. Това свидетелят го знаел от майка си, тъй като той самият не общувал със сестра си. Твърди че бил изпратил майка си в Турция, за да вземе пълномощно от ищцата за нивите, но тя не била дала такова. В последствие водили дело за наследствените имоти, в резултат на което и сестра му получила дял – две ниви в землището на с.Л.. Ответникът разбрал за това дело след като приключила подялбата, като именно тогава св. И. Х. му продал неговия дял, тъй като той от години работел тези земи, а майка му била продала нейния дял и този на сестра му на Л. Т., за което получила съответната сума. Но тъй като сестра му не била изпратила пълномощно за прехвърляне на нейния дял, според свидетеля майка им била поръчала да каже на Л. Т. да направи каквото трябва, за да си изкара документ по законен начин. В тази връзка св. И. Х. стА.л свидетел на ответника при нотариуса при обстоятелствената проверка.