Решение № 20754 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20754 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110144258 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 242029/25.07.2024 г., с пощенско клеймо 22.07.2024 г. от Г. Н. Л., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адвокат Я. В. К.. АК - Пловдив, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. П*, срещу К. П. М*, ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С*, с който са предявени обективно евентуално съединени осъдителни искове с правна квалификация както следва:

1. главен иск по чл.145 ЗЗД, с който К. П. М* да бъде осъдена да заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 20 121.54 лева /двадесет хиляди сто двадесет и един лева и 54ст./, представляваща сума, дължима на основание отговорност на поръчителя К. М* към Г. Л. — поръчител, изплатил дълга по Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД (настоящо наименование: ББР М* ЕАД) -кредитор, * ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.

2. евентуален иск по чл.127, ал.2 ЗЗД, с който с който К. П. М* да бъде осъдена да заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 17 570.38 лева /седемнадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 38ст./, представляваща дължимата на ответника, като солидарен съдлъжник, сума спрямо друг солидарен съдлъжник, изплатил дълга по Договор за кредит № 1

841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД (настоящо наименование:

ББР М* ЕАД) -кредитор, * ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.12.2019г. е сключен Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД (настоящо наименование: ББР М* ЕАД) - кредитор, * ЕООД кредитополучател, а Г. Н. Л. и К. П. М* -съдлъжници на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД. С договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя * ЕООД кредит в размер на 47 800 лева. Сочи, че общият брой размер на задължението по Договор за кредит № 841 от 09.12.2019г. възлиза на 52711.15 лева, която сума включва главница, лихви, такси и разноски.

Сочи, че Г. Л. е бил управител на кредитополучателя * ЕООД. Към момента на сключване на договора за кредит, Г. Л. и К. М* са били и съдружници в дружеството с дялово участие в капитала му 49% за Г. Л. и 51% за К. М*.

Твърди, че Г. Л., в качеството си на поръчител заплатил сума в размер на 40243.08 лева, с която погасява изцяло задължението по кредита. Излага правни доводи, че лицата Г. Л. и К. М* са поръчителите по договора. Твърди, че като платил задължението по договора в размер на 40 243.08 лева има правата по чл.145 ЗЗД, а именно да иска от другият поръчител половината от платеното – 20 121.54 лева. Затова предявява главен иск по чл.145 ЗЗД.

При условията на евентуалност, моли съда ако приеме, че не е налице поръчителство, моли съдът да осъди ответника да заплати съответната сумата, на основание, че същата е солидарен съдлъжник. Твърди, че Г. Л. и К. М* са подписали Договор за кредит № 841/09.12.2019г. като солидарни съдлъжници. Ето защо твърди, че това което е платено от единият солидарен съдлъжник трябва да бъде поето между всички по равно, т.е. по 1/3 от цялата сума по договора 57 711.15 лева, което е 17 570.38 лева. Моли съда да осъди ответника да плати сумата от 17 570.38 лева, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Посочва следната банкова сметка: IBAN BG94UBBS*

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва, че задължението, за което отговаря поръчителя е изискуемо. Твърди, че не е изискуемо. Не оспорва наличието на договор за попъричтелство, но уточнява, че изискуемостта на вземането е на 05.09.2022 г., а плащането на страна на ищеца на 05.07.2021 г., т.е. 40 месеца преди падежът на договора. Ето защо счита, че не са налице регресни права, тъй като първоначалното задължение не е било изискуемо. Твърди, че кредитът не е бил предсрочно изискуем, за да се плати от ищеца (възражение за изискуемост). Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и добрите нрави. Не оспорва, че е собственик на дружествени дялове с посочените в ИМ проценти.

2

Твърди, че между страните по делото е налице предварителен договор за продажба на дружествени дялове от 30.08.2019 г. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит, дружеството е изцяло под контрола на ищеца (възражения между съдружници). Твърди, че ищецът нарочно е заплатил предсрочно сумата, тъй като по този начин ще използва иска по чл.145 ЗЗД. Твърди, че дружеството е получава финансова подкрепа от ОПИК и дружеството е притежавало достатъчно средства да погаси кредита преди датата на плащане на ищеца. Твърди, че дружеството осигурило обезпечение на кредита по реда на ЗОЗ и е следвало кредитът да бъде обслужен от залозите, а не от ищеца (възражение за ликвидност на кредита и кредитополучателя). Твърди, че искът по чл.145 ЗЗД се води неоснователно, за да се заобиколи закона и ищецът да се обогати неоснователно. Сочи, че направеното плащане от страна на ищеца е направено в качеството му на управител, но не и поръчител, като се позовава на т.д. № 1/2020 ОСТК на ВКС. Прави възражение, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и нарушение на добрите нрави (възражение за нищожност на договор за поръчителство). При условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на договора за поръчителство, поради измама от страна на главния длъжник, чиито управител е ищецът (възражение за унищожаемост по чл.26 ЗЗД, поради измама). Моли да се отхвърли главния иск.

По отношение на евентуалния иск, счита, че същият е неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че сумата е получена само от търговското дружество. Оспорва да е подписал договора като солидарен длъжника, но признава, че е налице поръчителство от страна на ответника. Счита, че е оборил презумпцията на чл.127, ал.1 ЗЗД (възражение за размер на отговорност по чл.127, ал.1 ЗЗД). Твърди, че не е доказано, че средствата са изразходвани в полза на ответника, нито е получавал дивидент (възражение за отношения между съдружници). Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.), редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба. В писмени бележки изразява становище по основателността на иска.

Ответникът редовно призован за о.с.з., не се явява и се представлява от адвокат. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение, че отговорността на поръчителя може да бъде търсена само доколкото главното вземане е изискуемо, т.е. с настъпил падеж. Прави възражение за злоупотреба с права. По отношение на евентуалния иск моли съда да го отхвърли, тъй като солидарният длъжникът не е получил процесната сума.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК 3 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 37103/16.09.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л . 69-81 от делото).

Страните не спорят, че на 09.12.2019г. е сключен Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между: „М*“ ЕАД (настоящо наименование: ББР М* ЕАД) - кредитор, * ЕООД -кредитополучател, а Г. Н. Л. и К. П. М* съдлъжници на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД. С договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя * ЕООД кредит в размер на 47 800 лева.

Сочи, че общият брой размер на задължението по Договор за кредит № 841 от 09.12.2019г. възлиза на 52711.15 лева, която сума включва главница, лихви, такси и разноски. Не се спори, че в началната страница на договора Г. Л. и К.

М* са изписани с техните имена като солидарни съдлъжници.

Не се спори между страните, че Г. Л. е бил управител на кредитополучателя * ЕООД към момента на сключване на договора за кредит, съдружници в търговското дружество са би и, Г. Л. и К. М*, с дялово участие в капитала му 49% за Г. Л. и 51% за К. М*.

Не се спори, че съгласно Анекс към Договор за кредит от 05.02.2021 г., крайният срок за погасяване на кредита е 05.09.2022 г.

Не се спори, че на 19.02.2021 г. страните са подписали договор за покупко-продажба на дружествени дялове, като К. М* продава на Г. Л. своите дружествени 5200 дялове за 5000 лева. Не се спори, че сумата от 2000 лева е платена в брой на продавача на 30.08.2019 г., а сумата от 3000.00 лева е платена при изповядване на сделката на 19.02.2021 г. Продажбата е обективирана в договор с едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието на 19.02.2021 г.

Не се спори, че на 05.07.2021 г., Г. Л. изплатил на кредитодателя сумата 4 от 40 243.08 лева по кредита.

Ответникът признава, че е подписал договора като поръчител, но не и като солидарен съдлъжник.

Спорно между страните остава на какво основание са подписали договора – като поръчители или като солидарни съдлъжници.

Спорно остава дали ответникът дължи пари, т.е искът дали е основателен, респективно и до какъв размер е основателен., Спорно остава дали договорът за поръчителство е нищожен по чл.26 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и нарушение на добрите нрави.

Спорно остава дали договорът за поръчителство е унищожаем по чл.27 ЗЗД, поради измама.

По първата спорно част е налице произнасяне по материалноправния въпрос как следва да се квалифицира договор за кредит между кредитодател и кредитополучател (търговско дружество), когато в него са записани имена на физически лица, които съгласно договора са се задължили да отговарят като съдлъжник, на основание чл.121 ЗЗД. Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло общоприетото тълкуване на чл. 20 ЗЗД, вкл., постановени по чл. 290 ГПК - решение № 67/30.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1843/2013 г. на II т.о., решение № 105/30.06.211 г. на II т.о. на ВКС по г.д. № 944/2010 г., решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6126/2013 г. на IV г.о. Съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи вида на същия. Той се определя от действителното му съдържание действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.