Определение № 3803 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3803 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба, депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, предст. от адв. Х. М., против Определение № 4371/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл.

3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Препис от молбата е връчен чрез ЕПЕП на 12.11.2025 г. на насрещната страна С. А.

Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. Б. като не е постъпил отговор.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и след преценка на данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград решение № 401/21.07.2025 г. са уважени предявените от С. А. Х. против „СИТИ КЕШ“ ООД, обективно съединени искове с правно основание чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 684,94 лв., получена без правно основание, поради нищожност на договор за потребителски кредит № 741692 от 28.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 10.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски. С оглед изхода по спора в тежест на ответника са възложени разноските за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. Д. Б. в размер на 400 лева. При определяне на възнаграждението районният съд е съобразил материалния интерес по делото 1 и процесуалните предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в случаите на безплатно предоставена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА.

С обжалваното Определение № 4371/30.09.2025 г. по гр.д. № 2124/2024 г. районният съд е оставил молба на ответника по чл. 248 ГПК без уважение като е допълнил мотивите си, изтъквайки, че размерът на възнаграждението не е определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а съобразно правната и фактическа сложност по спора и обществено-икономическата ситуация в страната.

Първоинстанционният съд е анализирал съдебната практика, съгласно която се дължи възнаграждение по всеки иск, независимо дали същите са предявени с една искова молба или в отделни производства.

При тези данни не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ е присъдено неправилно поради превратно упражнено право на иск по настоящото дело с цел увреждане на ответното дружество. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2 от ЗА, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В разглеждания случай именно фактическата и правна сложност на делото е съобразил районния съд при определяне размера на възнаграждението на адвоката, като е изложил подробни съображения за това, както в съдебното решение, така и в обжалваното определение.

Мотивите на решаващия съд се базират изцяло на обективни данни, поради което се споделят и от настоящия състав на съда.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4371/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, чрез адв. Х.

М., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3803 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба, депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, предст. от адв. Х. М., против Определение № 4371/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл.

3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Препис от молбата е връчен чрез ЕПЕП на 12.11.2025 г. на насрещната страна С. А.

Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. Б. като не е постъпил отговор.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и след преценка на данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград решение № 401/21.07.2025 г. са уважени предявените от С. А. Х. против „СИТИ КЕШ“ ООД, обективно съединени искове с правно основание чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 684,94 лв., получена без правно основание, поради нищожност на договор за потребителски кредит № 741692 от 28.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 10.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски. С оглед изхода по спора в тежест на ответника са възложени разноските за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. Д. Б. в размер на 400 лева. При определяне на възнаграждението районният съд е съобразил материалния интерес по делото 1 и процесуалните предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в случаите на безплатно предоставена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА.

С обжалваното Определение № 4371/30.09.2025 г. по гр.д. № 2124/2024 г. районният съд е оставил молба на ответника по чл. 248 ГПК без уважение като е допълнил мотивите си, изтъквайки, че размерът на възнаграждението не е определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а съобразно правната и фактическа сложност по спора и обществено-икономическата ситуация в страната.

Първоинстанционният съд е анализирал съдебната практика, съгласно която се дължи възнаграждение по всеки иск, независимо дали същите са предявени с една искова молба или в отделни производства.

При тези данни не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ е присъдено неправилно поради превратно упражнено право на иск по настоящото дело с цел увреждане на ответното дружество. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2 от ЗА, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В разглеждания случай именно фактическата и правна сложност на делото е съобразил районния съд при определяне размера на възнаграждението на адвоката, като е изложил подробни съображения за това, както в съдебното решение, така и в обжалваното определение.

Мотивите на решаващия съд се базират изцяло на обективни данни, поради което се споделят и от настоящия състав на съда.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4371/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, чрез адв. Х.

М., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2