Определение № 6 от 11.01.2024, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Частно наказателно дело 290/2023
- Вид
- Определение № 6
- Подписан
- 11.01.2024
- Състав
- Светослав Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 12а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№6 гр. Свищов, 11.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Ив. И. като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Частно наказателно дело № 20234150200290 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл. 243, ал. 5-7 НПК.
Първоначално делото е образувано по частна жалба (ЧЖ) Б. Г. Н., гр. Свищов, ул.
„33. Свищовски полк“ № 65, чрез своя повереник адв. Й.Ц.Й., гр. Велико Търново, ул.
„******“ № 37, ет. 6, офис 18, действащ чрез своя повереник, адв. М.В., срещу Постановление от 10.11.2023 г. на ТО – гр. Свищов към ВТРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11/2022 г. на РУ, МВР, гр. Свищов, пр. пр. № 7951/2021 г. на ВТРП за това, че на неустановена дата от месец януари на 2021 г. до 20.11.2021г. в гр. Свищов на обществено място, при условията на продължавано престъпление, са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крясъци по улица, блъскане и ритане по контейнер за смет, удари по кафе-машина, късане на плакати, храчене по витрина на магазин, чупене на бутилки – чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, и причиняване на лека телесна повреда на Б. Г. Н. – престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, като за последното деяние производство е било водено срещу обв. Д. Г. Т..
В ЧЖ се развиват доводи, че заключението на прокуратурата за несъставомерността на деянието по чл. 143, ал. 1 НК било неправилно поради едностранчива и тенденциозно извършена оценка на доказателствения материал.
От показанията на св. П.К. се установявало, че обв. Т. е хванал пострадалия Б. Г. Н. с ръце и после го съборил с крак на земята. Нараняванията на Б. Г. Н. се установявали косвено от показанията на св. А.К. и К., освен това тези наранявания съответствали и на доказаните факти от двете съдебно-медицински експертизи (СМЕ).
Категорично било установено, според пострадалия, че обв. Т. бил употребил принуда по отношение на пострадалия Б. Г. Н., за да го вкара в л. а., което следвало от показанията на очевидеца св. И.А.. Това обсотятелство се потвърждавало от двете СМЕ, които сочели, че в областта на лявата мишница пострадалият Б. Г. Н. е имал кръвонасядания. Впрочем всичко това следвало, а и се потвърждавало, и от показанията на самия пострадал, което неправилно не били кредитирани от прокуратурата.
Съгласно оплакванията в ЧЖ не би могло да се кредитират показанията на св. П. и св. Г., служители на МВР – гр. Свищов, защото същите не били преки очевидци на инцидента, освен това пострадалият е бил изплашен от случилото се и не е бил в състояние да им сподели случилото се.
С оглед на изложеното пострадалият Б. Г. Н. чрез повереника си адв. Й. моли Свищовския районен съд (СвРС) да върне делото на ТО – гр. Свищов, ВТРП, за продължаване на съдебно-следствените действия с оглед търсенето на наказателна отговорност на обв. Д. Г. Т., в т. ч. чрез внасяне на обвинителен акт срещу последния.
1
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на прокуратурата, обвиняемите и пострадалия, СвРС намира за установено следното:
На 04.01.2022г. с постановление на ВТРП е било образувано ДП № 11/2022 на РУ на МВР – гр. Свищов (пр. пр. № 7951/2021г. на ВТРП) за това, че на неустановена дата от месец януари на 2021г. до 10.11.2021 г. в гр. Свищов на обществено място, при условията на продължавано престъпление, са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: крясъци по улица, блъскане и ритане по контейнер за смет, удари по кафе-машина, късане на плакати, храчене по витрина на магазин, чупене на бутилки и причиняване на лека телесна повреда на Б. Г.
Н.: престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
За да постанови обжалвания акт, ТО – гр. Свищов към ВТРП е приело от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Г. Т. живеел в жилище, на ул. „******“ № 47 гр. Свищов със съпругата си св. Д. Т.а и малолетното им дете, родено на 12.06.2021 г. На първият етаж от жилището се стопанисвал зоомагазин собственост от „ *******“ ЕООД, в който работел като продавач консултант св. Р.Х. На същата улица в къща под № 49 живеел св. Г.Д., а под №32 в апартамент –св. Н.Х.. От показанията им се установява, че в продължение на значителен период от време от началото на 2021 г. до края на същата година на тяхната улица играели момчета на възраст от 14 – 16 г., които хвърлели отпадъци: фасове от цигари, кенчета от енергийни напитки, уринирали във входа пред мазата на св. Х. удряли по контейнерите за смет, чупели вещи в детския кът, хвърляли бомбички, удряли по табелата на зоомагазина и плюели по витрината на търговския обект, ритали кафе-машина. В резултат на този непрекъснат шум и крясъци горепосочените свидетели живущи на ул.
„******“ гр.Свищов не можели да почиват.
На 20.11.2021 г. обв. Д. Г. Т. и св. Т.а били в горепосоченото жилище, заедно с няколко месечното им бебе. Вечерта отново се чул шум от блъскане по табелата на зоомагазина, викове и гърмеж от пиратка, под прозореца на спалнята, в която спяло детето.
То се разплакало. Свидетелите И.А., И.И., П.К., Д.Д. Н.В.,П.М.,А. К. и пострадалият Б. Г. Н. били в близост до жилището на обв. Т.. Свидетелят Д.Д. държал капак на варел за боклук, от който се чул силен шум. Тогава от прозореца св. Т.а е направила забележа на свидетелите, но някой от тях отправил към нея обида. Те се отправили към магазин „*****“ гр. Свищов, находящ се на същата ул. „******“.
Обвиняемият Т. излязъл от дома си и потеглил с л. а. „*****“, peг. № ***** в посока магазин „*****“ в същ. гр., за да установи свидетелите, които вдигали шум. Горепосочените момчета (свидетели) били пред магазина и когато видели л. а. на обвиняемия, побягнали.
Свидетелят И.А. твърди, че е останал с пострадалия Б. Г. Н., за да се убеди, че обвиняемият търси именно тях. Обвиняемият Т. паркирал л. а. до магазина, слязъл и се насочил към тях.
В този момент св. И.А. побягнал към страничната улица, като твърди, че не е видял какво се е случило с пострадалия Б. Г. Н.. Последният е заявил, че обв. Т. го хванал с ръка за качулката, съборил го на земята и започнал да го удря, като един път го ударил с крак, някъде отстрани по тялото, в лявата страна, над кръста, и един шамар по дясната буза, след което го изправил и попитал за имената на момчетата, с които е бил. Пострадалият не му бил отговорил и поради тази причина твърди, че обвиняемият с ръка го завалил, спънал с крака си на земята, вдигнал го и отново го попитал за имена. Б. Г. Н. казал, че бил с Н.и П.М. при което обвиняемият го пуснал.
Видно от заключението на СМЕ се установява, че описаното единично малко кръвонасядане на мишницата и повърхностното охлузване на коляното не може да бъдат обяснени с описани от пострадалия побой с ръце и крака и многократни падания на земята.
Травматичните увреждания в съвкупност и поотделно са причинили болки и страдания на Б.
Г. Н. , със срок на лечение и възстановяване около пет дни. Свидетел Г.Д. сочи други обстоятелства, при които на пострадалият е причинена леката телесна повреда. Той е видял Б. Г. Н., тичайки, да се спъва и пада на земята. След това Б. Г. Н. се срещнал със избягалите непълнолетни свидетели и разказал на същите, че обвиняемият го е бил. Те отново се разделили.
Свидетелят И.А. и пострадалият Б. Г. Н. твърдят, че били в тясна улица в близост до 2 магазин „*****“ в гр. Свищов, когато отново видели обвиняемият Т., който спира с л. а. Той излязъл от него, а св. А. отново побягнал. Последният обаче се обърнал и видял, че обв. Т. е хванал пострадалият с две ръце за раменете и го бутал към л. а., след това го хванал за врата, натиснал му главата, за да влезе в л. а. Пострадалият твърди, че го хванал за яката на якето и го вкарал в л. а. При извършената очна ставка между св. А. и Б.ов се твърди, че пострадалият е хванат от обвиняемият в лявата страна на главата. Пострадалият е заявил, че бил бутан леко от обвиняемият към колата, но не е искал да се качва. От извършената очна ставка между св. И.А. и св. Г.Д. се установява, че последният е чул думите „Качвай се в колата да отидем в полицията“, и „Ама, баща ми“, след което е чул, че вратата на колата се хлопва, потегля и се отправя в посока към магазин „***“, гр. Свищов. От извършената очна ставка между св. Г.Д. и пострадалият, последният е заявил, че е хванат от обвиняемият за яката на якето и го вкарал в л. а. След това обвиняемият се отправил с превозното средство към сградата на РУ – гр. Свищов.
Движейки се, обв. Т. с л. а., като на предната седалка е бил пострадалия Б. Г. Н. , след светофарите на ул. „*****“ в гр. Свищов, срещнал патрулен автомобил в състав: Г. Г. и П.
П. служители на РУ – гр. Свищов. Обвиняемият се е движил в насрещната лента и направил знак на служителите на РУ – гр. Свищов да спрат с л. а. Те спрели и през отворените прозорци провели разговор с обвиняемият, който заявил, че група деца удряли по табелата на магазина му, по кафе-автомата, хвърляли пиратки, ядосал се от този шум и излязъл да ги намери, но те побягнали и успял да хване само едно от тях, с което идвал към РУ.
Свидетелят Г. попитал обвиняемият защо не е сигнализирал по телефона, но последният отговорил, че е забравил устройството в дома си. Служителите на РУ – гр. Свищов разпоредили на обвиняемият да се върне пред зоомагазина му. Той изпълнил разпореждането и заедно с пострадалият се върнал пред дома си.
Свидетел Г. Г. и св. П. П. провели разговор с пострадалият, в който последният е заявил, че спрямо него не е упражнено насилие и се е качил сам в л.а. Те не са видели видими следи от насилие спрямо непълнолетният, който помолил да не обезпокояват родителите му.
Служителите на РУ – гр. Свищов твърдят, че след като не са събрали данни за неправомерни действия спрямо непълнолетният, го освободили.
Б. Г. Н. тръгнал в посока магазин „*****“ в гр. Свищов, когато св. Г. и св. П. чули викове и крясъци от двора на бившето полувисше учебно заведение. Там установили няколко момчета, на възраст от 14 – 15 години, които били с пострадалия Б. Г. Н. . Те обяснили, че блъскали контейнер пред зоомагазина, хвърляли пиратки и късали плаката по улиците. На същите е направена забележка от служителите на РУ – гр. Свищов и те обещали да не се повтаря случилото се. Свидетелят В. твърди, че били казали на полицаите, че св. Б.
Г. Н. е бил ударен. Свидетелят К. също твърди, че били казали на полицаите, че обвиняемия е бил Б. Г. Н., а обвиняемия е заявил пред тях, че го ударил, за да каже няколко имена. П.М. твърди, че не помни обвиняемият да е казвал, че е ударил Б.. Свидетелят Д. е заявил, че не си спомня обвиняемият да е казвал нещо или някой да е казвал нещо на полицаите. Това заявява и св. И.: „Говорихме нещо с полицаите, но не помня какво“. Свидетелят К. твърди, че е казал на полицаите: „Видях Д. да гъта Б. на земята“, но видно от свидетелските показания на пострадалия и св. И.А., същият не е присъствал и бил очевидец на инцидентите, той е побягнал с останалите непълнолетни свидетели. Възражението в ЧЖ в обратния смисъл на пострадалия, следователно, е неоснователно.
В хода на разследването е назначена комплексна психолого-психиатрична експертиза (СППЕ). От заключението на същата се установява, че пострадалият Б. Г. Н. е бил тревожен и потиснат, страхува се от агресивните действия на обвиняемият, изпитва доверие и послушание на авторитетите на възрастните и институциите.
Видно от приложеното заключение на СМЕ се установява, че кръвонасядането по лява мишница е възможно да е в резултат от хващане с ръка с малък интензитет на сила, но не изключва и удар върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност. От заключението на допълнителната СМЕ се доказва, че според показанията на св. А., вероятни травми от хващане би следвало да има по ръцете (в горната част на мишница и раменете), но такива не се установяват. При достатъчна сила при това хващане травмите биха били изразени като кръвонасядания. Според начина, по който Б. Г. Н. твърдял, че е упражнено физическо насилие върху него, като е хванат за яката и вкаран в колата на сила, при такъв вид насилие не би следвало да има травми по ръцете на същият. Допълнителното заключение на СМЕ сочи, че по начина, описан от св. И.А., е възможно да има по кръвонасядане по ръката на Б.