Решение № 152 от 25.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова в присъствието на прокурора Г. Г. С. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603948 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда от 11.06.2021 година, постановена от СРС, НО, 1 12-ти състав по НOХД № 8650/2019 година. Съдът е признал подсъдимия М. Е.М. за ВИНОВЕН за това, че на 23.07.2018 година, около 12:30 часа, в с. Казичене, ул. ****, склад №35, на складова база „Ритекс“ чрез използване на моторно превозно средство, а именно автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с неустановен регистрационен номер, отнел чужда движима вещ – един брой къртач, марка и модел „ BOSH GSH 11E “, на стойност 1170, 00 /хиляда сто и седемдесет/ лева, от владението на М.П.М., упълномощен представител на „Е.

– БРД“ ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66 НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото разноски.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Х., с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Първоинстанционната присъда е определена като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че липсват доказателства – както преки, така и косвени, доказващи обвинителната теза. Релевира се, че контролираният съд неправилно е приложил закона, като същевременно е допуснал и съществени процесуални нарушения. Изложени са съображения, че обвинението не е безспорно доказано, както и че липсват доказателства, установяващи умисъла на подсъдимия. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не почива на обективен и безпристрастен анализ съгласно изискванията на НПК, като част от доказателствата са тълкувани превратно и в полза на обвинителната теза. В заключение моли съдът да отмени така постановената осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.

Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В разпоредително заседание на 21.10.2021 година, въззивният съд, след като се запозна с протеста, атакувания първоинстанционен акт и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и предмета му.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Х. поддържа изцяло жалбата и не прави доказателствени искания. В хода на съдебната прения защитата заявява, че не са събрани каквито и да е преки или косвени доказателства, че подсъдимият е отнел без знанието и съгласието от владението на пострадалото юридическо лице движимите вещи. Излагат се аргументи, че между подсъдимия и св. М. е имало уговорка за гражданскоправна сделка за изплащане на определени парични вноски, за определено време, за което била изготвена и съответната документация.

Посочва се, че обекта от който е извършена кражбата е охраняем, с външна охрана, поставени бариери и жива охрана, следователно подсъдимият е напуснал обекта със знанието на правоимащото лице. Твърди се, че подсъдимият не е отнемал противозаконно тези движими вещи, поради тази причина от обективна и субективна страна не са налице съставомерните признаци на обективно извършено деяние и се моли за оправдаването на М.

2 изцяло.

Представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че са налице достатъчно категорични и безспорни доказателства, които обуславят обективната и субективната съставомерност на извършеното деяние, както и че изведената фактическа обстановка от СРС е правилна и основана на събраните по съответния процесуален ред доказателства. Представителят на държавното обвинение счита, че подсъдимият правилно е признат за виновен, като намира първоинстанционната присъда за обоснована, с оглед на което счита, че следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият моли за отмяната на първоинстанционната присъда, тъй като не е извършил престъплението, за което е обвинен. Изтъква, че няколко дни по – късно е платил сумата, макар че имали уговорка за по- дълга отсрочка за плащане.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, в това число авторството на подсъдимия. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената 3 съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

От фактическа страна :

Подсъдимият М. Е.М., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан към датата на деянието, но осъждан след това.

На 23.07.2018 година около 12:30 часа подсъдимият отишъл в магазин „Е. БРД“ ЕООД, нахождащ се в с. Казичене, ул. ****, складова база „Ритекс“ , където бил обслужен от св. М. М. в качеството му на продавач и упълномощен представител на гореспоменатото търговско дружество. М. заявил, че желае да закупи две машини, марка „BOSH”, тип къртач, модел „GSH 11E“. Тъй като в магазина имало налична само една бройка от желаната машина, а подсъдимият обяснил, че същия ден ще пътува за гр. Бургас, св. М. проверил къде във веригата магазини „Е. БДР“ ЕООД има налични такива машини. Оказало се в гр. Стара Загора има такава машина и двамата се договорили М. да мине да я вземе от там на път за гр. Бургас. Подсъдимият заявил, че желае да плати по банков път, поради което св. М. се заел с приготвянето на необходимата документация - гаранционна карта, приемопредавателен протокол, проформа фактура и т.н. След което М. пожелал да види наличната машина и заедно със св. М. отишли до склада, като последният дал на подсъдимия и необходимите книжа, тъй като се очаквало всеки момент да пристигнат парите по банков път. М. уверявал свидетеля, че е превел парите, дори му показвал на телефона си, че е наредил плащането.

След като чакали повече от час, през което време св. М. се свързвал неколкократно със счетоводството на фирмата и парите все още не се отразявали при тях, свидетелят решил да продължи работните си задължения, докато изчакват постъпването на плащането. През това време обаче М. взел машината и изготвените документи, натоварил ги в колата си, която била „Фолксваген“, модел „Пасат“, с неустановен по делото регистрационен номер и потеглил, въпреки че св. М. не бил дал разрешение на подсъдимия да взима инкриминираната стока със себе си, преди да бъде получен паричния превод.

4

Действията на подсъдимия по товарене на машината и напускане на склада били възприети от св. В.Р., служител на фирмата, който обаче нямал представа към онзи момент за уговорките между М. и св. М., в това число относно начина на плащане на машината. При проверка от страна на св. М. по – късно същия ден, дали е получен превод на сумата, напълно неочаквано за него се оказало, че отново няма такъв. След проверка в интернет на трите имена на подсъдимия, св. М. установил, че имало и други такива подобни прояви от страна на М., при което се свързал с един от оплакалите се търговци. След като в продължение на една седмица и до датата 30.07.2018 година се уверил, че няма да получи паричен превод от подсъдимия за инкриминираната машина, свидетелят сигнализирал органите на МВР за случилото се. След извършване на дейности по предварителна проверка М. бил установен от разследващите органи и извикан на разпит, в който заявил, че може да плати веднага въпросната машина. Разследващият орган потърсил св. М. и го уведомил, че може да отиде в районното управление да си получи парите и на 03.08.2018 година получил на ръка сумата за машината, за което съставил разписка.

От наличните по делото банкови документи се установява, че М. е имал лична сметка в Първа инвестиционна банка АД, по която обаче към момента на извършване на деянието, освен че били наложени редица запори от частни съдебни изпълнители, нямало никакви налични парични средства.

По делото има приложени и допълнителни справки за налични сметки на подсъдимия в Обединена Българска Банка АД, както и такива на дружество „С.“ ЕООД, на което той бил собственик на капитала. При обстоен преглед на банковата документация се установи, че към момента на извършване на деянието М. е имал една лична сметка в „С.“ ЕАД, чийто пълен правоприемник към датата на изискване на информацията е търговска банка ОББ АД. По тази сметка е имало и активно електронно банкиране, но салдото към момента на извършване на деянието е било 0.00 /нула/ лева. По делото се установи също, че капитала на дружеството „С.“ ЕООД, чийто собственик е подсъдимият, с ЕИК ****, разполагало с открита сметка в „С.“ ЕАД с IBAN № ****, но за тази сметка не е използвана услугата електронно банкиране, както и към дата 23.07.2018 г. наличната сума в нея била 30, 68 / тридесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, като същевременно върху нея били наложени няколко запора от частни съдебни изпълнители.

Видно от справката за съдимост, подсъдимият М. е бил осъждан към датата на деянието, но реабилитиран по право, с което следва да се приеме за неосъждан. В същото време обаче прави впечатление, че за периода от 18.11.2017 година до 11.09.2018 година, в който период влиза и настоящото инкриминирано деяние, извършено на 23.07.2018 година, подсъдимият М. е извършил други 13 сходни престъпни деяния, при които под претекст, че ще закупи определени движими вещи, се е стигнало до подобно противозаконно тяхно отнемане и присвояване, за което е бил осъден с влезли в сила присъди.