Решение № 165 от 23.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000185 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от ЗЕАД Б В И ЕАД, ЕИК *******, представлявано дружество от изпълнителните директори Н Ч и И Г, чрез юрисконсулт А. П., срещу постановеното решение №4 от 06.01.2025 г. по търг.дело №79/2024 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

С решението дружеството - ЗЕАД Б В И ЕАД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на С. М. М., ЕГН **********, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата на 09.11.2020 г. смърт на баба и С. М. М., причинена от С М С чрез застраховано към ответното дружество МПС с номер на полица Гражданска отговорност, серия G O №******, валидна до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 14.02.2024 г. /датата на подаване на настоящия иск/ до окончателното плащане. Присъдени са и разноски, които следва да бъдат заплатени от застрахователното дружество в полза на адвокат М. Т. - 3050 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв, както и в полза на Държавана, по бюджета на съделбната власт – 1200 лв. ДТ.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят ЗАД Б В И, който счита във въззивната си жалба, че то е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила по подробно изложени съображения, свързани с материално правната легитимация на ищцата, тъй като според него изводите на съда не са съобразени със закона и задължителната съдебна практика на ВКС, както и с преценката на събрания доказателствен материал по делото. Моли да се отмени решението и отхвърли исковата претенция. уважителната му част и се отхвърли исковата претенция. Претендира направените разноски за ДТ в размер на 600 лв.

Ответникът С. М. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат Т., е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не се уважава.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на внук, като се спори относно материално правната легитимация на ищцата – в съответствие ли е със закона, със задължителната съдебна практика и събраните доказателства по делото.

Видно от данните по делото, предявена е искова молба срещу ответното застрахователно дружество с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата твърди, че баба и М Ш С, като пътник в управлявания от С М С лек автомобил марка „*************, седяща на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан, е претърпяла пътно транспортно произшествие на 09.11.2020 г., в резултат на което получила увреждания - съчетана черепномозъчна и гръдни травми, довели до настъпването на смъртта и през същия ден. Причината за настъпването на така посочените обстоятелства била виновното поведение от страна на водача - С М С, който с присъда № ******* г. по описа на Окръжен съд Стара Загора е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт.

2

Посочва, че лекият автомобил е бил застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност, серия G0 № ******, валидна до 04.03.2021г., както и че е предявила застрахователна претенция пред него с молба , вх.№205 от 19.01.2024 г., тъй като е понесла неимуществени вреди.

Твърди, че смъртта на баба и се променил изцяло в живота и в негативна посока, тъй като помежду им съществувала особена и специална емоционална връзка, много по - силно изразена от типичната такава за баба и внучка. Още от раждането и баба и полагала за нея необходимите грижи, като я е отгледала с любов, разбирателство и щастие. Наред с това участвала в нейното физическо, духовно и емоционално отглеждане. Благодарение на нея започнала да посещава народни танци, което се превърнало в хоби. Поради отчуждаване с баща и и липса на единия родител в живота и, тази празнина била запълнена от връзката с баба и, която се засилвала през годините. Поради отсъствие на майка и близо 12 - годишен период, през който тя работила в чужбина, баба и помагала в учението и и оказвала морална подкрепа. Като се родил синът и, баба и била неотлъчно до нея и и помагала, както в първите месеци, така и впоследствие. Още приживе баба и прехвърлила на нея и на сестра и собствения си апартамент. Приживе постоянно се виждали, редовно провеждали телефонни разговори, споделяли си житейските радости и трудности. Почти на всички празници и почти всяка събота и неделя прекарвали времето си заедно.

Твърди, че настъпилата смърт на баба и и причинила изключителни тежки емоционални страдания, тъй като прекъснала завинаги и необратимо изградената трайна, дълбока и стабилна емоционална връзка. Това било изключително болезнено за нея изживяване, довело до дълбока отрицателна промяна в живота и. Постепенно се затворила в себе си, липсвало и желание за общуване с околните, влошило се физическото и психическото и здраве.

Спряла да посещава народни танци, защото и навявали спомени за баба и, изпаднала в състояния на меланхолия. Смъртта и била толкова нелепа, трагична и неочаквана, че изцяло променила ритъмът и на живот, който вече изцяло бил подчинен на скръбта от голямата загуба, не изпитвала чувство на радост, върху нея тегнела самота и отчаяние, които били особено болезнени по празниците, когато най-много се усещало липсата на усмивката и веселия 3 смях на баба и, както и разговорите за живота. Здравословното и състояние се влошило. Нарушили се сънят и апетита и. Сънувала кошмари и се връщала към минали моменти. Изпитвала силен посттравматичен стрес и тревожност.

Изпаднала в продължителна депресия и асоциално поведение. Болката никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот нямало еквивалент.

На база тези твърдения претендира заплащавнето на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 30 000 лв.

Ответникът е представил отговор срещу исковата молба, с който оспорва материално правната легитимация на ищцата и моли и искът да се отхвърли. С този въпрос са свързани оплакванията във въззивната жалба, тъй като окръжният съд е уважил предявения иск.

При разглеждането на събраните доказателства по делото се установява, че ищцата е заявила пред ответното застрахователно дружество своята застрахователна претенция за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, възникнали в резултат от настъпилата смърт на баба и, причинена от пътно транспортно произшествие, което е в изпълнение на разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ и води до извод за допустимостта на предявения иск.

В закона не е посочено конкретно кои лица са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а само е уреден размерът на неимуществените вреди - по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление №4 от 25.05.1961 г., Постановление №5 от 24.11.1964 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, освен най-близкия родствен и семеен кръг, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са и всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън най близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

4

За изясняване на тази обстановка са събрани доказателства, а именно свидетелски показания на страната на ищцата, както и писмени доказателства за адресната им регистрация и медицинското досие за нейната баба.

От показанията на свидетелката М М Г, сестра на ищцата, се установяват отношенията в семейството. Свидетелката посочва, че от доста малки всеки петък, събота и неделя били със сестра си при баба си и дядо си.

Живеели в К, но в различни квартали. Ваканциите били също при тях. Имали вила във великотърновско и по 2-3 седмици лятото били там. Родителите им имали много скандали, относно финансови проблеми, нямали средства, а баба им и дядо им имали магазин за авточасти и много им помагали. Купували им дрехи, давали им пари за ученически екскурзии, записали ги на народни танци. В един момент майка им заминала на работа в чужбина и баба им се грижела за тях като майка. Навсякъде ходили с нея. Баба им била инициативна, повече за сестра и /т.е. за ищцата/, тъй като била по-малка, а имала и проблеми с говора. Посочва, че отношението на баба им било насочено към сестра и. Нея обичала повече. Тъй като искала да учи висше образование, за разлика от нея, баба и помогнала финансово, като продала ниви, за да се изпълни желанието и. През 2015 – 2016 г. баба и имала здравословен проблем, като и направили сърдечна операция в болница Токуда. Единственият човек, който ходил при нея в болницата, била сестра и, тъй като не работела тогава. След като я изписали от болницата, С. ходила постоянно при нея, носила и храна, гледала я, къпела я, подстригвала я. С. се грижела за нея. Ищцата имала едно дете, което се родило през 2017 г. Баба им помагала за бебето, тъй като майка им била в Испания. На нея и сестра и баба им дарила апартамент и къща. Баба им имала един син - баща им, но искала да препише имотите на внучките си. След като починала баба им, я погребали в гр.Шипка, като С. всеки ден до 40 - те дни ходила, носила цветя, преливала.

Сестра и била много усмихнат човек, но след като баба им починала, тя се сринала емоционално, не искала да контактува. Като заговорили за баба им, започвала да плаче и до днес. Мното се променила.

Свидетелката А К Д посочва, че са близки приятелки с ищцата, която познава от около 20 години. Също описва отношенията в семейството. Със С. били заедно на танци. Тъй като родителите и работили до късно, баба и постоянно и помагала. Всяка събота и неделя била при баба си, през 5 ваканциите също. Била и като втора майка. Като се разболеела, предимно баба и я гледала, тъй като си имала понятие. Знаела за сърдечната операция на баба и в гр.София, като посочва, че С. основно ходила да се грижи за нея, тъй като тогава не работила. С. завършила висше Агрономство, баба и помагала, имала огромно желание да се изучи, даже продала ниви и изцяло платила обучението и. С. имала дете на 7 години, за което отглеждане баба и и помагала, тъй като С. родила с операция. Баба и и дарила апартамента и къщата на село, тъй като най - вероятно не са се разбирали със сина си.

Пояснява, че познавала С. от около 1999 г., че майката на С. заминала за чужбина през 2005 г., след като С. завършила средното си образование, че баба и и дядо и са живеели заедно, че до бала си С. живеела с баща си, а след това на квартира и около една година при баба и, че майка и заминала за чужбина, за да помага на сестрите.

Така събраните свидетелски показания следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като се има предвид, че са дадени от близки свидетели, които имат непосредствени впечатления от отношенията между ищцата и нейната баба, а и от семейството, като цяло. Следва да се посочи, че показанията съответстват на писмените доказателства по делото за здравословното състояние на починалата баба и местоживеенето на ищцата и баба и, което е от значение при обсъждането им в съответствие с чл.172 от ГПК.