Определение № 197 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 21.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20233100600156 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по частен претест на ВРП срещу определение на ВРС, ХХVІІІ състав по ЧНД № 4397/2020 год., както и жалба от обвиняемата В. И. В..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:

На 10.07.2020 год. ВРС, ХХХVІI състав е разгледал жалбата на В. И. В. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство водено срещу нея по обвинение по чл.206, ал.1 НК. В атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява обективно и пълно фактическата обстановка по делото, поради което е отменил постановлението на прокурора, с което е прекратено воденото наказателно производство и е върнал същото с указания за събиране на нови доказателства. В установения от закона срок е постъпила частна жалба от подсъдимата и протест срещу определението на първоинстанционният съд.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството е било образувано срещу В. В. за извършено деяние, наказуемо по чл.206, ал.1 НК.

От събраните в ДП доказателства се установява следното:

Св.Й.Я живеела в гр.Б, заедно с родителите си - св.Д.Я и св.Т.Я. От съвместното си съжителство с Я.П имала две деца. След като двамата се разделили, Я завела няколко граждански дела срещу Пенчев и родителите му, по които пълномощник по делата била адвокат Р.Х, а през 2014 г. св.Я упълномощила обв.В. В. да я представлява по две изпълнителни дела за събиране на вземания и имала право да получава събраните суми на конкретно посочена банкова сметка.

1

До пролетта на 2015 г. Я не получила никакви пари, поради което чрез съдействието на св.А бил осъществен контанкт с обв.В.. Среща не била установена на поисканата дата, поради което св.Я и баща й решили да проверят дали има постъпили суми по изпълнителните дела и разбрали, че е постъпила парична сума общо в размер на 2630 лева по двете дела, която била преведена по сметката на обв.В..

На 01.06.2015 г. св.Я оттеглила пълномощията си, но тъй като парите все още не й били преведени от обв.В., подала жалба в полицията, във връзка с която било образувано наказателно производство.

В. била разпитана първоначално като свидетел и заявила, че през 2013 г. е била преупълномощена от адв.Р.Х да приключи дело с ищец св.Я пред Апелативен съд-[1]Варна.

През 2014 г. Я я упълномощила за две изпълнителни дела. В. била категорична, че след като сумите по делата започнали да постъпват в нейната банкова сметка, тя ги предала на няколко пъти на св.А, за да ги предаде на св.Я в гр.Б.

Св.Х обяснила, че е присъствала на среща между В. и св.А, на която предала пълномощни, които да занесе на св.Я за подпис, както и след време парични суми, които предала на Я чрез А. През пролетта на 2015 г. бащата на св.Я започнал да притеснява обвиняемата по телефона и да изисква сведения за воденето на изпълнителните дела и получените средства по тях, което наложило да организирала среща с В., св.А и св.Т, на която трима се скарали и св.Х чула как св.А заявил, че си е удържал от парите 1500 лева.

Същото заявил в показанията си и свидетелят П.Т, който присъствал на срещата.

Прокурорът е прекратил наказателното производство след като е приел, че от събраните доказателства не може по безспорен начин да се установи, че обвиняемата е извършила повдигнатото й престъпление. Счел е, че са налице две противоречащи си групи гласни доказателства. От една страна обв.В. е заявила, че е давала парите на части по различно време и в различни заведения на св.А без да получи разписка, а от друга страна св.А категорично е отрекъл това да се е случвало и той да е получавал пари, които да предаде на св.Я. Заявеното от В. е било частично подкрепено от показанията на св.Х и на св.Т. Приел е, че при невъзможността тези противоречия да бъдат изяснени, производството по делото следва да се прекрати като недоказано.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на подсъдимита, в която е поискано да се измени атакувания прокурорски акт само в частта на мотивите за прекратяване на наказателното производство.

След като се запознал с материалите по делото съдът е приел, че в периода 01.01.2014г.-31.12.2015г. по сметката на обвиняемата са били направени 19 превода с основание ИД 20147150400439 с наредител ЧСИ М.П. В предоставената справка обаче нямало информация за теглене на пари от гише или от банкомат, собственост на банката.

След като няма каквито и да било данни за тегления от сметката на обв.В. или за прехвърляния на парични суми в друга сметка, съдът е приел, че не би могло да бъде проверено дали обективно същата е имала възможност да извърши заявените от нея предавания на различни суми на св.А. Това е мотивирало съда да отмени постановлението за 2 прекратяване на прокурора и да върне делото с указания за събиране на нови доказателства и установяване на необходимите според него факти.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:

При така утановената фактическа обстановка прокурор при ВРП и извършил анализ на доказателствата и е приел, че липсват доказателства за извършено престъпление, поради което и е прекратил воденото срещу В. наказателно производство. Срещу постановлението му е постъпила жалба от обвиняемата, която е атакувала прокурорският акт единствено в частта на мотивите, тъй като е поискала да се приеме от първоинстанционния съд, че тя не е извършила престъпление, а не че липсват доказателства за същото.

Като съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда нимира това възражение на жалбоподателя и на прокуратурата за основателно.

Първоинстанционният съд е сезиран единствено по жалба на обвиняемата и той не може да излезе извън напревените в нея възражения, нито да вложи положението на обвиняемото лице. Той е бил длъжен да прецени дали неправилно е прието от прокурора дали не са налице доказателства за извършено престъпление или изобщо не е налице престъпление, извършено от обвиняемата.

Първоинстанционният съд обаче е отменил постановлението на прокурора с указания за събиране на допълнителни доказателства. Освен, че съдът е излязал извън правомощията си, предоставени му от закона, е преценил неправилно и направените от него указания. При разследването на извършено престъпление е необходимо да се събарет онези доказателства, които са относими към изясняване на фактическата обстановка, а не е нужно да се събират всички възможни доказателства. Приобщаването по делото на доказателства, свързани с наличността по сметките на обвиняемата и тегленето на средства от тях, не би допринесло с абсолютно нищо за изясняване на делото. Без значение е обстоятелството дали е имало парични средства по сметката на обвиняемата и кога те са изтеглени. За нея съществува задължението да ги предаде на Я, а дали това е станало като ги е изтеглила от сметката си или е предоставила налични в нея парични средства е без значение.

При тези обстоятелства не може да се приеме, че В. е извършила повдигнатото й престъпление, тъй като по делото липсват категорични доказателства за това.

Във въззивната жалба е посочено, че се прави изкане за промяна в мотивите на постановлението за прекратяване.

Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно. Правилно са били обсъдено от наблюдаващият прокурор събраните по делото доказателства и анализа на същите води единствено до извода, че по делото липсват доказателства за извършено престъпление. Този извод напълно се споделя от настоящата инстанция и следва да бъде потвърден.

В протеста на прокуратурата се излага становище, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, тъй като дословно в него е възпроизведено предходно 3 произнасяне на съда. Отделно от това, ако се приеме, че е налице извършено престъпление от обвиняемата, то същото следва да бъде квалифицирано по чл.206, ал.6, вр.ал.1 НК, за което обаче е изтъкла авсолютната давност.

Настоящият състав на въззивният съд намира, че не следва да се произнясе по тези възражения, доколкото е приеме, че определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено на друго основание.

Като съобрази горните обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че атакуваното определение на ВРС, ХХХVІІ състав следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а постановлението на ВРП за прекратяване на наказаелното производство следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на ВРС, ХХХVІІ състав по ЧНД № 4902/2022 год. от 23.12.2022 год., с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по делото.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на ВРП от 28.10.2022год., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 507/2015 год. По описа на І РУ при ОД МВР-Варна.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4