Решение № 124 от 19.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500175 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Б. С. С., чрез процесуалния му представител адв. Д.В., против решение №169/20.02.2024г., постановено по гр.д.№1439/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прието за установено, че Н. С. Я. притежава правото на собственост върху жилище с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.В., ул.“*“№*, представляващ апартамент №27 на шестия етаж със застроена площ от 66, 82 кв.м., състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс, баня, тоалет и балкон, при граници: улица, тревна площ и апартаменти * и *, ведно с избено помещение №8, с площ от 4, 25 кв.м., при граници: рампа, изби №№7 и 9, както и 0, 02128% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и от дворното място, равняващи се на 14, 04 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр.Варна, ул. „*“№*, идентификатор ***, цялото с площ от 672 кв.м., представляващо по предходен план парцел XV-1373 в кв. 4-Б, ПИ 2830 по плана на 23-ти подрайон на гр.Варна, при граници: *, 1*, тъй като платените със заемни средства: 2 000 евро на 29.09.2004г. и 2 100 евро на 01.11.2004г. са върнати, а сумите платени, както следва: 16 500 евро, на две вноски през декември 2004г., 10 000 евро на 14.06.2005 г., 12 452 лв. на 31.10.2005г., 7 000 лв. през декември 2005г. и 8 500 лв. през февруари 2006г., са получени от ищцата от брат й Г. Я., без да е поето съвместно насрещно 1 задължение, по исковете, предявени от Н. С. Я. срещу Б. С. С., на осн. чл.21, ал.4 и чл.23 от СК, както и Б. С. С. осъден да заплати на Н. С. Я. сумата 3 703, 10 лв., разноски по списък, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 14.03.2024г. се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата Н. С. Я. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.П.Х., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 24.07.2023, 13.11.2023г. и 01.12.2023г. ищцата Н. С. Я. излага, че с ответника Б. С. С. са бивши съпрузи с брак, сключен на *г. и прекратен чрез развод на 17.11.2015г.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№189/15.06.2005г., ищцата придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.“*“№*, представляващ апартамент №27 на шестия етаж със застроена площ от 66, 82 кв.м., ведно с избено помещение №8, с площ от 4, 25 кв.м., както и 0, 02128% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и от дворното място, равняващи се на 14, 04 кв.м. ид.ч.По КККР, одобрени 2008г., апартаментът съставлява самостоятелен обект с идентификатор ***.

Посочената в акта цена в размер на 23 086, 06лв. без ДДС е симулативна, като действително уговорената и изплатена на продавача цена възлиза на 44 892 евро и същата е била заплатена както следва.Апартаментът е бил избран и договорен със съдействието на брата на ищцата Г. С. Я. през м.

09.2004г. при обявена прогнозна цена 41 586 евро/600 евро за 1 кв.м., при обявена площ 69, 31 кв.м./ и с уговорка действителната цена да остане скрита от данъчните власти и да се заплаща на части при достигане съответните етапи на строителство.

На 29.09.2004г. е заплатена сумата от 2 000 евро депозит, за което е съставен протокол.На 01.11.2004г., след получаване на разрешението за строеж, е заплатена сумата от 2 100 евро/представляваща доплащане до 10% от стойността на имота/ и е сключен предварителен договор/понастоящем незапазен/ чрез приятелката на брата на ищцата, понастоящем негова съпруга.След достигане на кота 0 през декември 2004г. е извършено доплащане на 40% от прогнозната цена като са заплатени на 16.12.2004г. сумата от 12 000 евро и на 20.12.2004г. сумата от 4 500 евро или общо 16 500 евро.Двете суми са заплатени в брой в офиса на дружеството строител и продавач „Т. б.“ООД, гр.Варна.На 14.06.2005г. е заплатена сумата от 10 000 евро, представляващи приблизително още 25% от прогнозната цена.Същият 2 ден продавачът я уведомил, че квадратурата на апартамента се променя с включени общи части на 74, 82 кв.м., поради което продажната цена ще възлиза на 44 892 евро/74, 82 кв.м. по 600 евро за 1 кв.м./.На следващия ден15.06.2005г., при сключване на договора/след издаване на акт обр.14/ в н.а. е посочено, че продажната цена възлиза на 23 086, 06лв., от която оставащи за плащане 15 500лв., от които 7 000лв. в срок до 31.12.2005г. и 8 500лв. в срок до 28.02.2006г., за които продавачът ще впише законна ипотека до изплащането им.Същият ден, по настояване на продавача, ищцата подписала запис на заповед, с която се задължила да заплати на „Т. б.“ООД сумата от 12 450лв./равняващи се на 6 365, 58 евро/, която и сума тя заплатила на 31.10.2005г.Посочената в н.а. сума от 7 000лв. е заплатена на 06.12.2005г., а сумата от 8 500лв. през м.02.2006г., когато на 23.02.2006г. ипотеката е била заличена.Общо заплатените в лева суми имат равностойност от 14 292 евро.

В периода на заплащане на продажната цена ответникът е пребивавал незаконно и е работил като общ работник в чужбина, като е получавал минимални средства, недостатъчни да осигурят дори собствената му издръжка.Ищцата също не е получавала високи трудови възнаграждения.

Първите две суми или 4 100 евро са заплатени със заем /общо 5 000 евро/, получен от бащата на ответника по банкова сметка на ищцата, като заемът е даден на двамата съпрузи.Всички останали вноски по продажната цена са били изплатени със средства, предоставени лично на ищцата от нейния брат Г.

С. Я..Така, предвид осъществената между тях договорка в края на 2004г./когато наближавал срокът за заплащане на вноската от 40% на строителя, а станало ясно, че ищцата и ответникът нямат средства, с които да я заплатят/ той да изкупи от родителите им скъп недвижим имот в центъра на гр.Варна, находящ се на ул.“*“№*, за който имал инвестиционни намерения/да се построи от строител жилищна сграда, от която е можел да придобие поне 4 апартамента като обезщетение при ново строителство/, срещу което той да й предостави средствата за заплащане на един апартамент/в случая процесния/.Тъй като през зимата на 2005г. ответникът настоявал да бъде върнат заемът на баща му, защото той си купил нова кола на изплащане и имал нужда от парични суми, за да си заплаща вноските, Г. Я. му е предал и сумата от 5 000 евро пред клон на ОББ в кв.*, а ответникът влязъл в банката, за да внесе сумата по своя сметка, от където да ги преведе по сметка на баща си, живеещ в чужбина.Г. Я./към този период несемеен и без деца/ е разполагал с достатъчно средства, т.к. от 27.01.2001г. работел като вахтен помощник капитан на кораби под чужд флаг със средна месечна заплата от 2 100 щ.д., отделно имал сключен договор за ипотечен кредит, по който получил 44 000 лв., а ипотеката, учредена върху негов имот на 05.02.2004г., заличил едва през 2014г., когато отпаднала таксата за предсрочно погасяване на кредити.

По изложените съображения твърди, че всички средства, вложени за закупуване на процесния недвижим имот, имат извънсемеен произход, вкл. за сумата от 4 100 евро, т.к. заемът е бил върнат преди придобиване на собствеността върху имота с лични на ищцата средства, поради което 3 претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че е едноличен собственик на горепосочения недвижим имот, като придобит чрез пълна трансформация на лични средства по време на брака, евентуално по отношение на сумата от 4 100 евро, че за съответната им квота е собственик, т.к. ответникът няма принос в нейното заплащане.

Ответникът Б. С. С. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК, уточняващите молби към него от 07.11.2023г., 09.11.2023г., 21.12.2023г. и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че всички средства, вложени за закупуване на процесния недвижим имот, са му били дарени от баща му С. С. по повод сватбата му с ищцата.От 1993г. до 2005г. баща му живеел и работил в И., като е получавал не малки трудови доходи, а от 2005г. живее и работи в Б..В периода 2003г.2008г. ответникът работил постоянно в И. като строителен работник, получавал не малки доходи, с които издържал семейството си.С годините баща му спестил 50 000 евро, които му дал, за да си закупи жилище и да не живеят в апартамента на брат на ищцата.Вноските за апартамента баща му носил при идванията си в България и давал лично на ищцата, която от своя страна ги носила на строителя и подписвала документите от нейно име.Оспорва твърденията на ищцата, че нейният брат й е дарявал суми предвид сочената договореност между тях.Твърди, че ищцата вече е била обезщетена, защото през 1997г. баба й и дядо й по майчина линия са й продали апартамент в гр.Варна, кв.“*“, бл.*, вх.*, ет.*, като също през 1997г. баба й дядо й по бащина линия са продали на брат й Г. Я. апартамент в гр.Варна, ул.“*.*“№*, вх.*, ет.*.Г. Я. не е разполагал със средства, т.к. е имал учредена договорна ипотека на 05.02.2004г. и е изплащал заем, а и е закупил, вероятно с парите от този заем, недвижим имот - лозе, находящо се гр.Варна, кв.“*“, м.“*“, ПИ №*, което лозе продал едва на 25.02.2005г. и то за цена от 10 000лв.Извън горното и житейски нелогично е, ако действително е имал налични средства и ги е дарил на ищцата м.12.2004г., ищцата да подписва запис на заповед на 15.06.2005г., сумата по който да заплаща на 31.10.2005г.Ипотечният си кредит Г.Я. е изплатил едва през 2014г., когато е заличена ипотеката върху недвижимия му имот, находящ се в гр.Варна, ул.“*.*“№*, вх.*, ет.*, и който имот той отново е ипотекирал по нов договор за заем 2017г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен иск с пр. осн. чл.23, ал.1 от СК и за част от претенцията евентуален с пр.осн. чл.21, ал.4 от СК.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, с брак, сключен на *г., прекратен чрез развод на 17.11.2015г. с решение, постановено по гр.д.

№12365/15г. по описа на ВРС, 33 състав, с което е утвърдено споразумение по чл.51, ал.2 от СК, невключващо такова относно имуществените отношения 4 между съпрузите по повод придобитите възмездно по време на брака вещи.

Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№189/15.06.2005г., „Т. б.“ООД е продало на Н. С. С. недвижим имот апартамент №27/подробно индивидуализиран в акта/, находящ се в гр.Варна, ул.„*“№*, ет.6, за уговорената между страните продажна цена в размер на 23 086, 06лв. без ДДС, от която 7 596, 06лв., са изплатени, а оставащите 15 500лв. ще бъдат изплатени от купувача на продавача по следния начин: 7 000лв. в срок до 31.12.2005г. и 8 500лв. в срок до 28.02.2006г., като за остатъка от цената продавачът ще впише законна ипотека върху недвижимия имот до изплащането му.

Сключването на брака и придобиването на собствеността са осъществени при действието на СК от 1985г./отм.2009г./, а бракът е заварен от действащия СК /обн. 2009г./, т.е. намира приложение §4 от ПЗР на действащия СК.Съпрузите не са упражнили правото си на избор на режим на имуществени отношения, различен от този на законовия режим на общност, нито са сключили брачен договор.Както при действието на СК от 1985г., така и при действието на СК от 2009г. придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО.Законовата презумпция на чл.19, ал.3 СК от 1985г. предполага съвместния принос.Същото законово предположение предвижда и чл.21, ал.3 от СК от 2009г.В какво се изразява съвместният принос дефинират чл.19, ал.2 от СК/отм./, съответно чл.21, ал.2 от СК.Когато недвижимият имот е придобит по време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да проведе обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос.Според разрешенията, дадени в мотивната част на т.4 от ТР №5/2013 от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака от двамата съпрузи имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства.Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.Бракът не е средство за неоснователно обогатяване.Кое имущество, придобивано по време на брака, е лично дефинират чл.20 от СК/отм./, съответно чл.22 от СК.