Протокол № 45 от 18.05.2026, Районен съд - Чепеларе

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Чепеларе, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова

Сложи за разглеждане докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20245450100289 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Е. А. Д. своевременно призован, се представлява от управителя адв. Е. П..

„Е.

П.“, редовно и

ОТВЕТНИКЪТ Е. К. Ф., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно заседание чрез адв. Д., не се явява. Представлява се от адв. Т. Д., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото. Постъпила е молба по чл. 143, ал. 2 ГПК към насрещните претенции в отговора на исковата молба, с вх. № 1995/13.05.2026 г.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като: ищецът е получил призовката по ЕПЕП на 02.04.2026 г.; ответникът е уведомен в предходно съдебно заседание, чрез адв. Д..

АДВ.П.: Уважаема госпожо председател, считам че не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 ГПК, след разрешаване на предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената искова молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като поканва ищеца, ако желае, да поясни и допълни 1 фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи нови доказателства.

АДВ.П.: Уважаема госпожо председател, поддържам исковата молба по съображенията, които съм посочил в нея. Поддържам и подадения допълнителен отговор във връзка с възраженията на ответната страна. Нямам какво допълнително да посоча към настоящия момент. Поддържам всички направени доказателствени искания, както и поддържам възражения си срещу насрещните претенции на ответната страна.

Пояснявам, че в абзаца на стр. 3, в отговора на исковата молба с вх. № 1411/19.05.2026 г. – след частта „…получих електронно съобщение от г-жа Ф. със заглавие „Обезщетение по чл.

220“, следва да се има предвид посоченото от мен, че аз й отговорих по следния начин:

„Поздрави ! Приложено изпращам банкови данни: Банка „УниКредит Булбанк“ АД IBAN:

*** BIC:*** Титуляр: ЕАД „Е. П. Основание: обезщетение по чл. 220 КТ Сума: 3049.08 лева“. Последва следващо съобщение със заглавие „Привет! Потвърждавам получаването на банковата сметка.“ По-надолу в самите писмени доказателства ще се види, понеже самия Gmail, тоест доставчика на пощата не може да разпечатва конкретни изрезки, затова съм разпечатал така, както е единственият възможен начин. Аз я насочвам, че основанието, което тя трябва да впише е обезщетение по чл. 220 КТ и е упомената сумата. Ответницата е кореспондирала с мен по електронен път. Имейлът, от който съм изпращал съобщенията е моя личен имейл, а нейният е този, който е посочен. В първия имейл ме е попитала да й посоча сметката, въпреки че тя е наясно с банковата сметка на кантората. Извън горното, представям на съда указаните ми в предходно съдебно заседание доказателства за личното ми явяване в друго съдебно производство посочено в молбата за отлагане на 01.04.2026 г.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, поддържам всичко заявено в първоначалния отговор на исковата молба. Оспорваме исковата претенция като изцяло неоснователна и молим за нейното отхвърляне. Имаме признати факти, но оспорваме претенцията за заплащане на сумата като недължима и молим да бъде отхвърлена. Разбира се в частта за признаване на факти, поддържам всичко изложено в отговора. Освен това, моля за произнасянето на съда по исканията за прогласяване нищожност на съответните клаузи в трудовия договор, съответно на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

След запознаване с отговора на ищцовата страна, която е ответник по нашите насрещни претенции за прогласяване нищожност на клаузите в трудовия договор, съответно в заповедта за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, представих вече на съда, депозирах към вчерашна дата едно пояснение и допълнение на заявените претенции от страна на ответницата, което също изцяло поддържам към днешно дата. На първо място, оспорвам твърдението, че в Трудов договор № 4/15.10.2024 г. била допусната техническа грешка, като твърдя, че ответницата е била съгласна единствено с уговорките в подписания между страните - Трудов договор № 4/15.10.2024 г. 2. Ответницата не е била съгласна и не е изразявала съгласие с текста на Заповед № 001/28.11.2024 г., който текст е изцяло изготвен от работодателя. След подписване на заповедта на ответницата е указана сумата и срока, в който тя е задължена да я заплати. В случая работодателят е 2 разполагал с необходимите специални знания, но работникът е имал възможност да се консултира с адвокат относно правата си едва няколко дни след датата на връчване на заповедта. След тази консултация работника узнава, че е бил подведен от работодателя относно правата и задълженията си. 3. Оспорвам приложимостта на Правилника за вътрешния трудов ред, представен с отговора от ищеца, при разрешаване на спора.

Възразявам, че ответницата не е била запозната именно с представения от ищеца вариант на Правилник за вътрешния трудов ред. Липсва изразена воля, че ответницата приема именно Правилник за вътрешния трудов ред в представения му вариант. Възразявам относно липсата на достоверна дата на представения правилник, като считам, че същият е антидатиран за целите на делото. Възразявам, че представеният Правилник за вътрешния трудов ред е приет в нарушение на чл. 181 ал. 2 от КТ, без да са проведени предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. С оглед на това не е действащ акт. Твърдя, че отношенията между страните се увреждат от сключения между тях Трудов договор № 4/15.10.2024 г., уговорките, в който са индивидуални, и който има предимство пред всеки едностранно изготвен акт на работодателя. Представеният Правилник за вътрешния трудов ред също не съдържа еднакви срокове за прекратяване на трудовия договор за работодател и служител. 4. Сумата от *** лева, действително е преведена от работодателя на 23.12.2024 г. по банковата сметка на ответницата и е запорирана от същия този работодател за обезпечение на иска. Сумата е платена без основание, доколкото към 28.11.2024 г. е настъпило прихващане на насрещните задължения на страните. Във връзка с възраженията по заявеното и настъпило прихващане следва да се възрази, че след 28.11.2024 г. трудовия договор между страните е прекратен, поради което и не са действащи клаузите за момента на изплащане на трудовите възнаграждения, като всичко дължимо е следвало да се изплати на 28.11.2024 г. С оглед насрещно изискуемите задължения и изявлението за прихващане, изразено на 04.12.2024 г., към 28.11.2024 г. насрещните вземания са се погасили до размера на по-малкото от тях. В обобщение исковите претенции се претендират без основание. Моля да вземете предвид поясненията и допълненията в доклада по делото. Релевираме грешка като унищожаемост. Грешката е относно съществото на подписания акт. Това, което моята доверителка е считала, е че получава едностранен акт на работодателя, върху който тя не може да влияе. Тоест, ако се твърди, че има споразумение от другата страна, то ние твърдим, че то е подписано поради грешка, защото тя е въведена в заблуждение да счита, че това е едностранен акт на работодателя, върху който тя по никакъв начин не може да влияе. Между другото, освен това от кореспонденцията, която не възразявам да бъде приета, всъщност моята доверителка, когато се обърна към мен за консултация, тя беше действително с впечатлението, че няма никакво право на избор. Тя не беше запозната с нейните права и задължения. По този начин явно й е обяснено. Аз не съм присъствала на техния разговор, но това е представено като едностранен акт, а не като споразумение, върху чийто текст тя може да влияе. Тя не е имала знанието, че това е споразумение. За нея това е едностранен акт на работодателя и в тази насока съм развила съображения. В отговора на исковата молба твърдя, че и двете вземания 3

- и главното и насрещното, са ликвидни и изискуеми и че са прихванати ликвидни и изискуеми вземания. Заявявам, че на този етап не поддържам искането за назначаване на съдебноикономическа експертиза. Ще изчакам доклада на съда и разпределението на доказателствената тежест. Имаме две вземания. За предишната заплата ние изобщо не коментираме за прихващане, т.е., за м. 10. На платежното нареждане от м.12 пише, че е работна заплата за м.11. Това, което ние казваме към момента на прихващането е, че към 4ти ищецът не е заплатил трудовото възнаграждение, което е за м.11.2024 г., съответно и обезщетението за неизползван отпуск. Значи работна заплата за м.11.2024 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Това не е заплатено към 04-ти, а иначе другата сума е заплатена на 05.11.2024 г. Правим прихващане със сумата за м.11, а не за м.10. Сумата от *** лева е привел ищеца. Твърдим, че и до момента не е заплатено обезщетението, т.е. това, което се превежда през м.12 е възнаграждението за м. 11.

АДВ.П.: Изплатено е възнаграждението за м.11, заедно с обезщетението, което се дължи на ответницата. Сумата е изчистена до стотинка.

АДВ.Д.: Нищо такова. Тук пише, че е единствено работна заплата, на основанието, не пише, че е и за обезщетение.

АДВ.П.: Знаете, че има конкретни възможности за дописване. Сумата е точна. Ако се назначи експертиза ще отговори на въпроса. Това е сбор от заплатата за м.11, плюс обезщетението, което й се полага като дни. Всичко е изчистено. Допълнително уточнение, съгласно нормите на индивидуалния трудов договор, възнаграждението е дължимо до 25-то число, следователно същото е изплатено в срок.

АДВ.Д.: Колега, аз съм заявила възражения. Това не го коментираме, само за сумите коментираме в момента. В случая твърдя, че вземането на ответника към ищеца е в размер на *** лева, а вземането на ищеца към ответника е в размер на *** лева, съответно вземането е погасено до размера *** лева, като последица от извършеното извънсъдебно прихващане.

СЪДЪТ връчва на ищеца молба с вх. № 1995/13.05.2026 г., подадена от ответника Е. К. Ф., чрез адв. Д..

АДВ. П.: На първо място, по отношение на твърдението, че грешката касае съществото на подписания акт, твърдя че такава грешка няма, доколкото инициатива на ответника по първоначалния иск беше как да бъдат оформени съответните документи, включително заповедта, като още преди нейното изготвяне, тъй като сумата, която следва да бъде платена като обезщетение не е малка. С нея беше коментирано лично в присъствието на свидетелочевидец какви конкретно реквизити ще има въпросната заповед, каква конкретно сума ще трябва да се дължи. Госпожа Ф. заяви, в присъствието на свидетел-очевидец, че доколкото същата винаги е мечтала да започне държавна работа, сумата, която следва да се изплати като обезщетение, не е важна за нея. Държеше да плати всичко, което дължи в знак на коректност във връзка с нашите отношения. Единствената нейна молба беше по възможност по-бързо да бъде прекратено трудовото й правоотношение, тъй като, поне по нейни думи, 4 следваше да започне държавна работа. Конкретната сума, която дължи преди изготвянето на заповедта, тъй като тя все още работеше при мен, й беше посочена. Тя се съгласи с нея в присъствието на свидетел. Беше й обяснено как е формирана въпросната сума. Отделно от това, самата госпожа Ф. също е наясно за допуснатата техническа грешка в трудовия договор, доколкото същата е обсъждана с нея. По отношение на следващите твърдения, че не е сключено споразумение, обективирано в заповедта и че тя е била заблудена, на първо място, както вече посочих, сумата, която се дължи беше предварително коментирана с нея.

На второ място, сумата беше изчислена до стотинка повторно от счетоводството, което съм ангажирал. На трето място, преди подписването на заповедта, което отново се случи в присъствието на свидетел, на госпожа Ф. отново беше обяснено за какво се дължи тази сума, какво е нейното основание, защо размера й е такъв и как е определен той, като препратка към индивидуалния трудов договор и съответния правилник, който се оспорва. Госпожа Ф. никога и по никакъв повод не е поставяна в ситуация без право на избор. Първо, отношенията в една *** кантора се основават единствено и само на взаимни уважения.