Определение № 5379 от 24.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5379 гр. София, 24.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104918 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. и В. Г. В., конституирани на основание чл. 227 ГПК, в качеството им на наследници, на мястото на първоначалния ищец В. С. Г., чрез процесуалния си представител адвокат И. П. от АК-София, срещу решение №169 от 08.05.2024г. по в.гр.д.№811/2023г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260044 от 11.08.2023г. по гр.д.№83/2020г. на Ботевградския районен съд, с което са отхвърлени предявеният от касаторите против :

- П. В. В. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено между страните, че П. В. В. не е собственик на дворно място с площ 1200кв.м, част от имот №***, в махала „М.“, в землището на [населено място], при съседи: А. Г., Д. В., път и дол;

- П. В. В. и С. К. А. иск с правна квалификация чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот с нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. на нотариус № ***, поради липса на съгласие на П. В. В.;

- С. К. А. иск с правна квалификация чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост на ищците, на основание наследство и придобивна давност върху недвижим имот : дворно място от 2654 кв.м., представляващ имот № ***, находящ се в землището на [населено място], Софийска област, зона за отдих “М. ІІ”, махала “Р.”, по регулационния план на [населено място], при съседи: А. Г., Д. В. и осъждане на ответника да им предаде владението върху имота, както и

1

- евентуален иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците, на основание наследство и придобивна давност върху недвижим имот: Поземлен имот с площ от 1404 кв.м., находящ се в махала “М. ІІ” или “Р.”, със селищен характер, в землището на [населено място], област Софийска, при съседи: път, имот на И. Ц., имот на наследници на А. Г. и имот на С. К. А., и осъждане на ответника да им предаде владението върху имота; както и

-искане по чл. 537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство №119, том Първи, дело № 239/89 от 17.04.1989г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно владение и покупка № 39, том Втори, рег.№ 1842, дело № 214/2019г. от 17.04.2019г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т.1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли при инциндентен съдебен контрол за законосъобразност на земеделска рестиционна процедура, съдът да укаже на страните доказателствената тежест, когато същият контрол е направен в процес по отрицателен установителен иск, където има разместена доказателствена тежест.Как се разпределя доказателствената тежест при отрицателни установителни искове; Поддържа се, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 209/04.11.2016 г. по гр.д. № 1539/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 34/07.03.2013 г. по гр.д. № 616/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 47/21.07.2021 г. по гр.д. № 2925/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 244/15.05.2010 г. по гр.д. №60/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 21, постановено по гр. д. №1327/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 145/16.11.2016 г. по гр.д. №2412/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 161 по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 15 по гр. д. № 340/10 г. на ВКС, I г.о., решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, II г. о. и ТР № 9/2012 г.

ОСГК на ВКС.

2.Правилно ли е решение, постановено при непълна техническа експертиза и без да са взети предвид всички писмени доказателства и обсъдени доказателствените искания на въззивниците.По въпроса се твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 24/30.04.2020 г. по т.д. № 437/2019 г. на ВКС, решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IVг.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, IVг.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.

№ 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 г. по т. д. № 2156/2019 г., II т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на ВКС, IVг.о.; решение № 183 от 2

16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ВКС, II т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ВКС, II г.о. и други.

Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, е приел по реда на чл. 272 ГПК, че с решение № 6386 от 31.07.2002 г. на ОСЗ- Правец по т.15 е възстановено правото на собственост на наследниците на М. В. Я. върху недвижим имот: Други от 2.465 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници на [населено място], в м. „С.“, имот № ***, „М. ІІ“ от план, изработен 1991 г., със забележка, че съгласно Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ на общинската администрация, гр. Правец имотът, означен по скица от 24.03.2002 г. на СД „Мюпет“ с № ***се намира в зона за отдих „М. ІІ“, мах. „Р.“ на [населено място], одобрено със Заповед No РД-02-14.141/1991г., заявен с пореден № ***от заявлението и установен с емлячен регистър ***.Видно от представените заверени копия на декларация от М. В. Я. и препис извлечение от декларация № 285, същият е декларирал имот от 2 дка по вид на имота - селище.

Констатирано е, че М. В. Я. е починал на 02.02.1952 г., като съгласно удостоверение за наследници първоначалната ищца В. С. Г. е негова внучка с наследствена квота от 1/24 ид.ч., а ответникът П. В. В. също е негов внук, който е наследил квота от 1/6 ид.ч.Не е установено да е вписан отказ от наследство на М. Я..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство №119, том I, дело №239/1989г. от 17.04.1989г., П. В. В. е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка на недвижим имот: Дворно място от 1200 кв.м. с построената върху него къща от 70 кв.м., находяща се в землището на [населено място], махала „М.“, извън регулацията на града, при съседи: А. Г., Д. В., път и дол.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. П. В. В. е продал на С. К. А. недвижим имот: поземлен имот - дворно място от 1200кв.м., находящо се в землището на [населено място], махала „М.“, извън регулацията на града, при съседи: А. Г., Д. В., път и дол.

С нотариален акт – констативен за собственост на недвижими имоти, придобити на основание наследство и давностно владение №17, том І, рег. № 218, дело № 17/2019г. от 08.02.2019 г. В. С. Г. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на недвижим имот: Поземлен имот с площ от 1404 кв.м., находящ се в махала „М.

ІІ“ или “Р.”, която има селищен характер, в землището на [населено място], при съседи: път, имот на И. Ц., имот на наследници на А. Г. и имот на С. К. А..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно владение и 3 покупка № 39, том ІІ -ри, рег.№ 1842, дело № 214/2019г. от 17.04.2019г. С. К. А. е признат за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение, върху недвижим имот:

Дворно място, извън регулационния план в строителен полигон на махала „М.”, [населено място], с площ от 2654 кв.м., при съседи: А. Г., Д. В., път и дол.

От събраните в първата инстанция по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Р. Г. и Д. Х., съседи на процесния недвижим имот, е установено, че този имот винаги е съществувал от 1924 година, както и техният съседен имот, като в него е имало стара къща и там е родена В. С. Г..Свидетелката Г. посочила, че от 2002 г., когато имотите са възстановени, единственият човек, който се интересувал от мястото, е била В. С. Г.. Само тя косила имота и го поддържала, а впоследствие плащала на свидетелката Х. и нейния мъж, брат на свидетелката Г., да го косят.След като А. закупил имота, той обработвал предната част, неговата половина от имота, а Г. обработвала задната част.Свидетелката Г. е заявила, че не знае от коя година С. А. обработва мястото.През 2018 г. бил предявил претенции за цялото място и го заключил. От показанията на свидетелите Г. и Х. е установено, че имотът винаги е имал ограда от мрежа и колове, която била разрушена на места, но А. я възстановил откъм пътя – първо с мрежа, после с дървена оградата. Свидетелката Х. заявила, че живее в съседния имот от 1998 година и тя с мъжа й – А. С., брат на Р., с когото живеели на семейни начала, се грижели за мястото от 2006-2007 година, като В. С. Г. им плащала.Посочила, че джанките в имота са изкоренени от тях двамата, без да са използвали специална техника, с ръце изчистили два декара. Заявила, че ответника А. се появил за първи път на мястото преди 7-8 години.Изложила, че е чула, че П. е продавал имота, като считала, че В. е знаела за това.

От показанията на свидетелите Й. И. М., П. Б. Б., П. М. М. и М. В. С. е установено, че С. А. закупил имота от около 2 дка от П. В. през 2005г.С. му платил част от продажната цена, за която двамата се споразумели, като това се случило в присъствието на свидетеля Й.

М..Свидетелят Б. посочил, че присъствал на уговорката и доколкото си спомня, двамата се разбрали тогава да му даде половината от общата сума.Със закупуването му през 2005г. С., с помощта на свидетелите Й. И. М., П. Б. Б., П. М. М. и М. В. С., разчистил имота.Всички свидетели изложили, че мястото било напълно изоставено, било като гора, имало бурени, храсти, къпини, дървета. Отпред оградата била паднала, от лявата страна имало някаква телена мрежа.Тъй като не успели ръчно да изчистят мястото, понеже било обрасло много с дървета и храсти, С. организирал да го изчисти с багер.Първо възстановил оградата от мрежа, след това направил нова ограда от мрежа, като заградил целия имот през 2007-2008г., а впоследствие направил ограда на част от имота с дървени летви, капаци, сложил и порта от към пътя.Откакто С. дал парите на П. В., само той обработвал мястото, целия имот, грижил се за мястото, косял го.Свидетелите посочили, че преди около 2-3 години разбрали, че С. имал проблеми с имота, като някой му е бутнал портата.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото по приетата в първата инстанция съдебнотехническа експертиза, процесният имот не е нанесен нито в действащия, нито в предходни кадастрални и регулационни планове, не е нанесен и в кадастралната карта. Имотът попадал в строителен полигон №***, [населено място], мах. “М. ІІ”, одобрен със Заповед № РД-024 14/25.06.1987 г. на КТСУ към МС, като в полигона не са нанесени имотни граници.Имотът, описан в т. 15 от Решение № 6386/31.07.2002 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] на ОСЗ гр. Правец и имотът, описан в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез давностно владение и покупка №39/17.04.2019 г., том II, рег. №1842, дело № 214/2019г. са частично идентични.По местоположение, площ и граници имотите, описани в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство №119/17.04.1989 г., том I, дело 239/1989 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140/25.04.2012 г., том I, рег. №1620, дело № 132/2012 г., са идентични.