Определение № 310 от 02.08.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Смолян, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500298 по описа за 2024 година

Производството е по реда та чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№3728/12.06.2024г. от „А1 България” ЕАД с ЕИК *** чрез пълномощника му адв.Л.Р. срещу Разпореждане № 1105/06.06.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 666/2024г. по описа на Районен съд-Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като съгласно §13,т.1 от ДР на ЗЗП потребител по смисъла на закона е физическо лице. Същата уредба се съдържа и в §1,т.49 от РЗР на ЗЕС, по смисъла на която разпоредба потребител е също физическо лице. В случая длъжникът няма качеството на потребител, тъй като е юридическо лице. Неправилно също съдът е приел, че по делото липсват доказателства за разваляне на договора по реда на чл.87,ал.1 от ЗЗД. В случая рамковия договор, по реда на който се претендира неустойка не подлежи на разваляне, а на прекратяване на договорно основание, което е уредено в чл.54.12 от ОУ и съгласно което договорът се счита едностранно прекратен от страна на „А1 България” ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. При установено наличие на забава продължила повече от 124 дни прекратяването на договора настъпва автоматично. Според съдебната практика нормата на чл.87 от ЗЗД е диспозитивна и съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат да уговарят прекратяване на договорните правоотношения по различен от предвидения в чл.87 от ЗЗД ред. Страните са уговорили, че неизпълнението в посочения срок влече автоматично прекратяване на договора. Клаузата е действителна и се корени в автономията на волята на страните, поради което „А1 България” ЕАД е в правото си да претендира неустойка по прекратения предсрочно договор. Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ и същите са задължителни за страните, предвид качеството им на търговци. Затова в случая е неприложима разпоредбата на чл.87 от ЗЗД. Неоснователно съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. За да достигне до този извод съдът е приел, че чрез претендираната неустойка мобилният оператор получава имуществена облага от насрещната 1 страна без да предоставя услуги и по този начин се обогатява неоснователно. Този извод е неправилен. Претендираната неустойка е изцяло съобразена с практиката на ВКС и на СЕС.

Неустойката по договора е компенсаторна и съгласно чл.79 от ЗЗД кредиторът може да иска или изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая ищецът е поискал обезщетение за неизпълнение /договорената неустойка/.Затова неустоечната клауза нито противоречи на добрите нрави, нито създава неравноправие между правата и задълженията на страните по договора, нито води до неоснователно обогатяване. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за сумите 13 478,80 лева-неустойка за неизпълнение на договор № 506190990/23.06.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и 627,43 лева –мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.09.2023г. до 03.06.2024г.. Претендира и за направените по делото разноски.

Препис от жалбата не е връчен на длъжника съобразно чл.413,ал.2 от ГПК.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Смолян тайърс“ ЕООД с ЕИК ** представлявано от Г.К.П. за следните суми: 1546,80 левамесечни такси и потребление за предоставяне на мобилни услуги по договор № 506190990 от 23.06.2023г. за периода от 21.07.2023г. до 20.02.2024г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 882,00 лева- месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 24.07.2023г. за периода от 21.07.2023г. до 20.03.2024г. към договор № 506190990 от 23.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 13478,80 лева-неустойка за неизпълнение на договор № 506190990 от 23.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 726,05 лева –мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първия ден на забава по всек отделен счетоводен документ, до датата предхождаща депозиране на заявленито, от които 83,10 –мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 24.09.2023г. до 03.06.2024г. ; 15,52 лева-мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по договор за закупуване на изплащане за периода от и24.09.2023г. до 03.06.2024г. ; и 627,43 лева-мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.09.2023г. до 03.06.2024г.

За да откаже издаването на заповед за изпълнение за претендираната неустойка от 13 478,80 лева и мораторна лихва върху нея в размер на 627,43 лева за периода от 16.09.2023г. до 03.06.2024г., съдът е приел, че вземането за неустойка произтича от нищожна клауза, тъй като уговорената в договора неустойка в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора след предсрочното му прекратяване е в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи, тъй като абонатът следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги, а операторът получава очакваната и уговорена печалба от 2 договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване, вследствие на което се обогатява неоснователно.

Неправилно заповедният съд е посочил, че „Смолян тайърс“ ЕООД като длъжник по подаденото заявление има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като дружеството е юридическо лице, но този извод не влияе върху крайния резултат.

Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Следователно правилно заповедният съд е извършил проверка относно действителността на клаузите, въз основа на които се претендират процесните вземания.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд, че уговорената между страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора по желание/вина на абоната в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси(без отстъпките) до края на срока на договора е в отклонение от присъщите на неустойката функции и противоречи на добрите нрави, като неоснователни се явяват изложените в частната жалба доводи в обратна посока. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009г.

ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая уговорена по посочения по-горе начин, неустойката дава право на мобилния оператор да получи цялото си вземане по договора, като той самият е освободен от задължението си да предоставя мобилни услуги поради едностранното прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на договора – така Решение № 110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение № 283/27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.

Във връзка с позоваването в частната жалба на Решение от 22.11.2018 г. по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по дело С-295/17 следва да се отбележи, че СЕС е дал задължително тълкуване на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане с ДДС на суми, определени предварително в договор за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора. Това тълкуване е неотносимо към преценката за нищожност на неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради противоречие с добрите нрави. Същото се отнася до данъчното облагане на сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор.

Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г също няма отношение , като процесният спор не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор на мобилен 3 оператор, а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия /валиден/ размер на неустойка между търговци .

Твърдението за наличие на съдебна спогодба между ищеца и КЗП не е доказано, тъй като въпросната спогодба не е представена по делото , включително и към частната жалба, нито представлява съдебно известен факт и съдът не може да прецени евентуалното й значение и последици.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1105/06.06.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 666/2024г. по описа на Районен съд-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4