Акт от 10.08.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1171

Варна, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело

№ 20237050701229 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1, буква „д“ от Кодекса на социалното осигуряване /КСО/ вр. чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Г.В.Р.,

ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.М.Ц. ***, против Решение №2153-03-73/05.05.2023г на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 031-00-3773-6/31.03.2023г на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54а, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54ж, ал. 3, и чл. 114, ал. 1 от КСО е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., в размер на 11 919,63 лева – главница, и 1 810,49 лева – лихва, от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбоподателката оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него разпореждане. Сочи, че няма 15 години стаж II категория, а изводите на директора на ТП – Варна на НОИ са неправилни и необосновани. Твърди, че единственият стаж II категория, който притежава, е този в периода 16.10.1990 г. – 31.12.1999 г., което е надлежно отразено в трудовата й книжка. Излага доводи, че този стаж е в размер на 9 години 2 месеца и 15 дни, което не е достатъчно за осъществяване на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Оспорва като неправилни изводите, че на основание чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране за II категория труд следва да бъде зачетен положеният от Р. труд в Родопа – Силистра за периода 13.09.1986 г. – 19.08.1990 година. Твърди още, че в процесния период не е получавала две осигурителни плащания на две различни основания, напротив – получавала е единствено това за безработица. Едва през месец август 2022 г. Р. е подала заявление за пенсиониране, като е действала добросъвестно. В заключение моли да се отмени решението на директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждането. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката – лично и чрез пълномощника си адв.М.Ц. – поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че не е знаела, че към момента на подаване на заявлението за обезщетение за безработица е имала необходимия трудов стаж, за да се пенсионира. Сочи, че сумата, която пенсионният орган иска да бъде възстановена от нея, е твърде голяма и тя няма възможност да я върне. Адвокат Ц. се позовава както на липсата на правно основание да се приеме, че е налице осигурителен стаж II категория в период и размер, определен от административния орган, така и на наличието на други предпоставки, представляващи самостоятелни основания за отмяна. Излага съображения, че нито в решението, нито в разпореждането са изложени мотиви защо е прието, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателката при получаване на обезщетението за безработица. Сочи също, че жалбоподателката не е ощетила държавния бюджет. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. В депозирани писмени бележки са развити подробни доводи за основателност на жалбата.

Ответникът – Директорът на ТП –

Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к. Е.Л., оспорва жалбата.

Сочи, че в случая става въпрос за суми, получени без правно основание, което е в противоречие с твърденията на жалбоподателката, че не е ощетен държавният бюджет. Твърди, че по преписката са налице достатъчно доказателства, че Р. е положила II категория труд в размер, достатъчен за пенсионирането й още преди отпускане на обезщетението за безработица. Твърди, че в случая добросъвестността на жалбоподателката е ирелевантна, понеже тя е получила сума без правно основание. Моли за потвърждаване на решението на директора на ТП – Варна на НОИ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са подробни писмени бележки с развити доводи за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на производството е поставено със Заявление вх. № 031-00-3773/10.08.2021 г., с което Г.В.Р. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Към заявлението е приложено удостоверение за прекратяване на трудовото й правоотношение с „Манекс Сън“ АД, считано от 01.08.2021 година.

С Разпореждане №

031-00-3773-1/18.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.

1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., в размер на 47,87 лева дневно.

С Разпореждане №

031-00-3773-2/18.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54г, ал. 1 от КСО, е спряно изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 01.08.2021 г., поради получено обезщетение за оставане без работа.

С Разпореждане №

031-00-3773-3/01.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. 54г, ал. 1 от КСО, е възобновено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Г.Р..

С Разпореждане №

031-00-3773-4/07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 031-00-3773-1/18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Г. Радва за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., поради новоузнати обстоятелства – съгласно Разпореждане № **********/15.12.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Варна на НОИ, жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 година.

С Разпореждане №

031-00-3773-5/07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, е отказано парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, тъй като същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С процесното Разпореждане №

031-00-3773-6/31.03.2023 г. Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 вр. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал.

1 от КСО е задължил жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., в размер на 11 919,63 лева – главница, и 1 810,49 лева – лихви от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Разпореждането е мотивирано с разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО.

Съгласно Разпореждане № **********/15.12.2022 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, Р. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 година. Със същото разпореждане по заявление от 09.08.2022 г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 09.08.2022 година. В забележка е отбелязано, че не се зачита за осигурителен стаж времето от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., през което е изплащано парично обезщетение за безработица, тъй като заявителката е с придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 година.

Г.В.Р. е оспорила Разпореждане №

031-00-3773-6/31.03.2023 г., с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми, в срока и по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия административен орган.

С Решение №2153-03-73/05.05.2023 г. ответникът по делото, позовавайки се на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ е приел, че Р. е притежавала трудов стаж II категория, който й е давал право на лична пенсия за стаж и възраст към 17.08.2016 г., поради което е счел, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва Р. да възстанови недобросъвестно получената сума, като отхвърлил жалбата й.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При тези фактически установености съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Оспореното Решение №

2153-03-73/05.05.2023 година на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган съобразно предвиждането на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Обжалваният акт е издаден в изискуемата съгласно чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО писмена форма, и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.

При служебната проверка не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание, т.е. такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО.

Оспореният индивидуален административен акт обаче е постановен в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Първата предпоставка за възникване на такова задължение е наличието на недължимо плащане на средства от осигурителните фондове; втората предпоставка е получателят на сумите да е бил недобросъвестен; двете предпоставки са предвидени в условията на кумулативност. Според чл. 114, ал.2, т.1 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изброените там случаи, вкл.чл.54е от Кодекса, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168.

Както старостта, така и безработицата представляват предвидени в чл. 2, ал. 1 от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд.

Предвиденото в чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното получаване от едно лице на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. В този смисъл е и становището на ответника в производството в о.с.з. по същество на спора, и то изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. При произнасянето си с оспорените актове компетентните органи обаче са игнорирали разпоредбите на чл. 54е от КСО, с които законодателят е уредил случаите на възстановяване и на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица. Конкретно ал. 3 на текста предвижда, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България.