Решение № 1136 от 18.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Бургас, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100501185 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх.№ 26208/22.07.2022г. на БРС от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез Главен юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение №1469 /11.07.2022г. постановено по гр.д. № 2312/2022г. по описа на БРС.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, да заплати на Т. М. С., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.,,М. р.“, бл. **, вх. *, ап. **, сумата от 696.26 лева(шестстотин деветдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 65.21 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от ищеца нощен труд през периода 01.10.2019г.-10.07.2020г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143; сумата от 139.62 лева, представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 01.01.2020г.10.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 696.26лева, считано от 11.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 1 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ “-МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас, държавна такса в размер на 100 лева, както и разноски в размер на 150 лева – възнаграждение за вещо лице.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

На първо място се навеждат доводи във връзка с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.

Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Развива подробни съображения в тази насока. Направен е подробен анализсъпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ ; ЗМВР), регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР). Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР. Жалбоподателят заявява, че през процесния период действали

Наредба№8121з-776/29.07.2016г. и

Наредба№8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143. Твърди, че съгласно нормативната уредба, действща през процесния период, държавните служители в МВР можели да полагат труд от 22,00 часа до 6,00часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период., Подчертава, че положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час. Посочва, че съотношението между дневен и 2 нощен труд в системата на МВР е с коефициент 1, за разлика от уредбата в КТ. Според въззивника, целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта, да получи трудово възнаграждение за 8 часа ,т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят работи действително извън установеното работно време.

Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2).

Позовава се на съдебна практика

(Решение№55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС.

Решение№197/07.10.2019г. по гд.№786/2019г. на ВКС, ІV-то г.о). Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР(регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени). Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължало заплащане като извънреден труд.

Подчертава, че въззиваемият претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, положени по график. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 12.07.2022г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 22.07.2022г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за 3 разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 27.07.2022г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемияТ. М. С., ЕГН **********, чрез адв.Златина Билянова- АК-Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Заявява, че за периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г., полагал труд на длъжността И. **-та с. в г. ,О. ц.“ на сектор ПГСД про Регионална дирекция ,,ПБЗН“- гр.Бургас при ГД при „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.

Твърди се, че поради естеството на работата си, въззвиаемият(ищец) полагал 24 –часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съобразно нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, последният имал статут на държавен служител .

Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от 22.00 часа до 06.00 часа.

Излага се становище, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период, се определяли от действащите тогава Наредба№8121з407 от 11.08.2014г. ; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з776/29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната 4 заплата. Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че определеното със заповед на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лева на час, било с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство.

Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.

В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че извънредният труд се изчислявал чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определял като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време /чл.9,ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на работниците и служителите/.

Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.

Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.

Разиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС. Заявява се, че за процесния период нямало законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.

Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

5

Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото пред Бургаския районен съд е образувано по повод предявените от Т. М. С. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР и изменени в открито съдебно заседание, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 696,26 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 65,21 часа извънреден труд, положен през периода 01.10.2019 г. - 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 139,62 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността И. ** ст. в г. "О. ц."“ на сектор ПГСД при РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, като е работил на 24-часови дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 65,21 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 696,26 лв., което не му е заплатено от ответника.