Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 143 от 05.08.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно търговско дело 129/2025
Вид
Определение № 143
Подписан
05.08.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38, ал. 9, т. 2 · Закон за счетоводството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 05.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20252001000129 по описа за 2025 година Производството е по чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК .

Образувано е по повод частната жалба на Фондация „За щастливо детство“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Тунджа, с. Могила, п. к. 8627, ул. „В.“ № 21, представлявана от М. Хр.

Д. - Председател, чрез адв. Ч. Д. - ШАК, с адрес за връчване: град София, кв.

„Симеоново“, ул. 82, № 2, ж. к. „Св. Мария Магдалена“, къща № 22, срещу определение № 90/11.06.2025 година, постановено по търг. дело № 57/2024 година по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Съдебният акт се обжалва като неправилен. Излагат се аргументи, че Фондация „За щастливо детство“ е учредена за общественополезна дейност и не разполага със собствени средства, поради което е приравнена на визираните основания в чл. 84 от ГПК.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса.

Жалбата е подадена в законовия срок по чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и е допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството по търг. дело № 57/2024 година по описа на Окръжен съд - Ямбол е образувано по повод исковата молба на Фондация „За щастливо 1 детство“, ЕИК *********, чрез адв.Ч. Д. - ШАК, срещу „Чертого - 2000“ ЕООД, ЕИК ********, с правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 45 000 лева, частичен от общо 136 840.88 лева, за заплащане на обезщетение за вреди от пропуснати ползи вследствие на недобросъвестно изпълнение на възложената работа и прекратяване на договор за безвъзмездна помощ с Държавен фонд „Земеделие“. С молба вх. № 3268/10.06.2025 година по делото от ищеца е отправено искане за освобождаване от внасянето на държавна такса на основание чл. 84 ГПК от по съображения, че фондацията е учредена за общественополезна дейност и не разполага със собствени средства.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е оставил без уважение молбата, като е формирал изводи, че ищецът не попада в кръга от субекти, визирани в чл. 84 от ГПК, както и че не може да бъде освободен от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, тъй като не е физическо лице.

Настоящата инстанция споделя тези изводи само частично.

Освободени по силата на закона - чл. 84 от ГПК са само определен кръг от лица, а именно: държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост; Българският червен кръст и общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. Фондациите категорично не са и не могат да бъдат приравнени на посочените правни субекти, като дължат държавна такса на общо основание, независимо от факта, че не формират приходи от търговска дейност.

По въпроса за възможността за освобождаване на търговци от задължението за плащане на държавни такси за съдебни производства, обаче е формирана актуална съдебна практика на ВКС, съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз: определение № 80 от 13.05.2020 година на ВКС по търг. дело № 1358/2019 година, I т. о.; определение № 365 от 13.07.2021 година на ВКС по к. ч. търг. дело № 1437/2021 година, I т. о.; определение № 4 от 7.01.2022 година на ВКС по търг. дело № 378/2020 година, I т. о.; определение № 122 от 28.03.2022 година на ВКС по ч. търг. дело № 127/2022 година, I т. о., и други. Въз основа на тази практика може да се направи извод, че освобождаване на търговци е 2 възможно в три основни хипотези: (1) когато делото е за спор за нарушаване на правото на ЕС - съобразно с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и гарантираното право на достъп до съдилищата; (2) когато търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не е в състояние да плати дължимата такса поради съществения й размер и (3) когато вследствие на задължението за внасяне на държавна такса правото на търговеца на достъп до съд е накърнено в самата си същност. В настоящия не са налице първите две хипотези, във връзка с което следва да се разгледа третата хипотеза.

В практиката на ЕСПЧ е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 година по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 година по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 година по дело Teltronic - CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), определение от 13.06.2012 година по дело С -156/12 GREP/Freistat Bayern). Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и чрез изискване да се плати на съдилищата определена държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност.

Националният съд, обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел.

В тази връзка факторите, които се преценяват от националния съд, могат да бъдат: предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те 3 представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата; платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

В настоящия случай Окръжен съд - Ямбол не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон (чл. 7, чл. 10 и чл. 101 от ГПК) задължение да съдейства на страната, отправила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, при упражняване на процесуалните и права, като й укаже необходимостта от представянето на доказателства относно твърдените от нея обстоятелства във връзка с липсата на парични средства.

Служебна проверка на настоящата инстанция установи, че в ТРРЮЛНЦ липсват подадени отчети и каквито и да било индикации за състоянието на фондацията, освен една единствена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, която обаче касае отчетния период 2019 година.

Тук е необходимо да се посочи и това, че фактът, че страната е представлявана в процеса от процесуален защитник - адвокат, не освобождава съда от задължението за даване на указания. Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от държавна такса, без да бъдат дадени на частния жалбоподател - ищец указания и възможност да представи доказателства за твърдените от него обстоятелства, води към извод за неправилност на обжалваното определение. Това налага неговата отмяна и връщане на делото за даване на указания на ищеца за представянето на доказателства относно финансовото му състояние и други релевантни към молбата му за освобождаване факти.

Едва въз основа на представените след тези указания доказателства, съдът следва да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства към момента на искането. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и едва тогава да се произнесе по основателността на искането за освобождаване от държавна такса.

Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 90/11.06.2025 година, постановено по търг. дело № 57/2024 година по описа на Окръжен съд - Ямбол.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Ямбол за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящия съдебен акт указания.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 05.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20252001000129 по описа за 2025 година Производството е по чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК .

Образувано е по повод частната жалба на Фондация „За щастливо детство“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Тунджа, с. Могила, п. к. 8627, ул. „В.“ № 21, представлявана от М. Хр.

Д. - Председател, чрез адв. Ч. Д. - ШАК, с адрес за връчване: град София, кв.

„Симеоново“, ул. 82, № 2, ж. к. „Св. Мария Магдалена“, къща № 22, срещу определение № 90/11.06.2025 година, постановено по търг. дело № 57/2024 година по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Съдебният акт се обжалва като неправилен. Излагат се аргументи, че Фондация „За щастливо детство“ е учредена за общественополезна дейност и не разполага със собствени средства, поради което е приравнена на визираните основания в чл. 84 от ГПК.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса.

Жалбата е подадена в законовия срок по чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и е допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството по търг. дело № 57/2024 година по описа на Окръжен съд - Ямбол е образувано по повод исковата молба на Фондация „За щастливо 1 детство“, ЕИК *********, чрез адв.Ч. Д. - ШАК, срещу „Чертого - 2000“ ЕООД, ЕИК ********, с правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 45 000 лева, частичен от общо 136 840.88 лева, за заплащане на обезщетение за вреди от пропуснати ползи вследствие на недобросъвестно изпълнение на възложената работа и прекратяване на договор за безвъзмездна помощ с Държавен фонд „Земеделие“. С молба вх. № 3268/10.06.2025 година по делото от ищеца е отправено искане за освобождаване от внасянето на държавна такса на основание чл. 84 ГПК от по съображения, че фондацията е учредена за общественополезна дейност и не разполага със собствени средства.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е оставил без уважение молбата, като е формирал изводи, че ищецът не попада в кръга от субекти, визирани в чл. 84 от ГПК, както и че не може да бъде освободен от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, тъй като не е физическо лице.

Настоящата инстанция споделя тези изводи само частично.

Освободени по силата на закона - чл. 84 от ГПК са само определен кръг от лица, а именно: държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост; Българският червен кръст и общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. Фондациите категорично не са и не могат да бъдат приравнени на посочените правни субекти, като дължат държавна такса на общо основание, независимо от факта, че не формират приходи от търговска дейност.