Определение № 3933 от 03.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3933 гр. София, 02.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607467 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

С протоколно определение от 23.10.2024 год. по НОХД №7467/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на досъдебното производство за отстраняване на допуснати на тази фаза отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на подсъдимия на защита.

Срещу това определение е постъпил частен протест от прокурор при СРП, в който са изложени аргументи, че съдебният акт е незаконосъобразен.

Сочи се, че диспозитива на обвинителния акт изцяло отговаря на всички процесуални изисквания, в него се съдържат изискуемите елементи на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, като е посочено точно и ясно каква е формата на съучастие на подсъдимия и ролята на останалите съучастници в извършването на престъплението. Според представителя на Софийска районна прокуратура, подсъдимият е бил помагач и това ясно е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, като текстово е изписано престъплението, което е осъществил той и неговите съучастници, както и е посочен начина по който подсъдимият е улеснил съучастниците си.

Според прокурора, при прочит на обстоятелствената част на обвинителния акт и на неговия диспозитив става ясно, че подсъдимия улеснява конкретни лица да извършат престъпление по чл. 281 от НК. Представителят на държавното обвинение, намира че изложените мотиви от Софийския районен съд не обосновават допуснати съществени процесуални нарушения и делото не следва да бъде връщано в досъдебната му фаза за отстраняването им. В заключение се иска протоколното определение на първоинстанционния съд от 23.10.2024 година да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

1

В протеста не се правят доказателствени искания.

Частният протест е подаден в предвидения в закона срок за жалба и протест и процесуално допустим. По същество същият се явява изцяло неоснователен по следните съображения:

Делото е внесено в СРС с ОА срещу Д. А. А. с обвинение за извършено от него престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

За да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на ДП първостепенният съд е приел, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, и от друга страна препятстват определянето по ясен и категоричен начин предмета на доказване в съдебното производство.

Първоинстанционният съд е посочил, че подсъдимия А. е подпомогнал други лица изброени в обвинителния акт - като помагач, в съучастие с три лица извършители, едно лице определено като помагач и едно лице като подбудител и помагач, с което противозаконно е подпомогнал 21 лица подробно изброени, да преминат страната в нарушение на закона. Правилно районният съд е изтъкнал, че съгласно разпоредбата на чл. 281 от НК, изпълнителното деяние на това престъпление се изразява именно в подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната. Изложени са аргументи, че в обвинителния акт е допуснато смесване на ролята на подсъдимия, като от една страна се твърди, че той е помагач, а от друга страна се твърди, че е подпомогнал лицата противозаконно да преминат страната в нарушение на закона, с което на практика словесно му е вменено да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по член 281 от НК като извършител.

На следващо място, в определението на първостепенния съд като процесуално нарушение е отбелязано и липсата на фактическо описание на престъплението на извършителите, помагачите и подбудителите, което се твърди че подсъдимия е подпомогнал.

Като трето процесуално нарушение е посочено несъответствието и непълнотата в обвинителния акт относно конкретни инкриминирани действия по отношение на подсъдимия, за които му е повдигнато обвинение. Според първоинстанционния Съд, прокуратурата е описала конкретните действия на подсъдимия, които инкриминира, че А. е улеснил извършването на престъплението, но не е посочено какво е то от извършителите, помагачите и подбудителите. Според СРС, в диспозитива на обвинителния акт словесно е описано, че подсъдимия е наблюдавал и е информирал за наличието на полицейски органи, но такива твърдения не се откриват в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заключение, първостепенният съд е обобщил, че посочените несъответствия представляват съществени нарушения на процесуалните правила тъй като правят обвинението неясно - каква форма на съучастие му се 2 вменява и ако той е помагач, какво е престъплението чието извършване е подпомогнал и с какви конкретни действия е подпомогнал извършването на това престъпление. Доколкото Софийският районен съд е приел, че обвинителният акт не е годен да постави началото на съдебната фаза на производството, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 от НК, относими към настоящия казус, Софийският градски съд намери, че разгледан по същество, протестът не е основателен, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – правилно.

Настоящият въззивният състав се солидаризира изцяло с направените от Софийски районен съд констатации и изводи, като намира, че мотивите в атакуваното протоколно определение са ясни, точни, конкретни, детайлни и изчерпателни, а направените правни изводи са правилни и законосъобразни. В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът следва да изложи своите фактически твърдения, като посочи всички факти и обстоятелства изчерпателно, така че да очертае ясно, точно и конкретно фактическата рамка на обвинението, която се явява и тази рамка, въз основа на която подсъдимият следва и ще се защитава в рамките на съдебното производство и те следва да са ясни и недвусмислени.

В случая в обвинителния акт така са изложени фактите и обстоятелствата, че не става ясно каква точно роля е вменена на подсъдимия А. – на помагач или на извършител, доколкото словесно в диспозитива се сочи, че „ На 16.03.2021 год. в гр. София, като помагач в съучастие с …………….., с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, противозаконно е подпомогнал 21 лица – чужденци от иракски и турски произход………., да преминат в страната в нарушение на закона………“.

Словесно прокурорът е описал така формата на съучастие на подсъдимия, че може да бъде изведен извод че А. е действал като извършител, а след това единствено в диспозитива е посочил и действията с които е улеснил останалите съучастници в извършването на престъплението, което също не е посочено какво е то. Правилно първостепенния съд е отчел и липсата на фактически обстоятелства относно престъплението на извършителите, помагачите и подбудителя, което се твърди че е било улеснено от А.. Липсва и конкретика в обстоятелствената част на обвинителния акт и относно действията, които за първи път се сочат за осъществени от А. едва в 3 диспозитива на престъплението. В тази насока освен отбелязаните от Софийски районен съд пропуски и неясноти, липсва и подробно описание на нормите на чл. 8, ал.1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (неотчетено от СРС), които за първи път са посочени също едва в диспозитива.

Допуснатите нарушения при изготвянето на обвинителния акт от Софийска районна прокуратура са съществени, от групата на абсолютните такива и от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК и несъмнено водят до нарушаване на правото на защита на подсъдимия и най – вече да разбере в извършването на какво престъпление се обвинява и въз основа на какви обстоятелства и фактически положения. Същите следва да са ясни, безпротиворечиви и ненуждаещи се от тълкуване и/или предположения твърдения по фактите, включително за времето, мястото и начина на извършване на претендираното престъпно деяние, срещу които подсъдимият да може да организира защитата си. Обвинението трябва да бъде предявено по безспорен и категоричен начин и подобни неясноти в обвинителният акт като обсъжданите, са недопустими. В този смисъл изложените аргументи в протеста на Софийска районна прокуратура не намират опора и доводите за незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция, са неоснователни.

Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира, че атакуваното определение е изцяло правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 345 НПК, СГС, НО, 4 въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 19451 от 23.10.2024 год. по НОХД №11433/2024 г., на СРС, НО, 94 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4