Решение № 110 от 19.05.2017, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 119, гр.Бургас, 19.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

АНГЕЛ ГАГАШЕВ

Секретар: Л.Д.

Прокурор: Елка Добрикова като разгледа докладваното от съдия-докладчик ПЕТЯ ПЕТРОВА ВНОХД №

311 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 36/14.02.2017 г., постановена по НОХД № 6848/2016 г., Районен съд - Бургас е признал подсъдимия Д.Г.М., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.02.2016. г., в 14:00 часа, в с.Равадиново, общ.Созопол, обл.Бургаска, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС с наказателно постановление № 15-0346-000316/09.11.2015г. на Началник РУ - Созопол, влязло в сила на 23.11.2015г., е извършил такова деяние, а именно управлявал МПС - мотоциклет марка „Пежо“, модел „Елизео“ с рег. № ****, без съответно свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и на глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Д.М. по НОХД № 60/2016 г. по описа на Районен съд - Царево, наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и чл.

58, т. 3 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М., който я обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд - Бургас. В жалбата се съдържа оплакване за необоснованост на постановения съдебен акт, без да се излагат конкретни доводи в подкрепа на сочения порок. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343в, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебно назначен защитник – адв.Тодор Дойнов от БАК, който поддържа жалбата и пледира за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложеното наказание до законоустановения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за безспорно установена следната фактическа обстановка, която изцяло съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Д.М. е неправоспособен водач на МПС по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Към момента на извършване на инкриминираното деяние същият е осъждан за умишлени престъпления, включително и по чл. 343в, ал. 2 НК. Многократно е наказван по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП. Поради отнемане на всички контролни точки е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20010 от 08.02.2006 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас за изземване на свидетелството му за управление на МПС /л.26 от ДП/. Въпреки липсата на правоспособност подсъдимият М. продължил да управлява МПС, което негово поведение е санкционирано по административен ред с Наказателно постановление № 15-0346-000316/09.11.2015 г. на Началник РУ - Созопол, влязло в сила на 23.11.2015 г.

На 04.02.2016 г., около 14:00 часа, в с.Равадиново по ул.“Рила“ подсъдимият М. управлявал МПС – мотоциклет марка „Пежо“, модел „Елизео“ с рег. № ****. Същият бил забелязан от полицейските служители в РУ на МВР - Созопол М. Г., И. К. и В. Д., които по-рано същия ден заели установъчен пункт за проверки на кръстовището между улиците „Стара планина“ и „Рила“ в центъра на селото. Водачът бил и без предпазна каска. Св.Г. направил знак с ръка на подсъдимия да спре за проверка, на който последният не се подчинил, а преминал покрай полицейските служители и спрения служебен автомобил, и продължил движението си по ул.“Стара планина“. Св.Г. възприел регистрационния номер на мотоциклета, след което двамата със св.Д. последвали подс.М. със служебния автомобил, но го загубили от поглед, тъй като навлязъл в странични улички на селото. Не след дълго св.К., който останал на място, възприел по ул.“Стара планина“ към него да се приближава подсъдимият, който управлявал същия мотоциклет. Спрял пред магазина, намиращ се в непосредствена близост до кръстовището, оставил предпазната каска на мотоциклета и влязъл вътре. Полицейските служители изчакали подс.М. да излезе навън, след което св.Г. го уведомил, че не е спрял на подаден му сигнал и поискал да представи личните си документи и тези на мотоциклета. Подсъдимият заявил, че не е спрял, тъй като сигналът не бил подаден със стоп-палка, а с ръка, както и че у себе си не носел никакви документи. Това наложило полицейските служители да го последват със служебния автомобил до дома му в с.***, ул.“***“ № **. Когато пристигнали, подс.М. представил личната си карта и свидетелство за регистрация на мотоциклет „Пежо Елизео“, рег. № ****, собственост на Б. К. Б. от гр.Д., но не представил свидетелство за управление на МПС. След извършена справка в ОДЧ полицейските служители установили, че М. е неправоспособен водач и е извършил настоящото деяние в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 15-0346-000316/09.11.2015 г., влязло в сила на 23.11.2015 г. /л.11 от ДП/. В тази връзка св.Г. поискал съдействие от дежурния на РУ на МВР - Созопол, в резултат на което на място пристигнал св.Т. С. - инспектор „Пътен контрол“ в същото управление. За констатираното нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, в присъствието на свидетелите К. и Г., св.С. съставил Акт за установяване на административно нарушение, серия Г, № 053198/04.02.2016 г., който подсъдимият отказал да подпише. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля Петър И. /л.12 от ДП/.

Предвид установените при проверката фактически обстоятелства срещу подсъдимия е образувано незабавно производство за извършено престъпление от общ характер.

В хода на последното М. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, като се е позовал на показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели М.

Г., И. К., Т. С., на дадените на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на св.Г., отчасти на показанията на свидетелите Х. Х., М. Х. и Г.С., отчасти на обясненията на подс.Д.М., както и на приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – наказателно постановление, акт за установяване на административно нарушение, справка за нарушител от региона, заповед за прилагане на принудителна административна мярка, справка за съдимост. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване.

Обосновано при съпоставка с останалите доказателствени източници, БРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията на полицейските служители М. Г. и И. К., доколкото в същите не се установява противоречие по основните релевантни за делото факти и обстоятелства - за управлението на МПС от подсъдимия, извършването на полицейска проверка, за съставянето на АУАН. Действията на подс.М., осъществени на инкриминираната дата, са възприети от свидетелите пряко и непосредствено и по същество техните показания обосновават извода на съда за доказаност по несъмнен начин на обстоятелствата, изложени при описание на горната фактическа обстановка. Противоречията в показанията им, на които се позовава защитникът на подсъдимия по своето естество не касаят съставомерни за обвинението факти.

Важно е да се посочи, че по делото не са налице каквито и да е обективни данни, които да насочват към извод, че свидетелите, чийто показания обосновават обвинителната теза, са заинтересовани от изхода на делото или проявяват пристрастност по отношение личността на подсъдимия. Ето защо, съдът не намира основание да игнорира същите при формиране на фактическите си изводи.

Показанията на свидетелите Х., Х. и С. също не разколебават крайния извод на съда за доказаност на обвинението. Твърденията им, че на инкриминираната дата не са виждали подсъдимият нито да управлява, нито да бута мотоциклет, а св.Х. отрича изобщо да е виждала подсъдимия, съдът е приел за достоверни и добросъвестно дадени, доколкото касаят момент, следващ извършване на настоящото деяние.

Правилно при изграждане на своите фактически изводи, първоинстанционният съд не е възприел изцяло за достоверни обясненията на подсъдимия, отчитайки заявеното от него като проява на правото му на защита. В обясненията си пред съда, подс.М. категорично отрича да е извършил инкриминираното деяние. Същият поддържа версия, че не е управлявал, а е бутал мотоциклета от дома си до центъра, тъй като бил с повредена степенка. Дадените от подсъдимия обяснения досежно фактите на обвинението, са неубедителни и противоречат на събраните по делото доказателства, поради което с основание са отхвърлени в тази им част, като са изложени съображения за това.

Несъмнено, повредата, която подсъдимият сочи като причина, наложила алтернативен начин на придвижване на мотоциклета, реално не засяга части от превозното средство, които да имат отношение към работата на двигателя или други механизми, водещи до невъзможност, респ. опасност за движението му. В този смисъл, направената от районния съд преценка за достоверност на тези твърдения, БОС намира за правилна.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал, правилен е изводът на първоинстанционния съд за осъществен от подс.М. от обективна и субективна страна състав на чл. 343в, ал. 2 от НК.

За съставомерността на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се изисква кумулативно да са налице обективните признаци: лицето да е било санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление и в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, деецът отново да управлява МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за управление. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки, деецът осъществява признаците на престъплението. Настоящият казус е именно такъв.

Несъмнено установено е по делото, че подсъдимият е неправоспособен водач на моторно превозно средство. Спрямо подс.М. има издадена Заповед № 20010 от 08.02.2006 г. на Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР - Бургас за прилагане на принудителни административни мерки, влязла в сила на 22.02.2006 г. Видно от съдържанието на заповедта, свидетелството за правоуправление на подсъдимия е иззето, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да го върне в съответната служба на МВР, поради отнемане на всички контролни точки. С влизането в сила на заповедта, подс.М. се третира като неправоспособен водач на МПС с всички произтичащи от този статус последици.

За управление на моторно превозно средство без необходимото свидетелство М. е бил наказан по административен ред - с Наказателно постановление № 15-0346-000316/09.11.2015 г. на Началник РУ - Созопол, влязло в сила на 23.11.2015 г. На 04.02.2016 г., в едногодишния срок от наказването му за същото деяние, подсъдимият отново управлявал МПС - мотоциклет марка „Пежо“, модел „Елизео“, с рег. № ***, без съответно свидетелство за правоуправление.

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0318e06-a26b-4051-8374-b6c783aa0b52