Решение № 21510 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21510 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110123353 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Г. Ч., срещу ответника „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от изпълнителния директор Стефан Топузаков, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата о т 397 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, като платена по нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 726867, сключен на 26.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.04.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът К. К. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит от разстояние с № 726867/26.08.2021 г., по силата на който е получил сумата от 2000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, обща сума за връщане 2162,18 лева. Поддържа, че в чл. 17 от договора било уговорено, че в срок до три дни от получаване на заемната сума заемателят следвало да обезпечи всички задължение по договора чрез поръчител, който следвало да отговаря на подробно посочените в исковата молба и договора изисквания, или чрез банкова гаранция. В чл. 27 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените обезпечения, като ищецът твърди да му е начислена такава неустойка в размер на 798,96 лв. Ищецът твърди, че е погасил изцяло предсрочно задълженията си по договора, като е заплатил на ответника сумата от 2961,15 лв. Счита, че при сключването на договора за кредит от разстояние не е спазена процедурата, заложена в ЗПФУР и ЗЕДЕУ, в това число не е предоставена предварително преддоговорната информация, респективно условията по договора за кредит, както и условията, при които кредитополучателят може да се откаже от договора. Твърди, че всички документи, свързани с договора за кредит са неподписани, тъй като не е спазена 1 предвидената процедура по удостоверяване на техния действителен автор. Твърди, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да са еднакъв по вид и размер на шрифта, не по-малък от 12. Поддържа, се че договорът за кредит е нищожен, тъй като липсва съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР, като от една страна липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, тъй като същият е посочен единствено като процент, и от друга страна при изчислението му не е включена начислената неустойка за непредоставено обезпечение, като излага подробно съображение защо процесната неустойка следва да се вземе предвид при изчисление размера на ГПР. Поддържа се, че с уговорената неустойка се нарушава пряко или се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като тя представлявала разход по кредита (скрита възнаградителна лихва) и следвало да е включена в размера на ГПР, като така този процент щял да надвиши законоустановения максимум. Според ищеца това следвало да се приравни и на липсващ ГПР и да доведе до нищожност на целия договор за кредит на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се поддържа още, че в договора не бил посочен действителният размер на ГПР, нито как е формиран същият и какво точно включва. Развиват се подробни аргументи, че неустойката представлявала разход по кредита и нейното заплащане било неизбежно. На следващо място, ищецът развива доводи, че клаузата за неустойка в чл. 27 от договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като нямала обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, доколкото била необосновано висока и уговорена с цел да гарантира неоснователно обогатяване на кредитора, като се излагат подробни мотиви в тази насока. По този начин според ищцовата страна се нарушавал и чл. 33, ал. 1 ЗПК, което също било основание за нищожност на клаузата. Поддържа се, че по начина, по който е уговорена, неустойката била и неравноправна, което било самостоятелно основание за недействителност. Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК и развива съображения, че поради недействителността на целия договор, респективно на клаузата за неустойка в чл. 27, следва да дължи само чистата стойност на кредита, а надплатената сума от 961,15 лв. следвало да му бъде възстановена от ответното дружество, като получена без основание, като претендира част от нея, а именно сумата от 25 лв. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

С молба от 28.10.2024 г. и във връзка с изготвено заключение по допуснатата ССчЕ ищецът е направил изявление за увеличаване на цената на предявения иск на 397 лв., който е и окончателния размер на предявения иск, което искане за изменение съдът е допуснал с определение, обективирано в Протокол от съдебно заседание № 27557, проведено на 04.11.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД, като същият признава, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние с № 726867/26.08.2021 г., по силата на който е предоставил в заем на ищеца сумата от 2000 лв. Описва цялата процедура по сключване на договор за кредит от разстояние, която е разписана и в приложните общи условия, като поддържа, бе алгоритъма е спазен и договора за кредит е сключен. Оспорва обаче уговорената в чл. 27 от договора неустойка да е нищожна, като развива подробни аргументи в тази насока. Посочва, че нямало законоустановен максимален размер на неустойката, като евентуалното завишаване на същия отговаряло на обезпечителната и санкционната й функции.

Поддържа, че ищецът е имал възможност да се запознае с условията на договора преди да го сключи и съответно да подготви бъдещото обезпечение, като е действал недобросъвестно, поемайки задължения, които не може да изпълни. Моли исковете да 2 бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, а именно между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние с № 726867/26.08.2021 г., по силата на който ответникът „***“ АД е предоставил на ищеца К. К. М. в заем сумата от 2000 лв..

Не е спорно между страните и обстоятелството, че в чл. 27 от договора е уговорено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено някое от договорените в чл. 17 обезпечения и е начислена такава в размер на 798,96 лв.

В чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговореното задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от сключване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в Общите условия към договора да кредит: дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Също така е предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и общи условия по кредита.

В раздел IV „Кандидатстване за кредит“ от Общите условия е описана процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който е посочен ГПР в размер на 42,58 %, който включва единствено уговорената лихва, но не включва начислената неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение.

Кредита е усвоен на 26.08.2021 г., видно от приложената разписка за плащане № 2000000267361309/26.08.2021 г.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено ищецът на дата 30.09.2021 г. е заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния договор сума в общ размер на 2387 лв. С платената от ищеца сума са погасени изцяло задълженията по договора, както следва: главница в размер на 2000 лв., възнаградителна лихва в 66,46 лв., наказателна лихва в размер на 0,63 лв., неустойка в размер на 327,41 лв. и такса за уведомяване със СМС в размер на 2,50 лв.

Вещото лице е установило, че при размер на кредита 2000 лв., възнаградителна лихва в размер на 162,18 лв. и неустойка в размер на 798,97 лв. и срока за погасяване на кредита, размерът на ГПР е 603,44 %. Ако се вземе предвид реалното използване на кредита и действително платената неустойка, ГПР е в размер на 145,44 %.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът или посочените клаузи са нищожни, както и че е заплатил на ответника претендираните суми на основание съответните уговорки в договора за паричен заем.

В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно правно основание, както и наведените с отговора възражения.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.