Решение № 80 от 09.03.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. ХАСКОВО, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501066 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №157/06.11.2025г., постановено по гр.д.№673/2025г. Районен съдХарманли: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О., че ищците М. Д. Ж., К. И. Ж. и Е.

И. Г. са собственици на основание давностно владение на недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор*** по КККР на гр.***, одобрени със заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК –гр.София, с адрес на поземления имот:гр.***, местност ***, незастроен с площ от 808 кв.м. с предназначение на територията „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 725.873, при граници на поземления имот:***, ***., *** и *** и ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор*** по КККР на гр.***, одобрени със заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК –гр.София,с адрес на поземления имот:гр.***, местност ***, незастроен с площ от 677 кв.м. с предназначение на територията:

„земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята:8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 725.872, при граници на поземления имот:***, ***., ***, *** и ***;

ОСЪЖДА О. да заплати на ищците М. Д. Ж., К. И. Ж. и Е. И. Г. направените по делото 1 разноски в размер на 1150лв., от които 50лв. за заплатени държавни такси, 400лв. възнаграждение за вещо лице и 700лв. адвокатски хонорар.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О., който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че неправилно и в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото, при наличието на представени актове за общинска собственост съдът приел, че ищците са придобили процесните имоти по давност и са станали техни собственици. Били игнорирани и представените по делото скици, за които съдът приел, че не са относими към спора. При постановяване на решението неправилно била приложена разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС, без да се отчетат пречките за придобиване на държавни и общински имоти по давност, без да се отчетат разпоредбите на ЗСПЗЗ. Необосновано били кредитирани показанията на посочените от ищците свидетели, тъй като същите не се подкрепяли от писмените доказателства събрани по делото. Бил пренебрегнат и влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен управител на област***, съгласно който земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ получавали траен правен статут по отношение на собствеността, а именно на О.. Излага доводи и относно приложението на института на придобиване на имотите по давност при отчитане на действащите разпоредби и съществуването на мораториум в различни периоди от време.

Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Харманли и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли иска за собственост по отношение на процесните два имота. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите М. Д.

Ж., К. И. Ж. и Е. И. Г., които чрез пълномощника си оспорват въззивната жалба и излагат доводи за нейната неоснователност. Претендират отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС-Харманли и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Харманли е бил сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от ищците М. Д. Ж., К. И. Ж. и Е. И. Г. срещу ответника О.. Предмет на установителният иск за собственост са следните недвижими имоти,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.***, одобрени със заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК –гр.София, с адрес на поземления имот:гр.***, местност ***, незастроен с площ от 808 кв.м. с предназначение на територията „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята:8, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 725.873, при граници на поземления имот:***, ***., *** и *** и ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.***, одобрени със заповед №РД-18-9 2 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК –гр.София,с адрес на поземления имот:гр.***, местност ***, незастроен с площ от 677 кв.м. с предназначение на територията:

„земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята:8, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 725.872, при граници на поземления имот:***, ***., ***, *** и ***, за които ищците претендират ,че са придобили собствеността по давност. Твърдели са,че техният наследодател И.Б.Ж., б.ж. на гр.***, починал на 11.08.1990г. бил оземлен със земя от ДПФ с решение на комисията при ГОНС-гр.*** през 1963г., но не притежавал документ за собственост. Твърдят, че от 1970г. владеят имота необезпокоявано, спокойно и непрекъснато, поради което никога не бил заявяван за възстановяване. Тъй като О. актувала имотите като общински за тях съществувал правния интерес да установят собствеността си.

Ответникът е оспорил иска за собственост като поддържа,че имотите са общинска собственост, поради което и са актувани като такива. Намират, че ищците не се легитимарат като собственици на имотите по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с изискванията на материалния закон по следните съображения:

За да бъде уважен установителния иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание.

Когато се позовава на изтекла в негова полза или в полза на негови праводатели придобивна давност, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собствениците на присвоения имот.

От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че имотите описани в исковата молба са нанесени в действащата КККР на гр.*** съответно с идентификатори *** и 771181.25.213. Тези имоти са били нанесени и на неодобрения кадастрален план от 1986г. като дворни места с планоснимачни номера *** и ***. В разписния лист към този план са записани като „лозе“ без име на собственик. На картата на възстановената собственост /плана за земеразделяне/ имотите не са нанесени. На планът на новообразуваните имоти и регистърът към него, одобрени със Заповед №РД-11221 от 10.08.2004г. на Областен управител-*** са нанесени като поземлени имоти с номера 7550872/ с площ от 0,677 дка/ и 7250873/ с площ от 0,808 дка/ двата с вид територия-селско 3 стопанство, начин на трайно ползване-нива, местност ***, категория на земята 8, собственик-стопанисвани от О.. На кадастралната карта на гр.***, одобрена със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006г. имотите са нанесени с идентификатори *** / с площ от 808 кв.м./ и 771181.25.213 / с площ от 766 кв.м./, двата с трайно предназначение на териториятаземеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих/съгласно §4 ПЗР от ЗСПЗЗ/, категория на земята-8,номер по предходен план 760457 и за собственик е записана О.. Вещото лице сочи, че процесните имоти не са включвани в кооперативни блокове. За тези имоти няма проведени реституционни процедури и не са били отчуждавани. Не са били заявявани за възстановяване, не са били одържавявани и не са възстановявани по реституционните закони. Актувани са като частна общинска собственост с АЧОС №14007/25.04.2025г. за ПИ с идентификатор *** и АЧОС №1408 /25.04.2025г. за поземлен имот с идентификатор 7718.25.213. При отразяването на имотите няма записани промени по партидите им, не са разделяни, като в разписния лист към неодобрения план от 1986г. няма вписани собственици, а в регистъра към плана на новообразуваните имоти и за двата имота е записано-стопанисвани от О.. В устният си доклад вещото лице сочи, че към момента двата процесни имота са затревени, не са оградени, захрастени, което не изключва възможността тези имоти преди това да са били обработвани.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че процесните имоти представлявали едно лозе, което в продължение на повече от 40 години било обработвано и стопанисвано от семейството на ищците, първоначално от М. и нейния съпруг И., а в последствие и от дъщерите им. Сега имотът не представлявал лозе, но никога не е имало спорове за мястото,те си го работили, било наследствено и се намирало във вълната зона на гр.***.

Заявеният с исковата молба способ за придобиване на собствеността е оригинеренпоради изтичане в полза на ищците на давностен срок повече от 10 години, през което време те са упражнявали владението неоспорвано, необезпокоявано, непрекъснато с чувство , че са собственици. Събраните по делото гласни доказателства са допустими, тъй като за установяване на обстоятелства, свързани с давностно владение, законът не поставя ограничения. Свидетелските показания, които са последователни и кореспондират помежду си, установяват,че именно по този начин са били стопанисвани процесните имоти.

Въззивникът твърди,че процесните имоти, находящи се в местността ***, попадат в земеделските земи по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че самият този факт оборва приетото от първоинстанционният съд, че имотът никога не е бил одържавяван, отчуждаван или включван в селкостопански организации. Доколкото не съществуват доказателства за акт на отчуждаване на имотите от ищците или респ. от техния праводател назад в годините, както и за последващо разпореждане с имотите/под формата на предоставяне за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или друг акт, присъщ за собственика/, то няма основание да се приеме, че тези имоти са били реално отчуждени, така че в последствие да подлежат на реституция. Ето защо за тези имоти не са относими каквито и да било хипотези по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗОС, ЗДС и др.. Доколкото имотите никога 4 не са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, за тях не са относими ограниченията за придобиване по давност, в това число в хипотезата по чл.86 от ЗС и чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ. В същото време, доколкото процесниите имоти никога не са били в режим на отчуждаване от старите им собственици, а от там не е било необходимо и възможно те да бъдат обект на земеделска реституция, то няма и как да бъдат част от остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и не е имало основание да бъдат включвани в описа към плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №РД11-221/10.08.2004г. на Областен управител-***. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че нито определянето на имотите в местността *** като земи за „земеделски труд и отдих“, нито обективирането на процесните имоти като общински по описа към плана на новообразуваните имоти от 2004г. и представените от О. скици, не произвеждат транслативен ефект в полза на общината –ответник, нито установяват нейни права по отношение на спорните имоти. Промяната в правния статут на имотите и претенциите към тях не са били заявени и след одобряването на плана на новообразуваните имоти през 2004г. до настоящия момент, поради което отново следва да се приеме, че в полза на ищците е изтекъл предвидения давностен срок, като формалното записване в плана на новообразуваните имоти като имоти стопанисвани от общината не е действие, което прекъсва давността, а други действия, годни да я прекъснат не се доказват. В тази връзка представените от О. писмени доказателства не разколебават този извод.