Решение № 64 от 07.10.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 107/2025
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 07.10.2025
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 3 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 3 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 637, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 7 · Търговски закон
- чл. 687 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 691 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1-3 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1-3 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1-3 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 721 и сл. · Търговски закон
- чл. 721, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000107 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 85/02.04.2025 година, постановено по търговско дело № 344/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас е отхвърлен иска на „Еврокапитал - България” ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Д. П. Д. против „България хотел мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище град София, п. к. 1784 и адрес на управление район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 8, представлявано от изпълнителните директори И. Д. И. и Г. С. П., за приемане на установено, че вземането на „България хотел мениджмънт“ АД в размер на 84 000 лева, представляващо съдебни разноски, присъдени с решение от 10.12.2020 година по търг. дело № 274/2019 година по описа на Окръжен съд - Бургас не съществува; осъден е „Еврокапитал - България” ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Д. П. Д. да заплати държавна такса по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 800 лева и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист - държавна такса в размер на 5 лева и е отменено определение №75/29.01.2025 година, постановено по това дело в частта, в която е конституиран като съищец в производството синдика.
Решението е постановено при участието на синдика на „Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, Д. Н., на основание чл. 694, ал. 4, изр. 1-во от ТЗ.
Срещу така постановеното съдебно решение в частта, в която искът е отхвърлен и е възложена държавна такса е постъпила въззивна жалба от „Еврокапитал България” ЕАД /н/, 1
ЕИК *********, с която същото се обжалва като неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че до месец януари 2025 година е била осъществена двойна размяна на книжа, като връчването на същите е било предприето само и единствено по отношение на ответника, но не и на синдика. С нарочно определение, което е отменено с атакуваното съдебно решение синдикът е конституиран като съищец; разпоредено е на същия да бъдат изпратени всички книжа по делото, както и да бъде призован за насроченото открито съдебно заседание. Това е било сторено с определение, в което е инкорпориран и проекто-доклада по делото, като по този начин синдикът е бил лишен от възможността да депозира искова молба/допълнителна искова молба, което е можел да стори след като е конституиран като съищец в процеса. Изтъква се, че синдикът участва в производствата по чл. 694, ал. 1-3 от ТЗ в защита интересите на кредиторите и на длъжника. Същият не е нито подпомагаща страна, нито задължителен необходим другар, а особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес и като такъв разполага с всички процесуални права на страните в производството по чл. 694 от ТЗ с изключение на тези, които са обусловени от материалното правоотношение или представляват разпореждане с предмета на делото. В тази връзка се поддържа, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е конституирал синдика като съищец и това нарушение не е санирано с последващата отмяна на определението с атакуваното решение. Навеждат се доводи и за това, че ищецът не дължи на ответника сумата от 84 000 лева, представляваща съдебни разноски, присъдени с решението по търг. дело № 274/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.
Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на Окръжен съд-Бургас за повторно разглеждане от момента, в който синдикът на „Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, е конституиран като съищец в процеса.
При условията на евентуалност се отправя искане атакуваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната жалба е надлежно администрирана и връчена на страните по делото, но синдикът на „Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, Д. Н. не е депозирал становище по нея.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „България хотел мениджмънт“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Р. Т. - САК, с адрес за връчване: град София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, ет. 8, офис 43, в който се развиват съображения за неоснователност на наведените във въззивната жалба оплаквания. Поддържа се, че в нея са изложени принципни положения във връзка с това каква страна е синдикът в производство по чл. 694 от ТЗ и изобщо във връзка с неговото участие в същото, които обаче не са доразвити в нея и от тях не може да бъде изведено по тълкувателен път по какъв начин жалбоподателят счита, че са нарушени правата на страните и защо решението следва да бъде отменено.
Сочи също така, че не става ясно от съдържанието на въззивната жалба какво обуславя правния интерес на „Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, от нейното подаване. Счита, че обстоятелството, че синдикът е бил лишен от възможността да депозира 2 искова молба/допълнителна искова молба не е довело до незаконосъобразно развитите на производството, доколкото същият поначало незаконосъобразно е бил конституиран като съищец поради грешка на съда и в принципен план не би следвало да разполага с тези правомощия. Изтъква се, че жалбоподателят е изложил бланкетно становище за очевидна неправилност на решението, без да са посочени от него каквито и да било аргументи в тази насока. Поддържа, че оспореното с исковата молба вземане е установено с влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните и въпросът не може да бъде пререшаван.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е недопустимо по следните доводи и съображения:
Установява се от доказателствата по делото, а и това не е спорно, че с решение № 97 от 25.03.2019 година, постановено по търг. дело № 354/2018 година по описа на Окръжен съд - Бургас е обявена неплатежоспособността на „Еврокапитал-България“ ЕАД и е открито по отношение на него производство по несъстоятелност. С решение № 260098 от 30.10.2020 година, постановено по същото търговско дело, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е търговската му дейност, прекратени са правомощията на управителните му органи и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото му.
С молба от 13.05.2024 година ответното дружество е предявило свое вземане против несъстоятелния длъжник в размер на 84 000 лева, представляващо съдебни разноски, присъдени му с решение от 10.12.2020 година, постановено по търг. дело № 274/2019 година по описа на Окръжен съд - Бургас. Посоченото вземане е включено от синдика в списък № 16 на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „Еврокапитал - България” ЕАД. В законоустановения срок, „Еврокапитал България” ЕАД е депозирало възражение по чл. 690 от ТЗ против гореописаното прието от синдика вземане, като с определение № 260400 от 10.10.2024 година по търг. дело № 354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд то е оставено без уважение и е одобрен списък № 16 на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т.1 и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „Еврокапитал- България” ЕАД.
С влязло в сила решение №352 от 10.12.2020 година, постановено по търг. дело №274/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд, „Еврокапитал- България„ ЕАД е осъдено да заплати на „България хотел мениджмънт“ АД сумата от 84 000 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски. С решение №58 от 18.10.2021 година, постановено по въззивно търговско дело №136/2021 година е обезсилено решението на Окръжен съд - Бургас в частта на уважения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения между „Еврокапитал-България“ ЕАД, лизингополучател, и „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД /с последващи 3 наименования „И Ар Би Лизинг“ ЕАД и „М Лизинг“ ЕАД/, лизингодател, договор за лизинг № 004572-002 от 25.06.2008 година с лизингов обект хотелска сграда в град Бургас, ул.
„Александровска“ №21 и производството по делото в тази част е прекратено. Прекратено е производството и по евентуалния иск за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на лизинговия договор. Отхвърлени са предявените, също при условия на евентуалност, искове по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за продажба от 26.06.2008 година на недвижимия имот, предмет на лизинговия договор /нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 2381, дело № 289 от 26.08.2008 година по описа на нотариус Л. К./, сключен между „Еврокапитал-България“ ЕАД, продавач, и „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, купувач. Със същото решение въззивното производство срещу „България хотел мениджмънт“ АД е прекратено, като решението на първата инстанция в частта за присъдените на това дружество суми за разноски не е отменено. Не е допуснато касационно обжалване по търг. дело №897/2022 година по описа на ВКС, II т.о. с определение от 13.03.2024 година, от която дата и решението е влязло в сила.
С определение № 1724 от 21.06.2024 година, постановено по търг. дело № 1124/2024 година ВКС на РБ е допуснал до разглеждане молба вх. № 2952 от 19.03.2024 година на „Еврокапитал-България“ ЕАД - в несъстоятелност за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, на влязло в сила решение № 58 от 18.10.2021 година, постановено по въззивно търг. дело № 136/2021 година по описа на Бургаския апелативен съд. С решение № 198 от 29.11.2024 година така посочената молба на „Еврокапитал-България“ ЕАД - в несъстоятелност е оставена без уважение.
Така установената безспорна фактическа обуславя извод за недопустимост на предявения иск по чл. 694 от Търговския закон.
Удовлетворяването на вземанията на кредиторите изисква включването им в списък с приети вземания - първоначален или последващ. Това следва от чл. 721, ал. 1 от ТЗ, според която синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, който ред се определя именно чрез включването на вземанията в списъка и неговото одобряване, след приключването на евентуална процедура по оспорването му. Законът не овластява синдика да включва в сметка за разпределение - частична или окончателна - вземания, които не са включени в списък с приети вземания, в законоустановените процедури по изготвянето и контрола върху които списъци биват проверявани, при съответните процесуални гаранции за правата на участниците в производството, съществуването на вземанията, техните привилегии и/или обезпечения, съответно - и поредността им по чл. 722, ал.1 от ТЗ. Дали същите следва да са предявени или синдикът е длъжен служебно да ги включи в списъците с приети вземания зависи от конкретният им вид, но за да бъдат удовлетворени изцяло или частично, чрез включването им в сметка за разпределение, вземанията на кредитори винаги следва да са включени в списък с приети вземания, съответно - подлежащи на разпределение по реда на чл. 721 и сл. от ТЗ. Само вземанията по чл. 687 от ТЗ, а именно вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово 4 правоотношение с длъжника, и установените с влязъл в сила акт публични вземания, подлежат на служебно включване в списък с приети вземания. Останалите вземания, включително публичните и известните на синдика, като възникнали с негово участие или съгласие, следва да бъдат предявени с оглед на съответните разпоредби на ТЗ и разпоредбите на чл. 164, ал. 3 и 4 от ДОПК. Синдикът незабавно ги включва в списъка на приетите от него вземания и те не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. Неоспоримостта на вземанията по чл. 691 от ТЗ, установени с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, не означава, че синдикът е длъжен служебно да ги включи в списък с приети вземания, напротив - същите следва да бъдат предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, за да бъдат включени в такъв списък, но след това не могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 690 от ТЗ.