Определение № 28 от 25.01.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Търговище, 24.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500005 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 2417 от 08.12.2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1593/22 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Т., ж.к.И. № 9,ет.1,ап.1, за сумата 1 195.59 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № ******** от 13.11.2018 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 год., до изплащане на задължението, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението и за следните суми : договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г., по Договор за потребителски кредит № ********* от 13.11.2018 г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, ведно с искането за присъждане на съдебни и деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че депозираното пред съда заявление отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, същото е по образец, като в него е описана претенцията против си длъжника, както по основание, така и по размер. С оглед на това, че се касае за договор, сключен с потребител, към заявлението са приложени 1 договора, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите Общи условия. Навеждат се доводи, че размерът на вземането, касае съществото на спора и не следва да се обсъжда в заповедното производство, а би следва до се разгледа в условията на исков процес, при депозирано възражение от страна на длъжника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., против Г. Б. П. с ЕГН **********, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1 195.59 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 13.11.2018 г., договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г. Със заявлението се претендират законната лихва върху главното задължение и разноските по делото. Заявлението е оставено без движение, с указания към заявителя да уточни размера на главницата, с оглед на това, че съгласно договора, заемна сума от 1 000 лв., а със заявлението се претендира главница в размер на 1 195.59 лв. Последният е уточнил, че общият размер на кредита по договора е 1 478.37 лв., като в самия договор са посочени отделните компоненти, от които е формирана главницата. С разпореждане № 2417 от 08.12.2022 година, съдът е отхвърлил, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението в частта относно претендираната главница, с мотив, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, а в частта относно претендираните договорна лихва и обезщетение за забава, заявлението е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. По отношение на претенцията за лихви, съдът е развил доводи, че доколкото не е уточнено как е формирана главницата и от какви точно компоненти е съставена, не може да се установи как са начислявани дължимите лихви и дали не са увредени правата на потребителя.

Клаузите в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии(посочена и в настоящия договор в размер на 319.97 лв.и такса оценка на риска, в размер на 158.40 лв.), съществува обоснована вероятност, че те са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Като в случай, че претендираните лихви са начислявани върху главница, формирана като сбор от заемната сума по договора за кредит и такси и разноски, дължими за използване на различни услуги по договора, то последицата е увреда правата на потребителя и съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Когато вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована 2 вероятност за това, то заповедният съд, следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство.

От правна страна, съдът приема следното: Отказът на съда да издаде заповед за изпълнение е мотивиран с нередовност на заявлението по отношение на претендираната главница, с оглед липсата на яснота относно размера и начинът и на формиране. Въззивният съд не споделя мотивите на първоинстанционния такъв. Въззивната инстанция извършва проверката идентична на проверката първата инстанция. В този смисъл, съдът следва да съобрази, спазени ли са императивните норми за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, а именно заявлението да е подадено за вземане за парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на заявлението съгласно чл.411, ал. 1, т. 1 ГПК и на исковата молба, към които препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежна индивидуализация на вземанията по размер и основание, на които се позовава претенцията.

С оглед строгата формалност на заповедното производство, редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 411, ал. 2 ГПК. Този принцип е несъвместим с даване на указания на заявителя за поправяне на нередовностите, освен изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението- мотивите към т.

2 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл заповедният съд може да остави без движение заявлението за отстраняване на нередовности, само за такива свързани с изискванията на чл. 410 ГПК- пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности заповедният съд не следва да дава указания, а директно да отхвърли заявлението. В конкретния случай, заявлението е редовно от външна страна, индивидуализирано е вземането по него, както по основание, така и по размер, и е внесена дължимата държавна такса. Съгласно обстоятелствената част на заявлението по Договор за потребителски кредит № ********* от 13.11.2018 г., размера на кредита е 1 478.37 лв., включващ главница и чиста стойност на кредита. Видно от самия договор, размерът на отпуснатия заем е 1 000 лв., като към главницата са включени дължимите по договора застраховки, сключени със длъжника и такса за оценка на риска. В резултат задължението по договора за главница е 1 478.37 лв. Тук не подлежи на установяване действителния размер, с оглед евентуални плащания от страна на длъжника. Основания за отхвърляне на заявлението са лимитативно посочени и не включват недоказаност на вземането по размер.

В случай, че размерът е различен от посочения в заявлението, това подлежи на установяване в производството по чл.422 от ГПК. Претендираната по заявлението главница е в размер на 1 195.59 лв., поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение за тази главница.

По отношение на дължимите по договора лихви за забава и договорни такива, съдът намира следното: Сключения договор за потребителски кредит, покрива императивните норми на ЗПК. Искането не е основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото 3 договорът за потребителски кредит съдържа задължителното договорно съдържание, възнаградителната лихва е уговорена индивидуално и във фиксиран размер от 31.84 %, ГПР и е в границите на законоустановения максимум – 46.85 %, инкорпориран е погасителен план. Не са предвидени неустойки и допълнителни услуги по договора, обезпечения в полза на кредитора, като основание за неговото сключване, а застраховките по него са предоставени на волята на потребителя, без да са задължителни. Процесният договор е действителен, като е налице забава от страна на длъжника. Падежът е настъпил преди депозиране на заявлението. С оглед на това длъжникът дължи и договорените лихви, включително и тези за забава. Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното настоящата инстанция, намира че разпореждането следва да бъде отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение за следните суми: договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г. На заявителя следва да бъдат присъдени и разноски, в размер на 39.60 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2417 от 08.11.2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1593/22 г.,с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Цветанка Петкова, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Г.

Б. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Т., ж.к.И. № 9,ет.1,ап.1, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1 195.59 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № от 13.11.2018г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г., ведно със разноски по делото, на осн. чл. 411, ал. 2, т.1 и т. 3 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ :

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ 4 адрес в гр.Т., ж.к.И., № 9,ет.1,ап.1, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1 195.59 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № от 13.11.2018г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г., както и разноски, в размер на 39.60 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.