Решение № 176 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002901278 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б., чрез адв.Т.Ф. срещу решение №32 от 10.03.2023г., постановено по в.т.д. №20224001000300 по описа за 2022г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е отменено решение №260016/05.07.2022г., постановено по т.д. №207/2020г. по описа на Окръжен съд- Русе и е уважен предявеният иск от „Корпоративна и търговска банка“ АД /н/, като е признато за установено на основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, че не съществува вземане на касатора от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ в размер на 288 072 лева- продажна цена по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 04.11.2014г. и допълнително споразумение към него от 04.11.2014г., включено в списъка на приетите вземания, одобрен с Определение №183/21.05.2020г. по т.д. №182/2016г. по описа на Окръжен съд-Русе.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно. Касаторът поддържа, че са противоречащи на закона и необосновани решаващите изводи на въззивния съд, който приема, че допълнително споразумение №2 към договора за прехвърляне на вземания от 04.11.2014г. между него и „Русенска корабостроителница запад“ АД /н/, с което задължението за плащане на цена по договора става безусловно, било нищожно поради накърняване на добрите нрави, тъй като не било оправдано и 1 нарушавало принципите на справедливост и добросъвестност, предвид очевидния дисбаланс в интересите на цесионера. Излага доводи, че при преценка относно действителността на договора поради противоречие с морала и добрите нрави, съдът би следвало да установи действителната воля на съконтрахентите, да вземе предвид качеството на страните /в случая физическо лице и дружество- търговец/, вида и целта на договора, неговите особености, както и цялостните отношения между страните. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск.

Ответниците по жалбата „Корпоративна и търговска банка“ АД /н/ и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, както и синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ не представят отговори в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като намира за установено, че ответникът Б. се легитимира като кредитор на „Русенска корабостроителница Запад“ АД на основание договор за цесия от 04.11.2014г., с който е прехвърлил на цесионера свои вземания от „КТБ“ АД по договори за паричен влог, като цесионерът е обосновал своя интерес от придобиване на вземанията в б.“Б“ от преамбюла на договора – поради възможността същите да бъдат предмет на прихващане с насрещни вземания на „КТБ“ АД от цесионера, произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014г. Цената по сделката е в размер на 288 072 лева, платими от цесионера при посочените в чл.7, ал.3 от договора условия, „Русенска корабостроителница Запад“ АД Въззивният съд намира, че допълнително споразумение №2, с което страните са преуредили отношенията си и са договорили отпадане на прекратителните условия, е антидатирано, като за достоверна дата е приета 16.04.2019г., когато документът е представен за първи път като приложение към молбата на ответника Б. по чл.685 ТЗ за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Излага доводи за неоснователност на възражението на ищеца, че към

16.04.2019г. е било настъпило прекратителното условие на §2, ал.1 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г., като приема, че „КТБ“ АД / н / е направила признание на неизгоден факт, съдържащо се в молба по т.д. №182/2016г. за предявяване на вземанията по договор за банков кредит от 24.03.2014г., а именно- че банката е зачела погашенията, направени чрез изявления на

„Русенска корабостроителница Запад“ АД от 05.11.2014г. за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД.

Апелативният съдебен състав приема,че допълнително споразумение №2/26.11.2015г. и конкретно чл.3 от него, регламентиращ, че считано от 2 датата на подписване на споразумението няма да се прилагат уговорките в б.“Б“ от преамбюла на договора, чл.6.1, чл.7 ал.3 и ал.4 на договора, както и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014г., е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Излага доводи, че анализът на процесния договор за цесия налага извод, че целените от цесионера със сключването му правни последици са погасяване на част от задълженията му към неговия кредитор „КТБ“ АД чрез прихващане с придобитото насрещно вземане на цедента към банката, като този негов интерес е вписан в съдържанието на съглашенията. Също така действието на договора е предпоставено от съдбата на прихващането – дали то ще бъде прието от банката, както и при евентуалното откриване на производството по несъстоятелност и съдебно оспорване на прихващането – дали ще бъде обявено от съда за недействително. Плащането на цената по прехвърлителната сделка и сроковете за това са обусловени от отлагателни условия, отново свързани с оспорването на прихващането и изхода на съдебния спор относно действителността му. С оглед изложеното, съдът приема, че конкретният интерес на цедента е съществен елемент от съдържанието на договора, без който той не би бил сключен, докато с допълнително споразумение № 2 тази преследвана с договора цел отпада и задължението за заплащане на цената на вземането става безусловно и изискуемо. Съобразява, че към 16.04.2019г. цесионерът „Русенска корабостроителница Запад“ АД е в открито производство по несъстоятелност, длъжникът по прехвърленото вземане „КТБ“ АД е обявен в несъстоятелност и имуществото му е предмет на осребряване и е налице висящо съдебно производство по предявен иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за оспорване действителността на процесното прихващане, т.е. вече се е осъществила хипотезата на §3, ал.1 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г., предвиждаща спиране на срока за заплащане на продажната цена по договора, като е станала реална вероятността за сбъдване на второто прекратително условие, уредено в т.ІІ §4 от споразумението от 04.11.2014г. С оглед изложеното, въззивният съд стига до извод, че изменението на договорната връзка между страните по начина, уговорен в допълнително споразумение №2, е нелогично, неоправдано и несъмнено нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, че е налице очевиден дисбаланс в интересите на страните, защото с изменението се предвижда цедентът Б. да получи договорената цена на прехвърленото вземане, независимо дали прихващането, извършено от цесионера

„Русенска корабостроителница Запад“ АД ще породи действие в отношенията й с „КТБ“ АД. Излага аргументи, че при уважаване на предявения иск по чл.59, ал.3 ЗБН, което впоследствие се е случило, а към момента на сключване на споразумението е можело да бъде предположено, „Русенска корабостроителница Запад“ АД едновременно ще дължи на цедента договорената цена и на своя кредитор „КТБ“ АД размера на задължението без погасителния ефект на прихващането. Предвид изложеното, приема, че клаузата на чл.3 от допълнително споразумение №2 накърнява 3 изискванията на морала за справедливост и добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. трето ЗЗД.

С влизане в сила на

18.09.2021г. на решението, с което по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ на 05.11.2014г. на свои задължения към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 24.03.2014г. с вземане, придобито от ответника Б., е обявено за недействително, прекратителното условие по т.ІІ §4 е настъпило, респективно цедираното вземане с обратна сила се е върнало в патримониума на цедента, а цесионерът не дължи плащане на цената по договора за цесия. Предвид горното, въззивният съд намира, че предявеният отрицателен установителен иск от „КТБ“ АД /н/, че не съществува вземане на Д. Б. от „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ в размер на 288 072 лева- продажна цена по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 04.11.2014г. и допълнително споразумение към него от 04.11.2014г., е основателен и следва да бъде уважен.

С определение №1221/10.05.2024г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - относно критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Добрите нрави са неписани общоприети морални норми, на които законът е придал правно значение, като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, като границите на договорната свобода се поставят от императивните правни норми и добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато се нарушават основни правни принципи като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданскоправните отношения /ТР №1 от 15.06.2010г., т.д. №1/2009г. на ОСГК на ВКС/. По въпроса относно критериите за прогласяване нищожността на договор поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав напълно споделя /решение №128 от 17.01.2019г., гр.д. №3170/2017г., І г.о., решение №24 от 09.02.2016г., гр.д. №2419/2015г., ІІІ г.о., решение №29 от 22.03.2017г., гр.д.

№2955/2016г. I г.о., решение №156 от 10.02.2021г., гр.д. №2451/2019г., III г.о., решение №60080 от 16.09.2021г., т.д. №466/2020г., I т.о., решение №222 от 18.12.2023г., гр.д. №589/2023г., III г.о. и др./. ВКС приема, че преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, която се прави към момента на сключването й, не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се вземат предвид всичките й характеристики и особености. Поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. При възмездните сделки от значение за преценката дали 4 сделката не противоречи на добрите нрави е и изследването на еквивалентността на престациите. Известна обективна нееквивалентност на насрещните престации е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойност да се извършва от страните с оглед на техния интерес. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация.

В хода на настоящото дело е постановено решение №100 от 10.07.2024г. по т.д. №1022/2023г. на ВКС, I т.о., с което е прието, че ще е нищожно поради противоречие с добрите нрави допълнително споразумение към договор за цесия, с което задължението за плащане на цената на цедираното вземане е предоговорено от условно в безусловно, когато при преценката, извършена към момента на сключване на споразумението и въз основа на въведените от страните и установените по делото факти се установи, че въз основа на допълнителното споразумение е настъпило и съществува такова съотношение между насрещните престации по договора за цесия, че едната от тях е незначителна и практически нулева.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост/ са налице.