Определение № 883 от 26.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500315 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Банка ДКС “АД с ЕИК 121830616, представлявано от гл.изпълнителен директор Дияна Митева и изп.директор Боян Стефов , чрез пълномощника юк.С.Димитрова против разпореждане № 33 от 08.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1034/2024 г. по описа на РС -Айтос , с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Г. А. Ш. , с ЕГН-********** за заплащане на сумата 36,79 лв.-договорна лихвена надбавка за забава за периода от 15.07.2024 г. до 27.11.2024 г. и 120 лв. – разходи по изискуем кредит ,които задължения произтичат от договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2017 г. и допълнително споразумение за преструктуриране от 21.04.2022 г. за кредитна сметка № 11/0000000024370909 .

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частната жалба намери следното:

Заявителят "Банка ДСК "АД е подал пред РС-Айтос заявление по чл. 417 1

ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу Г. А. Ш. , с ЕГН-********** ,от с. ***, общ. *** , за плащане на задължения по договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2017 г. и допълнително споразумение за преструктуриране от 21.04.2022 г. за кредитна сметка №

11/0000000024370909г.

БРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп.лист за сумата от 12 662,72 лева, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.12.2024 г. до окончателното изплащане, 350,63 ЛВ. – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.07.2024 Г. ДО 27.11.2024 Г.;26,06 ЛВ. –законна лихва за забава върху главницата за периода 28.11.2024 Г. ДО 03.12.2024 г.и 260,84 лв. –деловодни разноски за държавна такса и 49,40 лв. – юк.възнаграждение съобразно уважената част от искането , В останалата част, с която заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Ш. за заплащане на сумата 36,79 лв.-договорна лихвена надбавка за забава за периода от 15.07.2024 г. до 27.11.2024 г. и 120 лв. – разходи по изискуем кредит, заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане, тъй като заповедният съд е приел, чевъпросните суми представляват по същество договорни неустойки и са уговорени в противоречие с чл.33 ал. 1 ГПК ,доколкото кредиторът претендира както законна лихва ,така и посочените две неустойки .Затова е приел ,че в частта ,с която са уговорени тези две неустойки договорът за кредит противоречи на закона и е недействителен .Тъй като може да съществува без тези две части ,договорът запазва действието си и са присъдени останалите претендирани суми .

В частната жалбата са релевирани оплаквания, че заповедният съд незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.На първо място се подчертава ,че обезщетението за забава за сочения период се дължи на осн.чл.18.1 от ОУ ,неразделна част от договора ,и представлява вид санкция за забавата на кредитополучателя за неплащане на месечната вноска ,уговорена по погасителния план .Същата се дължи в хипотезата на недобросъвестност ,изразяваща се в просрочие на поетите от кредитополучтеля задължения и кореспондира с нормата на чл. 33 ал. 1 и ал.

2 от ЗПК.Освен това ,в случая претендираното обезщетение е изчислено върху частта от непогасената месечна вноска-главница .Сумата от 120 лв. пък 2 се претендира като разход по изискуем кредит и регламентирана в Тарифата за лихвите ,таксите и комисионните ,които банката прилага.

Моли се за отмяна на разпореждането и връщане на делото на порвоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за отхвърлените вземания.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и съобразно закона, Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В заповедното производството заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като в случая искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за кредит с банкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд извършва служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави.

В случая между страните е възникнала облигационна обвързаност по силата на процесния договор за кредит от 28.04.2017 г. и допълнително споразумение за реструктуриране от 21.04.2022г. ,въз основа на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 15 000 лв. за текущо потребление . Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца ,удължен с допълнителното споразумение с още 120 месеца ,до 21.04.2022 г. Кредитът е усвоен и заедно с остатъка от главницата се претендират възнаградителна , мораторна лихва и обезщетение за забава .

След направено уточнение на двете процесни искания / с уточняващата молба от 31.12.2024 г./заявителят е посочил ,че лихвената надбавка за забава за периода от 15.07.2024г.до 27.11.2024 г. се претендира на основание чл.18.1 от ОУ към договора за кредит –при забава на плащането на месечна вноска 3

,включваща главница и възнаградителна лихва -от деня ,следващ падежната дата ,определена в договора ,частта от вноската ,представляваща главница ,се олихвява с договорния лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта .Претендираната сума от 120 лв. пък е посочена като такса ,дължима въз основа на Тарифата за лихвите ,таксите и комисионните ,които банката прилага по извършваните услуги на клиентите .Според заявителя това не е такса за управление на кредита ,а представлява отнапред предвиден от страните размер на имуществени вреди ,които кредиторът ще претърпи при неизпълнение на задълженията на длъжника да получи изходяща от кредитора кореспонденция .

Решаващият съд е приел въпросните клаузи за очевидно противоречащи на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 ЗПК,доколкото тези вземания по своята правна същност представляват договорна неустойка за забава - за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част от главницата.Затова е приел ,че цитираните клаузи по договора са нищожни ,противоречащи на законовата разпоредба на чл. 33 ал. 1 ЗПК ,съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата .

Настоящата инстанция споделя тези изводи .

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадении в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, 4 която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Следва да се посочи и че макар Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на договора, то предвидената в чл.10, ал.3 ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма, нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез споразуменията по чл.13, ал.2, вр. ал.1 от цитираната наредба, да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга.

В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга.

Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД.

В случая разпоредбите на чл.18.1от

ОУпозволяват недопустимо млтиплициране на дълга-начислените договорни лихви ,такси ,обезщетения за забава и т.н. формират непогасения кредит ,чийто увеличен размер по този начин /с вече начислените за изтеклия период лихви –договорна ,мораторна ,наказателна / се начислява договорна лихва и лихва за забава .Затова това е скрита форма на преструктуриране на кредита ,почиващо на нищожна клауза ,водещо до анатоцизъм.

Затова и разпореждането следва да бъде потвърдено .Що се касае до таксите и разноските/свързани с разходите на кредитора по намирането на длъжника ,връчване на покани за доброволно изпълнение и т.н,при тоа таксата е 5 предварително определена по размер / ,следва да се посочи ,че за тях не са представени никакви доказателства за извършването им ,поради което също правилно е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и за тях.

По тези съображения и на осн.чл. 413 ал. 2 ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 33 от 08.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1034/2024 г. по описа на РС -Айтос В ЧАСТТА , с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на „Банка ДКС “АД с ЕИК 121830616, представлявано от гл.изпълнителен директор Дияна Митева и изп.директор Боян Стефов , чрез пълномощника юк.С.Димитрова за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Г. А. Ш. , с ЕГН-**********,от с. ***, общ. *** , за заплащане на сумата 36,79 лв.-договорна лихвена надбавка за забава за периода от 15.07.2024 г. до 27.11.2024 г. и 120 лв. – разходи по изискуем кредит ,които задължения произтичат от договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2017 г. и допълнително споразумение за преструктуриране от 21.04.2022 г. за кредитна сметка № 11/0000000024370909 .