Решение № 446 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Весела Ал. Венева в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20221100601357 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С определение от 17.02.2022г., постановено по НЧД №17466/21г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, съдът е присъединил изцяло, на основание чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на осъдения СТ. ГР. Р. по НОХД №6124/2021г. по описа на СРС към наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, наложено на Р. по НОХД №10107/2019г. на СРС, като е определил общо наказание по двете дела „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от общото наказание предварителното задържане по посочените дела, а на основание чл.25, ал.2 от НК, е приспаднал времето, през което осъденият Р. вече е търпял наказание „лишаване от свобода“ по тези дела.

1

Срещу това определение на съда е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се атакува определението и се сочи, че с него е нарушен както материалния, така и процесуалния закон. Изтъква се, че осъждането по НОХД №10107/2019г. на СРС е групирано с осъжданията на Р. по НОХД №33/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД №34/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД №35/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД №207/2018г. на РС-Берковица, по НОХД №249/2018г. на РС- Берковица, НОХД №129/2018г. на РС-Кубрат, по НОХД №10/2019г. на РС-Берковица, НОХД №76/2019г. на РС-Берковица, по НОХД №180/2019г. на РС-Кубрат, като е наложено едно общо най-тежко наказание по групираните дела „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на основание чл.24 от НК е било увеличено с 4 месеца и е определено общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца. Доколкото наказанието по НОХД №6124/2021г. по описа на СРС не попада в тази съвкупност, прокурорът счита, че то не може да бъде присъединено към наказанието по НОХД №10107/2019г. на СРС, тъй като изобщо не са налице предпоставките на чл.27 от НК. Намира още, че атакуваното определение противоречи и на процесуалния закон, тъй като с определение, постановено по НЧД №76/2021г. на ОС-Монтана, неизтърпяната част от наказанието „пробация“, наложено на Р. по НОХД №43/2018г. на РС-Кубрат е заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца и 4 дни, и то е влязло в сила на 20.10.2021г., което е последният, влязъл в сила акт, поради което местно и родово компетентен се явява ОС-Монтана да се произнесе в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Към протеста е приложено предложение от прокурор при ОП-Монтана по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК.

По делото е постъпило и възражение срещу протеста на прокурора от служебния защитник на осъдения Р. – адв.Н.Т. от САК. Във възражението се излагат подробни съображения за правилност на протестиранато определение на районния съд, иска се то да бъде оставено в сила и да бъде освободен незабавно осъдения Р., тъй като вече е излежал общото наказание от 2 години и 4 месеца, ако определението бъде потвърдено.

В разпоредително заседание на 15.04.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и 2 ангажирането на нови доказателства. Въпреки това, в съдебно заседание, проведено на 30.05.2022г., въззивният съд е намерил, че за изясняване на всички обстоятелства, относими към предмета на делото, е необходимо да бъдат събрани допълнителни писмени доказателства. Като такива в хода на въззивното съдебно следствие са приобщени на основание чл.283 от НПК, актуална справка за съдимост на осъдения Р., определение от 26.01.2022г., постановено по ЧНД №298/2021г. по описа на ОС-Монтана.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, излага становище, че определението на СРС е правилно и законосъобразно, правилно е приложена разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК по отношение на осъдения Р.. Посочва, че към датата на извършване на деянието, за което е осъден Р. по НОХД №6124/2001г. на СРС, осъденият не е изтърпял изцяло наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №10107/2019г. на СРС, поради което районният съд правилно е приел, че наказанието по второто осъждане следва да бъде присъединено към неизтърпяната част по първото осъждане. С оглед на това моли да бъде потвърдено първоинстанционното определение.

Служебният защитник на осъдения СТ. ГР. Р. – адв. Н.Т., се присъединява към изложеното от прокурора, моли съдебния акт на първата инстанция да бъде оставен в сила, като допълва, че по негово мнение, осъденият е надлежал наложеното му наказание и трябва да бъде освободен.

Осъденият СТ. ГР. Р. в правото си на лична защита, заявява че се придържа към казаното от адвоката му, в правото си на последна дума, няма какво повече да каже.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

С определение, постановено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС, влязло в сила на 12.06.2020г., на осъдения Р. е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца 1) по НОХД №33/2018г. на РС-Кубрат, 2) по НОХД №34/2018г. на РСКубрат, 3) по НОХД №35/2018г. на РС-Кубрат, по 4) по НОХД №207/2018г. на РС-Берковица, 5) по НОХД №249/2018г. на РС- Берковица, 6) по НОХД 3

№129/2018г. на РС-Кубрат, 7) по НОХД №10/2019г. на РС-Берковица, 8) по НОХД №76/2019г. на РС-Берковица, 9) по НОХД №180/2019г. на РС-Кубрат и 10) по НОХД №10107/2019г. на СРС, като е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца. На основание чл.24 от НК, така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, е увеличено с 4 месеца и е определено Р. да изтърпи общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е определено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. От така определеното общо най-тежко и увеличено наказание, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и чл.25, ал.2 от НК, е приспаднато времето, в което Р. е бил задържан по ЗМВР и НПК по делата в съвкупността, както и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по групираните дела. Към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ са присъединени наказанията „обществено порицание, наложени по НОХД №129/2018г. на РС-Кубрат и по НОХД №180/2019г. на РС-Кубрат.

С атакуваното определение съдът присъединил изцяло, на основание чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на осъдения СТ. ГР. Р. по НОХД №6124/2021г. по описа на СРС към наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, наложено на Р. по НОХД №10107/2019г. на СРС, като е определил общо наказание по двете дела „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца. Това определение на районната инстанция е неправилно и с него е нарушен материалния закон.

На първо място, районната инстанция не е съобразила обстоятелството, че наказанието, наложено на Р. по НОХД №10107/2019г. на СРС е било групирано с наказанията по още девет други дела и така е оформена съвкупност от 10 осъждания, по която, като най-тежко общо наказание е определено именно наказанието, наложено по НОХД №10107/2019г. на СРС – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца. Това общо най-тежко наказание, определено по делата в съвкупността, е било увеличено на основание чл.24 от НК, с 4 месеца и така е било определено общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца. Въпреки наличието на всички тези факти, районният съд не е съобразил посочените обстоятелства и е извадил НОХД №10107/2019г. на СРС от съвкупността от дела, групирани с определение, постановено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС. Такова изваждане на дело от формирана вече съвкупност по реда на чл.25, ал.1 вр.

4 чл.23, ал.1 от НК, не е в интерес на осъденото лице. Още повече, че от посочената съвкупност е извадено най-тежкото наказание, което е определено като общо най-тежко такова по групираните дела, без да е определено ново общо най-тежко наказание. Разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК са създадени изцяло в интерес на осъдените, като групирането на осъжданията се прави при най-благоприятния за дееца вариант – в една група се поставят възможно най-много и най-тежки наказания, което е било сторено с определението, постановено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС. С изваждането на найтежкото наказание от тази група положението на осъденото лице се влошава, защото то следва да изтърпи веднъж това най-тежко наказание, към което е присъединено наказанието по НОХД №6124/29021г. на СРС – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, а след това и определеното ново общо найтежко наказание по делата, които остават в групата. Ето защо, напълно неправилно и незаконосъобразно НОХД №10107/2019г. на СРС е било извадено от съвкупността от осъждания на Р., определена по НЧД №798/2020г. по описа на СРС.

На следващо място, не само че неправилно районната инстанция е извадила посоченото дело от формираната съвкупност по реда на чл.25 от НК, но и не е преценила остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №10107/2019г. на СРС към момента на извършване на деянието по НОХД №6124/29021г. на СРС. Наказанието по последното дело е присъединила към цялото наказание, което е извадила от вече формираната съвкупност. Вместо да съобрази остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било започнало към датата на извършване на деянието по НОХД №6124/29021г. на СРС и да присъедини към остатъка наказанието по посоченото дело, съдът е присъединил към цялото наказание наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено по НОХД №6124/29021г. на СРС, след което на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част от това наказание. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК е специална и същата е приложима единствено при групиране на осъждания по реда на чл.23 и чл.25 от НК, но не и при определяне на съвкупност при общ рецидив, какъвто е случаят с приложението на чл.27 от НК. Не случайно в чл.27, ал.1 от НК е предвидено, че „….. съдът присъединява към неизтърпяната част….“, т.е. в тази хипотеза не е предвидено приспадане на изтърпяна част от наказанието „лишаване от 5 свобода“, а наказанието, което е наложено след влизане в сила на предходното осъждане се присъединява отчасти или изцяло към неизтърпяната част от предходно наложено наказание. В този смисъл незаконосъобразно е произнасянето на районния съд в частта, с която е приложена нормата на чл.25, ал.2 от НК.

Не на последно място, адвокатът, в молбата си, с която е искал приложението на чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, е претендирал наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено по НОХД №6124/29021г. на СРС да бъде присъединено към наказанието от 1 година и 8 месеца, което сочи, че е имал предвид определеното общо най-тежко и увеличено наказание по групираните дела, посочени по-горе, т.е. наказанието, определено по НЧД №798/2020г. по описа на СРС. Контролираният съд обаче, е пренебрегнал обстоятелството, че по реда на чл.25 от НК е определено едно ново наказание, което не е това, наложено по НОХД №10107/2019г. на СРС, а е наказанието, определено по делата в сформираната съвкупност. Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 27 от НК установява наказуемостта при т. нар.