Решение № 83 от 01.04.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Смолян, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решениe № 354/04.11.2024 г. по гр. д. № 202/2024 г. Смолянски районен съд е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ал.

1 от ГПК, че съществува вземането на И. П. С. по Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 483/04.12.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1122/2023 г. на РС – Смолян, срещу Й. Т. Щ., за сумата 1 476, 90 лева, представляваща платени такси по т. 23 от ТТРЗЧСИ по изп. д. № 318/2022 г. по описа на ЧСИ Витанов, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането; ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 629, 54 лева и разноски за заповедното производство в размер на 129, 54 лева.

Това решение са обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответницата Й. Т. Щ., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалноправаните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и е необосновано.

Във въззивната жалба се оспорва разделянето разглеждането на първоначалния иск и насрещния иск, въпреки че насрещният иск съдържа 1 преди всичко парични вземания, които съгласно съдебната практика не следва да се разделят; целта на насрещния иск /и като претенции и като стойност/ е да се прихванат срещу предявения от ищеца иск.

Твърди се, че в първото съдебно заседание районният съд е отказал да приеме възраженията на ответницата, обосновани в насрещния иск и неразривно свързани с исковата претенция, както и да допусне исканията за събиране на доказателства, поради което някои от тях се предявяват с въззивната жалба.

В жалбата се сочи, че в доклада по делото съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 55 ал. 1 от ГПК, - неоснователно обогатяване, а решението е постановено на основание чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, което според жалбоподателката затруднява нейната защита като ответник по иска. Твърди се, че съдът не е указал кои факти подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест, за които твърдени факти страните не сочат доказателства.

Твърди се, че съдът не е посочил в съдебно заседание известни нему факти, които смята да въведе по спора и да има предвид при решаването му; съдът обсъжда неприети факти и доказателства.

По-нататък в жалбата се обосновава твърдението относно изпълнение на нравствен дълг от ищеца.

По-нататък във въззивната жалба жалбоподателката моли, ако се установи, че дължи претендираната сума, въззивният съд да уважи претендираните от жалбоподателката възражения: Право на задържане изплащането на исковата сума до връщане от ищеца на описаните вещи;

Възражение за прихващане с дължими от ищеца суми като обезщетение за имуществени вреди от увредени от ищеца вещи.

Прави се искане да се приложи като доказателство изп. д. № 318/2022 г. на ЧСИ Т. Витанов; да се изиска и приложи преписка на МВР по жалба на Й. Щ. от 22.07.2021 г.; да се даде възможност за представяне доказателства относно придобиване на М. къща от ищеца; да се допуснат до разпит двама свидетели; да се назначи съдебна експертиза за установяване размера на вредите.

Ответницата Й. Т. Щ. е депозирала допълнение към въззивната 2 жалба, в което също се възразява срещу разделянето на производството по първоначалния иск и производството по насрещната искова молба.

С допълнението се прави искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. Ако съдът не уважи това искане, се иска да бъдат уважени направените от ответницата възражения относно право на задържане и възражение за прихващане.

В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От пълномощникът адв. К.Г. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

С Решение № 215/17.08.2020 г. по гр. д. № 922/2020 г. на РС – Смолян, съсобствения между страните при квоти по ½ ид. ч. – ищеца И. П. С. и ответницата Й. Т. Щ., ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Смолян, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** е изнесен на публична продан.

По издадения въз основа на горното решение изпълнителен лист от 23.09.2022 г по молба на И. П. С. е образувано изпълнително дело № 318/2022 г. по описа на ЧСИ Витанов.

С Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач от 06.04.2023 г. Й. Т. Щ. е обявена за купувач на делбените имоти като предложила най-висока цена 82 500 лева. С Протокол от 28.04.2023 г.

ЧСИ е извършил разпределение. На 15.05.2023 г. от Й. Щ. по сметка на ЧСИ е преведена дължимата от нея като купувач сума от 43 517, 25 лева.

Със съобщение от 18.05.2023 г., получено от Й. Щ. на 23.05.2023 г., ЧСИ уведомява Й. Щ., че за изготвяне на постановлението за възлагане следва да внесе сумата в размер на 1 476, 90 лева на основание чл. 23 от ТТР към ЗЧСИ.

Видно от банковия документ на л. 170 от изп. д. № 318/2022 г., на 06.06.2023 г., И. П. С. е превел сумата от 1 476, 90 лева по сметка на ЧСИ Витанов. С писмо от 06.06.2023 г. И. С. информира ЧСИ Витанов за заплатена 3 от него сума от 1 476, 90 лева по сметка ЧСИ, която е дължима от Й. Щ., както и че това плащане ще задвижи процедурата по изготвяне на постановление, уведомяване на участниците в търга и последващото изплащане на дължимите суми към С. в качеството му на съсобственик, като е посочена банкова сметка на С., по която дължимата към него сума по протокола за разпределение да бъде преведена.

Впоследствие Й. Щ. превежда по изпълнителното дело други дължими такси и разноски.

С Постановление за възлагане на ЧСИ Витанов от 07.06.2023 г., влязло в сила на 05.08.2023 г. имотите, предмет на публичната продан, са възложени на Й. Т. Щ. за сумата от 41 025 лева.

На 10.08.2023 г. ЧСИ Витанов превежда на И. П. С. сумата от 41 105, 70 лева съгласно извършеното разпределение.

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд, че в случая ищецът е изпълнил едно задължение на ответницата, в резултат на което е налице обедняване на имуществената сфера на ищеца с процесната сума, от една страна, и обогатяване имуществената сфера на ответницата, доколкото от нейния патримониум не е излезнала процесната сума, за плащането на която задължението е на ответницата.

Плащането на сумата от 1 476, 90 лева от ищеца е безспорно установено от доказателствата по изпълнително дело № 318/2022 г. на ЧСИ Витанов, посочени по-горе.

Безспорно съща така се установява и целта на така направеното от ищеца плащане. Както самият ищец сочи в молбата до ЧСИ от 06.06.2023 г., това плащане се извършва от ищеца, за да се задвижи процедурата по изготвяне на постановление за възлагане, уведомяване на участниците в търга и последващото изплащане на дължимите суми към ищеца в качеството му на съсобственик. Поради това по никакъв начин не се установява твърдението на ответницата Щ., че се касае за акт на благодарност от страна на ищеца за положени от ответницата усилия по повод други имущества на страните.

Изявлението на ищеца в молбата от 06.06.2023 г. не дава основание да се приеме, че волята на ищеца при плащане на процесната сума е да извърши дарение в полза на ответницата. Още повече, че с имейл от 19.06.2023 г. ищецът е информирал ответницата за извършеното от него плащане на сумата от 1 476, 90 лева, както и я поканил в 14-дневен срок да му възстанови сумата на посочената банкова сметка. Поради това по никакъв начин не се установява твърдението на ответницата, че плащането на процесната сума е морален акт от страна на ищеца. Субективното съзнание на ответницата, че й се следва такъв благодарствен акт не елиминира ясно изразената неколкократно воля на ищеца, че прави плащането на процесната сума, за да се приключи процедурата по публичната продан и той да получи дела си от продадените делбени имоти, като за връщане на сумата изрично настоява пред ответницата преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 4 реда н чл. 401 от ГПК по ч. гр. д. № 1122/2023 г. на РС – Смолян.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения и лишаване на ответницата от възможност да ангажира доказателства. В отговора на исковата молба ответницата не е поискала ангажиране на каквито и да е доказателства. Сочените в насрещната искова молба доказателства касаят претенцията на ответницата срещу ищеца за имуществени и неимуществени вреди. С Определение № 401/10.06.2024 г. съдът е разделил насрещната искова молба на Щ. и е постановил по нея да се образува ново дело, като е приел, че насрещната искова молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, което ще затрудни разглеждането й в настоящото производство.

Това определени, съдържащо и доклад по чл. 146 от ГПК с разпределена доказателствена тежест, е връчено на ищцата на 16.06.2023 г., поради което тя е имала възможност да организира защитата си до първото съдебно заседание на 02.07.2024 г. Това съдебно заседание на 02.07.2023 г. не е проведено поради заболяване на ответницата. По същата причина не е проведено и съдебно заседание на 16.07.2024 г. В съдебно заседание на 08.10.2024 г. ищцата е поддържала доказателствени искания, касаещи предявения насрещен иск, който е предмет на отделно производство. Както в отговора на исковата молба, така и в първото редовно съдебно заседание не са направени доказателствени искания, свързани с предмета на делото. Ответницата е следвало да организира защитата си съобразно разделянето на насрещната искова молба в отделно производство.

По същия начин и във въззивната жалба се поддържат възражения и искания, касаещи предявения насрещен иск. След като този иск е предмет на отделно производство, тези възражения и искания са неотносими към настоящия спор. Така заявеното във въззивната жалба възражение за право на задържане не е направено в отговора на исковата молба. Възражението за прихващане не би могло да бъде разглеждано в настоящото производство, тъй като е свързано с претенциите по насрещния иск, предмет на отделно производство. Също така във въззивната жалба се прави искане за допускане на гласни доказателства /като не се сочи какви обстоятелства ще се установява с тях/, каквото искане не е правено пред районния съд, поради което е преклудирано. Искането във въззивната жалба за назначаване на експертиза, която да установи размера на нанесени на Щ. вреди, е неотносимо към настоящия спор, доколкото касае претенциите по насрещния иск, неприет в настоящото производство.

Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано районният съд е уважил така предявения иск като основателен и доказан, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 354/04.11.2024 г. по гр. д. № 202/2024 г. по описа на Смолянски районен съд,

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6