Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 598 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3234/2024
Вид
Решение № 598
Подписан
21.05.2025
В сила
24.02.2026
Състав
Таня Букова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300103234 по описа за 2024 година

И щ е ц ъ т В.

Н.

Й. с

ЕГН

**********, от гр.

**********************************, представляван от пълномощника му адвокат С. Б., твърди, че при проведена на 13.07.2018 г. в гр. Пловдив специализирана акция от служители на Главна дирекция „Борба с огранизираната престъпност“ под надзора на прокурор от Специализираната прокуратура /СП/ е държан 5 часа в ********** „****“ в гр. Пловдив, след което на 14.07.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 6 и по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК във връзка с чл. 26, ал. 1 НК по досъдебно производство № 15/2018 г. по описа на СО-СП, образувано на 02.02.2018 г. и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 70 000 лв., отменена с определение от 24.07.2018 г. по чнд № 2369/2018 г. Специализиран наказателен съд /СпНС/, с което е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв., която сума, тъй като се е оказала непосилна за него, не не внесена.

На 13.12.2018 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем и е разпитан в гр. ***** в сградата на СО-СП, като е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор, който е депозирал искане до СпНС за изменение на мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в 1

„домашен арест“, което е оставено без уважение с определение от 13.12.2018 г. по чнд № 4280/2018 г. СпНС, с което спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. По протест на СпП с определение по вчнд № 589/2018 г. по описа на АСпНС, мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв. е заменена с мярка за неотклонение „домашен арест“, който ищецът търпи в периода 20.12.2018 г. 22.08.2019 г. или общо осем месеца и два дни.

На 05.04.2019 г. и на 09.07.2019 г. ищецът е призован и разпитан в качеството му на обвиняем в гр. *****, а на 11.07.2019 г. е призован и се явил за предявяване на материалите от разследването, като с постановление от 10.02.2021 г. наказателното производство по отношение на обвинението по чл.

321, ал. 6 НК е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура Пловдив за обвинението по чл. 346, ал. 3 от НК.

Ha 20.12.2021 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и разпитан в гр. Пловдив по дп № 180/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел /ОСО/ при Окръжна прокуратура – Пловдив, а на 13.06.2022 г. е депозиран в Окръжен съд - Пловдив обвинителен акт за престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по който е образувано нохд № 1034/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по което той е присъствал в 10 съдебни заседания : на 05.10.2022 г., на 20.10.2022 г., на 14.11.2022 г., на 17.01.2023 г., на 17.03.2023 г., на 11.05.2023 г., на 27.06.2023 г., на 29.09.2023 г., на 20.11.2023 г. и на 13.12.2023 г., в което заседание е постановена оправдателна Присъда № 96/13.12.2023 г., влязла в сила на 29.12.2023 г.

В резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение са му нанесени неимуществени вреди.

Поради наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ бил лишен от възможността да престира труда си и семейният бюджет останал без неговия доход. Недоимъкът, свързан с неудобството да е обвиняем и подсъдим, довел до нуждата да продаде два наследствени имота, оставени от баща му /апартамент в гр. ******** продаден на 06.10.2021 г. и къща с двор в с. ********, продадена на 16.12.2022 г./, а на 30.08.2021 г. - и семейния автомобил марка „*******“, модел „**-**, peг. № ** **** **. Наложило се семейството да прибегне и до кредитиране.

2

В момента на задържането му първото му дете е на ** *******, а през месец април 2020 г. той става баща за втори път.

Освен обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, които настъпват винаги в резултат от наказателното производство, ищецът претърпял и вреди над обичайните, които са обусловени от следните обстоятелства : незаконното обвинение е за две тежки умишлени престъпления и е оправдан само за това, за което е предаден на съд; наказателното преследване по твърдението, че е участвал в организирана престъпна група е продължило от 14.07.2018 г. до 10.02.2021 г., а за второто обвинение, че е пазил предмет, за който бил знаел, че е предназначен за изготвяне на неистински платежни инструменти по чл. 243, ал.2 от НК - от 14.07.2018 г. до 29.12.2023 г., като производството и по двете обвинения е продължило извън разумните срокове; той е бил реабилитиран към датата на образуване на наказателното производство; незаконното обвинение е дало крайно негативно цялостно отражение върху живота му - през целия период на незаконния процес се чувствал омерзен, разтърсен и съсипан, изпитвал изключително силно притеснение и силен дискомфорт, негови познати и приятели започнали да го избягват, не можел да си намери работа, тъй като на ареста му била дадена гласност, а снимката му била публикувана в множество статии, посветени на акцията на ГД „БОП“ ; заради делата бил подложен на изключителен стрес, а от последния започнал да употребява алкохол; в продължение на пет години и половина се притеснявал да не бъде осъден ; процесът бил отразяван в медиите и станал достояние на широк кръг адресати; получил посттравматично стресово разстройство с промяна на емоционалния баланс и изразена депресивна симптоматика, честа смяна на настроението и повишена раздразнителност, нарушени били социалната му регулация и липса на потребност от социални контакти, имал нарушение на съня - трудно заспиване, наличие на кошмари; били уронени престижът и доброто му име в обществото, сред колеги, семейство и приятели, отчуждил се от своите близки и приятели; през цялото време изпитвал страх от евентуално осъждане, загуба на самочувствие, неудобство пред близки и познати, засегнати са били честта и достойнството му, опетнени са били доброто му име и обществен авторитет, като интензитетът на отрицателните емоции е довел до ограничаване на социалните му контакти и промяна в начина на живот.

За така причинените му вреди ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 75 000 лева ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното му изплащане, както и разноските по производството, а пълномощникът му адвокат С. Б. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на 3 държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратура на Република България, ЕИК 1218177309, с адрес – гр. *****, бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпъляващия функциите главен прокурор Б. С., а по делото - от прокурор при Окръжна прокуратура Д. П., в подадения отговор на искова молба изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като : ангажираните доказателства не установяват действително търпени вреди като пряк резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство; недоказани са твърденията, че вследствие на актове и действия на органите на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ ищецът е бил принуден да продаде недвижими имоти и моторно превозно средство, а също и се наложило семейството да прибегне до кредитиране – касае се за обективни житейски обстоятелства, които не са свързани и не произтичат обезателно от действия на органите на ПРБ, а извършването на правни сделки по продажба на имоти и вещи само по себе си не може да се окачестви като увреждащо действие; повдигнатите обвинения определят фактическа и правна сложност на производството, която е предопределила и продължителността му; правната сложност и продължителността на производството произтичат и от факта, че на 05.05.2022 г. по нохд № 743 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. е одобрено споразумение, с което обвиняемият И. Б. се е признал за виновен в това, че на 13.07.2018 г. в гр. ******** в съучастие с обвиняемия В. Й. е извършил престъпление по чл. 246, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал.

1 НК, за което на Б. е наложено наказание „пробация“, т. е. към този момент са били налице достатъчно доказателства, че ищецът е бил съучастник в същото това престъпление; недоказано е и твърдението за влошаване на здравето на ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, тъй като липсват данни какво е било здравословното му състояние преди започване на наказателното производство; не са доказани и твърденията за настъпила социална изолация, дискомфорт и съществено засягане на личностната сфера на ищеца по повод на наказателното преследване; действително за периода 20.12.2018 г. – 22.08.2019 г. ищецът е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“, но след това спрямо него не са прилагани други мерки за неотклонение, което значително снижава интензитета на търпените вреди и същите са в значително по-нисък размер; не без значение е и фактът, че във времето, когато ищецът е бил на свобода, органите на ПРБ по никакъв начине 4 не са ограничавали правото му и лична свобода, възможностите му за социални контакти, свободен и пълноценен личен живот, правото и възможността за престиране на труд, правото и възможността за свободно и неограничено придвижване и всички му други конституционни права, което сочи на значително по-ниска степен на неимуществено увреждане, поради което претендираното обезщетение следва да се отхвърли като неоснователно, алтернативно – да се намали значително; общата продължителност на наказателния процес се определя и от действията на други органи – на МВР, които имат собствена оперативна самостоятелност и компетентност, на съда, а щом това е така, то вредите не следва да произтичат само и единствено от действията на ПРБ и претенцията за обезвреда не може да се отнесе и възложи изцяло в тежест на прокуратурата и да се понесе от нея; ищецът не е посочил нито едно доказателство, от което да се установи наличие на причинна връзка между посоченото обвинение, злепоставяне в обществото и накърняване на доброто му име в резултат на осъщественото наказателно преследване; претендираният размер на обезщетението е силно завишен, не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика, а освен това той надхвърля сумата на средностатистическия брутен доход на домакинствата в страната за периода 2018 г. – 2023 г.; следва да се отбележи и важният факт, че самото постановяване на оправдателна присъда има характер на репарация и на частично възмездяване на понесените неимуществени вреди от процеса; такъв характер на репарация и на частично възмездяване на понесените от процеса неимуществени вреди е и постановление от 10.02.2021 г. на СпП по дп № 15/2018 г. по описа на СО при СпП за частично прекратяване на наказателното производство; дори и ищецът да е претърпял вреди, същите са типични и обичайни, а не такива, които надхвърлят значително вредите, които обичайно се свързват с едно прието за незаконно наказателно производство и произтичащите от такова производство деликтни действия на прокуратурата; по отношение на приложените към исковата молба публикации в различни електронни медии следва да се изтъкне, че са налични данни за инициирана една медийна публикация от страна на органи на ПРБ – телевизионно интервю на говорителя на СпП пред „**** *********“, което, обаче, е оповестило единствено обективния факт на започване и водене на досъдебно наказателно производство, без да бъде поставено под съмнение действието и правното значение на презумпцията за 5 невиновност, а по отношение на останалите медийни публикации липсват данни да са инициирани и предизвикани от органи на ПРБ, в този смисъл последната не е разпространявала друга офциална информация в медиите и на това основание не следва да отговаря за чужди журналистически действия; ответникът следва да бъде изцяло освободен от отговорност за вреди от обвинението, евентуално отговорността му следва да бъде намалена съобразно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.