Решение № 117 от 19.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пазарджик, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235200600100 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 104 от 21.11.2022г. на Районен съд Пазарджик по НЧХД № 562/2022г. по описа на съда е признат подс.Н. Г. С. от гр.Пазарджик за виновен в това, че на 22.06.2021г., в гр. Пазарджик, в района срещу „**************“ е причинил на Г. Д. С. от същия град, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 78 А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик.

Осъден е подс.Н. Г. С. да заплати на Г. Д. С. сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от инкриминираната дата - 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева е отхвърлен предявения иск, като неоснователен.

Осъден е подс.Н. Г. С. да заплати на Г. Д. С. направените по делото разноски в размер на 612,00 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик ДТ върху размера на уважения граждански иск, а именно сума в размер на 60 лв.

Срещу присъдата на РС Пазарджик е подадена въззивна жалба от подсъдимия Н. Г.

С., чрез защитника му адв.Л. К., с която се моли да бъде отменена и да се постанови нов 1 съдебен акт, с който да се признаете подсъдимия за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, както и да се отхвърли предявения за съвместно разглеждане граждански иск. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, незаконна и необоснована. Присъдата е незаконосъобразна по отношение на наложената глоба по реда на чл. 78а от НК и по отношение размера на за съвместно разглеждане граждански иск.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от защитника на подсъдимия, в което се излагат съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по тъжба, която не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. Съгласно чл. 81, ал.1 от НПК изискванията към съдържанието на тъжбата е и същата да съдържа обстоятелствата за престъплението, в което се обвинява подсъдимия. Съдебната практика е последователна в разбирането, че под обстоятелства на престъплението се има предвид фактическата рамка на наказателното преследване, която се очертава в тъжбата. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, формулирайки обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Така се гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия и това именно е същността на изискванията към съдържанието на тъжбата.“ / Р 237-2012-1-во НО, ВКС /.

Обвинението е за нанесени множество наранявания по *******************, което по съществото си представляват едно телесно увреждане, чиято правна квалификация е дължима от съда. С постановената присъда подсъдимия е признат за виновен по обвинението за всички наранявания. Същевременно, видно от обстоятелствената част на тъжбата, не се съдържат обстоятелства относно обвинението за нанесени от подсъдимия телесни увреждания по крайниците. Не става ясно как и с какви действия С. е наранил предната повърхност на дясното коляно изразяващо се в оток и разкъсно-контузна рана.

Липсата на изложения на факти в тази насока на практика лишават подсъдимия от право на защита.

На следващо място ПРС е възпроизвел неправилна фактическа обстановка, в резултат на което е възпроизвел неправилни правни изводи. От една страна не са подложени на задълбочен анализ събраните в хода на съдебното следствие множество доказателства, а от друга страна за част от тях е изложена неправилна интерпретация. Поради нарушение на основни принципи в наказателното производство са останали неизяснени съществени обстоятелства по делото. По делото липсват категорични доказателства за наличието на мозъчно сътресение, което да е претърпял тъжителя. Липсват и категорични доказателства, от които да се направи обоснован извод, че останалите травматични увреждания, описани в тъжбата, са причинени умишлено от подсъдимия. В тази насока мотивите почиват единствено на предположение.

Изначало съдът е построил мотивите си въз основа на съвсем погрешна интерпретация на доказателствата по делото. Липсва интерпретация и на целия доказателствен материал - например за представените множество медицински документи за 2 претърпяната очна операция от подсъдимия на следващия ден от инкриминираната дата, в контекста на твърдяното противоправно поведение срещу пострадалия. Не става ясно защо съдът пренебрегва медицинското състояние на подсъдимия, претърпял сложна операция на очите поради заболяване настъпило преди инкриминираната дата, и подложено на операция непосредствено след инкриминираната дата, в контекста на побоя който се твърди, че е нанесъл на тъжителя.

Пренебрегнати са показания на свидетели, които опровергават медицинското състояние на тъжителя след инцидента. Дадена е вяра на свидетел, който очевидно не е бил на местопроизшествието. Внимателния прочит на неговите показания, частично съпоставени с показанията на останалите свидетели, не може да не внася сериозна доза съмнения за достоверността им. Нелогичността и противоречивостта на тези показания се обяснява с факта, че този свидетел не е очевидец, а това е единственият свидетел, който се твърди, че е пряк очевидец на местопроизшествието.

Съдът без да изложи на разбор представената справка от АПИ за движението на л************** от делото просто декларативно е приел, че въз основа на тази справка този автомобил бил пътувал в указаната посока. Това е автомобилът на св.Д. Д., който е обяснил в показанията си, че е ползвал в деня на идването си в гр. Пазарджик, а в последствие неубедително е променил показанията си, че е пристигнал предходния или по-предходния на инкриминираната дата ден, за да удостовери че е пряк очевидец на това което е „видял" пред сервиза на пострадалия на датата 22.06.2021 г. Очевидно съдът се е нуждаел от специалните знания и умения на вещо лице, което да разчете данните от АПИ и да удостовери въпросният автомобил бил ли е на входната пътна артерия към гр. Пазарджик от магистрала Тракия на датата 21-22.06.2022 г. Това е съществено обстоятелство по делото, за да се установи по обективен начин този свидетел бил ли е пряк очевидец или изобщо не е бил на територията на гр. Пазарджик на инкриминираната дата.

Не на последно място, съдът е коментирал показанията на пристигналите на място полицейски служители едностранчиво, повърхностно и без да подложи на критика противоречията, съдържащи се в тях. Съдът не е коментирал и подложил на анализ казаното от С. пред полицейските служители, че му е бил нанесен удар (а не удари, които да обяснят толкова много наранявания), както и че след разговора със С. тези служители са провери и разговор със С., който пък изрично е отрекъл употребата на физическа сила спрямо Г. С..

Св. Й. е възприел „червено кръвонасядане, което приличаше на кръв“. Никъде в показанията на този свидетел не е записано, че е възприел „кърваво кръвонасядане по устната на тъжителя", както е обективирал ПРС. Освен това заявил че са ходили в спешна помощ, за да проверят състоянието на Г. С., но от там разбрали, че Г. С. не е претърпял сериозни травматични увреждания и че състоянието му е добро, нещо което рязко контрастира с описаните наранявания в представеното медицинско удостоверение.

Част от изводите на съда почиват на предположения, което е недопустимо от гледна точка на принципите на НПК. Без да подложи на анализ медицинската документация, просто ПРС декларативно е приел, че описаните травматични увреждания е изключено да се 3 получат по друг начин, различен от инкриминирания инцидент. Например на защитата не можа да стане ясно, как и въз основа на кои обективни данни и доказателства ПРС е приел, че С. е получил разкъсно-контузна рана и оток по предната повърхност на дясното коляно .

Самият пострадал описва една фактическа обстановка , която изключва такова нараняване!

В тъжбата си пострадалия описва, че след нанесените му юмруци в главата, последвало нанасяне на удар „*********“, което предпоставя стоенето на двамата един срещу друг лице в лице, следователно при последвалото „блъскане назад и падане на земята“ е паднал по гръб, което изключва получено нараняване отпред по крака в областта на коляното . Дори и да се кредитират показанията на св.Д., т.нар. „очевидец“, от неговите показания също не може да се почерпи обективна и точна информация за твърдените наранявания. Този свидетел отрича да е видял нанасянето на удар от подсъдимия с глава в главата на тъжителя - стр. 4 последен абзац от протокола от СЗ от 26.09.2022 г., от който удар пък би могло да се обясни прималяването и последвалото падане с най-сериозното нараняване у пострадалия мозъчното сътресение.

При обсъждане на личността на подсъдимия съдът неоправдано е приел, че същият е бил осъждан. Не е приложен правилно ефекта на института на реабилитацията по право, поради което напълно фриволно е приел, че същият с поведението си демонстрира чувство на безнаказаност, с нисък праг на въздържаност. В тази насока отчитането на наличието на негативна характеристична данна, е просто за недопустимо и невъзприемчиво от гледна точка на принципите на съвременния наказателен процес!

Въззивната жалба и допълнението към нея се поддържат от защитника и подсъдимия в съдебно заседание, които пледират за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда. Сочат доказателства.

Повереника на частния тъжител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и обоснована, както в наказателната, така и в гражданската й част.

По делото пред въззивния съд по искане на защитата е допусната съдебнотехническа експертиза - Протокол № 36, от заключението на която се установява, че е била направена справка за движението на лек автомобил с ************ за периода от време от 20.06.2021г. до 22.06.2021г. в група ОАПС към отдел КП при ОД на МВР Пазарджик за информация от АИС „Пътна карта“, като са установени 8 бр. контролни точки на засичане за посочения период представени в табличен вид и във вид на карта. От получените данни в справката и направен анализ по картата, въпросния лек автомобил е възможно да навлезе в гр.Пазарджик на пътен въдел АМ „Тракия“ посока Бургас – София и гл.път ІІ-37 / гр.Пазарджик – гр.Панагюрище/. Не беше открита информация за навлизането на лек автомобил с ************ за периода от време 20.06.2021г. до 22.06.2021г. в гр.Пазарджик.

В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че последната камера, която е засекла автомобила е на магистрала „Тракия“ в участъка след ********** в посока от Бургас към София.

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, 4 в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс.Н. Г. С. на 22.06.2021г. в гр. Пазарджик в района срещу „**************“ е причинил на Г. Д. С. от същия град, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f02e9eb9-b37b-4053-8ed7-f2f3e66e80cc