Решение № 228 от 20.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова в присъствието на прокурора Д. М. Д. като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Гражданско дело № 20211800100331 по описа за 2021 година

В. Б. Б. от гр. И. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 27 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на оправдателната присъда – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че с пр. преписка № 966/2015 г. на РП- И. срещу него е започнало наказателно преследване за извършено документно престъпление, извършено в качеството му на разследващ полицай, а след направени отводи на прокурорите от РП- И. преписката била изпратена на РП- Елин Пелин и образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. На 28.04.2017 г. ищецът бил привлечен като обвиняем, а на 24.10.2017 г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 702/2017 г. на РС- И.. С присъда по посоченото дело от 30.01.2018 г. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение, която присъда била потвърдена с решение на СОС от 20.10.2020 г.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство, продължило 5 години, 3 месеца и 6 дни, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и стрес при изпълнение на служебните му задължения и в личния живот, обща отпадналост, безсъние, раздразнителност, отчуждение от близки, познати и колеги, накърняване не доброто му име и репутация сред широк кръг лица, предвид професията, която е заемал. Бил лишен от възможност за кариерно израстване в този период и явяване на конкурси по ЗСВ и пр. Изпитвал страх, че може да загуби работата си, а оттам и 1 невъзможност да покрива вноските си по изтегления от него преференциален кредит за служители а МВР, както и да се грижи за болната си майка. Срещу ищеца било образувано и дисциплинарно производство, в резултат на което му било наложено дисциплинарно наказание, което впоследствие било отменено от съда. В исковата молба са изложени подробни твърдения относно отражението на неоснователното обвинение и воденото наказателно производство върху психичното и емоционално състояние на ищеца. Твърди се, че в резултат на воденото наказателно производство се влошило здравословното състояние на ищеца – получил високо кръвно налягане и след направени изследвания му била поставена диагноза захарен диабет. Вследствие на диабета получил напрежение в очите и кожни обриви, а в резултат на психическото напрежение възникнали и сърдечни проблеми.

Ищецът твърди, че е имал добросъвестно процесуално поведение при извършване на всички процесуално-следствени действия в досъдебното производство, участвал е във всички съдебни заседания и не е ставал пречка за отлагане на делото.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът – Прокуратура на Република България, чрез Софийска окръжна прокуратура, излага становище за недопустимост на иска поради липсата на изискуемата по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна процесуална предпоставка. По същество оспорва иска по основание, както и по размер.

Ответникът излага довод, че ищецът не е представил доказателства за действително претърпените от него вреди в резултат на повдигнатото му обвинение. Излага възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Б., поддържа иска. Счита, че събраните по делото доказателства обосновават основателност на предявения иск.

Ответникът, чрез прокурор при СОП- Д., оспорва иска. Поддържа, че по делото не са събрани безспорни доказателства за настъпването на твърдените в исковата молба вреди.

Счита, че показанията на водените от ищеца свидетели следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Сочи, че не са налице доказателства воденото срещу ищеца наказателно производство да е довело до невъзможност за осъществяването на професионална реализация, както и до възникване на твърдените заболявания или влошаване на здравословното му състояние, а приетото заключение на съдебнопсихологическата експертиза почива само на анамнетични данни на ищеца и на лица, попадащи в хипотезата на чл. 172 от ГПК, поради което не следва да се кредитира. Счита, че размерът на претенцията не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдена практика и обществено-икономическите условия в страната.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е започнал работа в системата на МВР през 2006 г. като младши разследващ полицай в РУ при ОДМВР, а от 2013 г. е старши разследващ полицай в РУ – И..

От материалите в приложеното в цялост НОХД № 702/2017 г. на РС-И. се установява следното:

2

Досъдебно производство № 4-Е/2015 г., пр. пр. № 697/2015 г. на РП – Елин Пелин е образувано с постановление на прокурор от РП – Елин Пелин от 14.07.2015 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 31.10.2014 г. в гр. И., в качеството си на длъжностно лице – разследващ полицай в РУ- И., в кръга на службата си е удостоверил неверни обстоятелства – присъствието на местопроизшествието на С.И. и С.К. и положените подписи от тях в протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2014 г. в качеството им на поемни лица, с което е съставил официален документ, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

На 27.11.2015 г. В. Б. Б. е бил разпитан като свидетел. С постановление от 28.04.2017 г. на следовател в СлО при ОП- София В. Б. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е приключило с постановление от 03.05.2017 г. на следовател при СОП с мнение за предаване на съд на обвиняемия Б. за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.

В материалите от ДП се съдържа заповед от 23.06.2015 г. на главен разследващ полицай при ОДМВР- София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 6 месеца ца извършено от него на 31.10.2014 г. дисциплинарно нарушение. Заповедта е отменена с решение от 14.08.2015 г. по адм. дело № 603/2015 г. на Адм. съд – София област.

На 20.10.2017 г. в РС- И. е внесен обвинителен акт, с който срещу В. Б. Б. е повдигнато обвинение за това, че на 31.10.2014 г. в гр. И., в качеството си на длъжностно лице – разследващ полицай в РУ – И., в кръга на службата си е съставил официален документ – протокол за оглед на местопроизшествие, в който удостоверил неверни обстоятелства: че е извършил оглед с начален част 08,35 ч. в присъствието и с прякото участие на поемните лица С.З.И. и С.Г.К., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 702/2017 г. по описа на РС-И.. Проведени са две съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал. С присъда от 31.01.2018 г. подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурора срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 110/2020 г. на Софийски окръжен съд. По делото са проведени три съдебни заседания, едно от които е било отложено по искане на защитника на подсъдимия поради обективна невъзможност да се яви. На 20.10.2020 г. е постановено решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда.

Според показанията на св. К. С., дългогодишен приятел на ищеца и негов колега /работещ като оперативен работник/, в края на 2014 г. ищецът бил обвинен от Областната дирекция, че е нарушил процедурните правила във връзка извършване на оперативни действия при установяване на престъпления в ромската махала. От ОД започнали проверки и се създало голямо напрежение сред колегите. Ищецът споделил на свидетеля, че срещу него е образувано разследване, без да знае за какво става въпрос. Това продължило над 5 години, в което време ищецът се чувствал зле – изпаднал в депресия, страхувал се да се разписва по водените от него досъдебни производства, странял от познати, срамувал се, 3 когато ходел на доклад в прокуратурата, че го мислели за престъпник. В града започнали да се носят слухове за ищеца, че е извършил престъпление, колегите му също шушукали. По това време ищецът отслабнал, вдигнал кръвно и бил на хапчета. Споделял, че се притеснява да не го уволнят и пратят в затвора, и че няма да може да си плаща заемите. Ищецът отказвал да излиза, срамувал се да ходи по заведенията. Въпреки, че не бил отстраняван от длъжност, обвинението се отразило негативно на работата на ищеца – той се притеснявал се да не пропусне нещо и да не го обвинят, че е допуснал нарушение.

Съгласно показанията на св. Л. К. /колега на ищеца, а от 2016 г. – началник на РУИ./, след образуването на досъдебното производство срещу ищеца започнали дисциплинарни проверки срещу него. Често ищецът бил призоваван от ОДМВР. Имало промяна във физическото и емоционалното състояние на ищеца, тъй като в града всички се познавали. Той загубил мотивация за работа. Усещал негативното отношение на колегите и на хората от средите от контингента. Част от колегите започнали да го отбягват. Ищецът отслабнал, престанал да говори, загубил нормалното си изражение, бил оклюмал, а по принцип бил весел и усмихнат човек. Според свидетеля, ищецът не му изглеждал добре здравословно.

По делото е допусната разширена съдебно-медицинска експертиза с вещи лица кардиолог и ендокринолог за установяване на здравословното състояние на ищеца и евентуалната връзка на това състояние с наказателното производство, предвид изложените в тази насока твърдения в исковата молба и представените медицински документи. Вещите лица са представили отделни заключения по поставените задачи съобразно медицинската си специалност.

Според заключението на в.л. д-р Д. М. /специалист вътрешни болести и кардиология/, извършено на база представените по делото медицински документи и след личен преглед на ищеца, при ищеца е налице сърдечно заболяване – есенциална хипертония, 1-ва степен. От медицинската документация се установява, че след м. април 2015 г. са започнали трайно да се измерват повишени стойности на артериалното налягане, което е наложили през януари 2016 г. консултация с кардиолог в МВР болница, след което започнал постоянен прием на медикаменти в малки дози. Няма данни за хипертонични кризи или много високи стойности на артериалното налягане. В приложените медицински документи /амбулаторни листа от преглед при личен лекар/ не са отразени показатели, които да показват влошаване на здравословното състояние на ищеца по отношение на кардиологичното заболяване есенциална хипертония. През периода на наказателното производство, вероятно свързано с хроничния стрес, при ищеца е установено трайно повишено артериално налягане и започнато постоянно лечение с антихипертензивни медикаменти. При разпита му пред съда вещото лице д-р М. сочи, че сърдечното заболяване на ищеца е възникнало вероятно през последните месеци на 2015 г., но официално преглед при кардиолог е бил извършен през 2016 г.

Според заключението на в.л. д.р Е. В. /специалист ендокринология и болести на обмяната/, извършено на база представените медицински документи и личен преглед на 4 ищеца, същият за пръв път е диагностициран със захарен диабет тип 2 на 03.07.2014 г.

Съгласно представените медицински документи /амб. лист от 03.07.2014 г./ е установен неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Кръвната захар е покачена в последните 5-6 години. Ищецът е положителен на вирусен хепатит С, без клиника. Според експерта, стресът е само част от многото фактори, които са причина не само за по-високите кръвни захари, като по-високата кръвна захар не би била благоприятна и за диагнозата вирусен хепатит С, за който има доказано само носителство. При разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че за периода 2016-2018 г. няма отразени изследвания на кръвната захар на ищеца. Сочи, че по принцип стресът води до отделяне на хормони, които увеличават захарта, а от тук декомпенсира диабета. В периода на наказателното производство няма данни за изследване на кръвната захар. Вещото лице разяснява, че стресът е само един от многото фактори, които имат отношение към диабета. По данни от медицинските документи диабетът при ищеца е възникнал през 2013-2014 г.