Решение № 2800 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2800 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330116994 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. К. А., личен № **********, съгласно удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № *****, изд. на *****г. от МВР – П., с адрес: гр. ******, против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. *******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от ***** г., издаден по ч. гр. д. № 10640/2009 г., по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който първоначално е образувано изп. дело № ******описа на ЧСИ Л. М. с рег. №***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване по давност на вземанията, обективирани в изпълнителния титул, а именно: сумата от 15 562,08 лв. – главница по договор за банков кредит от **** г.; сумата от 304,58 лв. – лихва за периода 05.06.2009 г. – 09.09.2009 г.; сумата от 1093,16 лв. – наказателна лихва за периода 05.06.2009 г. – 09.09.2009 г.; законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2009 г., до изплащане на вземането, както разноски по заповедното дело в размер на 339,20 лв. за държавна такса и 479,19 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че по ч. гр. д. № 10640/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд бил издаден изпълнителен лист от ****** г. в полза на „Прокредит Банк България“ АД против ищеца Й. К. А. и трето за настоящото 1 производство лице – „Тетрафил текстил“ ЕООД за солидарното осъждане на последните двама да заплатят сумата от общо 16 959,82 лв., от която: 15 562,08 лв. – главница по договор за банков кредит от 05.10.2007 г.; 304,58 лв. – лихва за периода 05.06.2009 г. – 09.09.2009 г.; 1093,16 лв. – наказателна лихва за периода 05.06.2009 г. – 09.09.2009 г.; законната лихва върху главницата от 10.09.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното дело в размер на 339,20 лв. за държавна такса и 479,19 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 15.09.2009 г. било образувано изпълнително дело №****г. по описа на ЧСИ *****, което било прекратено през 2019 г. поради перемпция. Същото не се съхранявало, тъй като е било унищожено след изтичане на 5 години от датата на прекратяването му. Срещу ищеца и третото за настоящото производство лице – „Тетрафил текстил“ ЕООД, било образувано изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ ****., по което взискателят претендирал допълнителни суми за още лихви и разноски. По изпълнителните дела били представени документи за извършена цесия.

Ищецът счита, че процесните вземания са погасени по давност, поради което не подлежат на принудително удовлетворяване. Заявява, че от датата на издаване на изпълнителния лист е изтекла предвидената от закона погасителна давност за главницата и разноските, включително и за лихвите. Моли предявеният иск да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че поради неизпълнение на поетите задължения по Договор за прокредит спринт № ****** г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от една страна и от друга страна – „Тетрафил Текстил“ ЕООД, като кредитополучател и ищеца Й. А., като солидарен длъжник, било образувано ч. гр. д. № 10640/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд. По заповедното производство били издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от****** Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело №***** г. по описа на ЧСИ ***** с рег. № *****и район на действие Окръжен съд – П.. Преди това при същия ЧСИ било образувано изп. дело № ****** г., което било прекратено на 23.07.2019 г. с постановление на съдебния изпълнител, поради настъпила перемпция. Ответникът поддържа, че давността за вземанията по изпълнителния лист е 5-годишна. Заявява, че към датата на образуване на изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ **** е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № ****** г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Сочи, че новите постановки, обективирани в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ВКС, започват да се прилагат от **** г. занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Твърди, че доколкото изпълнителното производство по предходното 2 изпълнително дело при ЧСИ ***** е било образувано и висящо при действието на ППВС №******* г., давност не е текла до 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020 г. След дата 26.06.2015 г. счита, че са приложими постановките, дадени в т.

10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в което е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. След прекратяване на производството по предходно образуваното изпълнително дело и преди да изтече давностният срок, взискателят изтеглил изпълнителния лист и образувал ново изп. дело № 840/2019 г. по описа на ЧСИ М.. Твърди се, че с молбата за образуване на посоченото изпълнително дело давността е прекъсната, тъй като взискателят е поискал предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжниците – насрочване на дата за опис на движими вещи. По същото били поискани и други изпълнителни действия, които прекъснали погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. На дата 09.04.2021 г. била изпратена молба до съдебния изпълнител с изх. № ******* г., с посочени изпълнителни способи – искане да се наложи запор на банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД. По делото били депозирани и последващи молби от взискателя с искане за насочване на изпълнението и насрочване на описи на движими вещи – с изх. № ***** г. и изх. № ******* г.

Ответникът поддържа, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В този смисъл цитира практика на Окръжен съд – П.. Сочи също така, че давността е спряна на 13.03.2020 г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., като сроковете, спрели да текат срок по време на извънредното положение, са продължили текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, т.е. от 21.05.2020 г. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на 3 факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

По делото не съществува спор между страните и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по ч. гр. д. № 10640/2009 г. по описа на Районен съд – П. са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.09.2009 г. във връзка с вземания, произтичащи от договор за прокредит спринт № ********., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД от една страна и от друга страна – „Тетрафил Текстил“ ЕООД (трето за настоящото производство лице), като кредитополучател, и ищеца Й. К. А., като солидарен длъжник; че въз основа на изпълнителния лист от 15.09.2009 г. е било образувано изп. дело № *******г. по описа на ЧСИ ******* с рег. №****** и район на действие Окръжен съд – П., което е било прекратено; че въз основа на изпълнителния лист от ******* г. е образувано ново изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ ***** с рег. №***** и район на действие Окръжен съд – Пловдив; че вземанията, произтичащи от договор за прокредит спринт № *********г. са прехвърлени от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД с договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от ***** г. Горепосочените обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, както и предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, спорът между страните се свежда до това погасени ли са по давност процесните вземания в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.

Предмет на спора е погасяването по давност на вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение № ****** г. по ч. гр. д. № 10640/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от *******г., поради което съдът намира, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 117, ал.

2 ЗЗД и давността относно процесните вземания е петгодишна. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В тази насока е налице установена съдебна практика – Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 4

6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 576/16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., съгласно която петгодишният срок на новата давност се прилага, както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о., също е прието, че давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).

С оглед горното и съобразно цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че срокът на погасителната давност за процесните вземания е петгодишният срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от която дата е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително и с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от поддържане висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя (в този смисъл – т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.).