Присъда № 11 от 22.03.2023, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 11 от 22.03.2023г. по НОХД № *2/2022г. по описа на Н.ския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е внесла срещу подсъдимия А.А.М. с ЕГН **********, адрес: село К., улица П.м. № *, община Н., обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършеното престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс – за това, че на 01.01.2021г. около 14:00 часа – 15: 00 часа в село К., улица З. № *, се заканил на И.З.И. с ЕГН ********** с престъпление против неговата личност, а именно с убийство с думите: „Няма да оставя нещата така, ще те хвана, ще те пребия, ще те еба, ще те убия и ще те излежа“, като това заканване възбудило основателен страх у него за осъществяването му, както и е възбудило основателен страх за осъществяването му и у неговите родители – свидетелите П.А.М. с ЕГН ********** и З.

И.И. с ЕГН **********.

Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХ от НПК.

В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението като счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано по несъмнен начин. Освен това предвид действията на подсъдимия и употребата на алкохол е било напълно възможно той да изпълни заканата си като осъществи намеренията си спрямо пострадалия И.З.И.. Последният и неговите родители възприели заканата за убийство. Той е бил уплашен, като страхът му именно от осъществяване на намеренията спрямо него на заканата на подсъдимия, се е проявил в треперене на ръцете и други негативни емоции. Това обстоятелство – възприемането на заканата от страна на пострадалия и родителите му, е било съзнавано у подсъдимия, който пък е действал с пряк умисъл, а и това е било и негова цел. Счита за недоказана лансираната защитна версия за провокиращо поведение от страна на пострадалия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Упълномощеният защитник на подсъдимия А.А.М. – адвокат К.К. – АК-Бургас, отбелязва, че никой от присъствалите на 17.01.2021г. при пристигането на полицейския служител И.Г. на място, не му е съобщил, че подсъдимият се е заканвал, включително и с убийство. По същество обсъжда свидетелските показания на родителите на пострадалия и техните роднини, като счита, че те се разминават относно заканите в сравнение с тези, описани в обвинителния акт. Това навежда на извода за сговор на този роднински кръг да му отмъстят като му припишат заканване с убийство. В подкрепа на тази позиция защитникът набляга на обстоятелството, че жалба срещу подсъдимия не е подавана на 01.01.2021г. или в следващите дни, а едва на 17.01.2021г., когато подсъдимият се е обадил в полицията за да съобщи за инцидент с неговия син на 31.12.2020г., което пък е бил повода за подаване на тази жалба от страна на родителите на пострадалия. Никое от доказателствата, включително и експертното заключение по комплексната съдебнопсихиатричнапсихологична експертиза, не установяват И.З.И. да е бил уплашен, евентуално съдържат се данни, че е бил това състояние два-три дни. Намира обвинението за недоказано, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан, евентуално да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно „пробация“ за срок от шест месеца с двете задължителни пробационни мерки.

Подсъдимият дава обяснения по делото, като твърди, че не той, а И.И. му се е заканил на 01.01.2021г., а на излезлите от къщата родители заявил, че не е казвал, че ще убива някого. Това той твърди и в обясненията си пред съда и че И.И. употребява наркотици, поради което губи контрол, докато на въпросната дата подсъдимият е бил на работа, откъдето се е връщал, и не е употребявал алкохол. Заявява, че не се е карал с 1 родителите му, до тогава са били са в добри отношения. Подсъдимият твърди също и че на 17.01.2021г. синът му е бил бит, когато се е обадил на полицията. Отрича да е отправял думите, които му се приписват с обвинението, по адрес на И.И..

Н.ският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.А.М. е роден на 08.06.1971г. в град Н., живее на постоянния и настоящия си адрес в село К., улица П.м. № *, община Н., български гражданин е, женен, реабилитиран е, с основно образование.

Последното осъждане на А.А.М. е било на 20.11.2012г., когато с влязла в законна сила присъда по НОХД № 755/2012г. по описа на Н.ският районен съд, същият е бил признат за виновен в извършване на 17.06.2011г. на престъпление по чл.195, ал., т.4, във вразка с чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца.

Вечерта на 31.12.2020г. пред магазина, стопанисван от свид. А.А.М., находящ се в село К., улица З. № *, община Н., са се намирали непълнолетните тогава И.З.И. и М.А.М. и малолетните Н.А.М. и А.А.М.. Към тях се е приближил малолетния А.А.М., който е син на подсъдимия А.А.М., и е започнал да хвърля камъни по събралите се там деца, пръскал ги е препарати за стъкла, хвърлял е по тях бомбички. Свид. И.И. го е предупредил да не прави така, да ги остави да си говорят и да не се занимава с тях, но А.А.М. продължил, като е започнал и да псува събралите се до магазина деца, тогава И.И. се е приближил към него и го е избутал. А.А.М. е отишъл в тях и се е оплакал на баща си – подсъдимия А.А.М., който отишъл в магазина и започнал да се кара на свид. И.И.. Виковете и заканите, които подс.

А.А.М. е отправял към свид. И.И., са били чути от бащата на последния – свид. З.И..

Неговата и на семейството му къща се намира в същия двор, в който се намира магазина, стопанисван от свид. А.А.М., както и къщата на свид. А.А.М. и съпругата му свид. Е. З. М., всички находящи се на адрес: село К., улица З. № *, община Н.. Тъй като къщата на свид.

З.И. се е намирала най-близо до магазина, откъдето са се чували виковете, и след като ги е възприел като отнасящи се до сина му, и че е разпознал гласа на подсъдимия А.А.М., който се е заканвал, че ще го пребие и ще го смачка задето е ударил сина му, свид. З.И. е излязъл на улицата пред магазина и е попитал подс. М. защо вика на сина му. Подс. М. му е отговорил, че синът на свид. З.И. е ударил сина на подсъдимия. След свид. З.И., на улицата е излязла и неговата съпруга – свид. П.А.М., а свид. Н.А.М. е отишла в дома на родителите си – свид. А.М. и Е.М. да ги прикани също да излязат навън като им съобщила, че подс. А.М. е дошъл да се разправя с батко й И.И.. Тогава свид. З.И. е ударил на сина си – свид. И.И., лек шамар, по който начин да покаже на подс. А.М., че каквото и нередно да е направил синът му, е получил заслужено наказание, което е достатъчно, и с надеждата, че подсъдимият също няма да продължава за се занимава със сина му и ще приеме, че случаят е приключил.

В края на случката дошли свидетелите А. и Е.М., които чули, че свид. З.И. се кара на сина си, и пред които на подс. А.М. са се извинили свидетелите З.И. и П. М., както и свид. И.И. по настояване на баща му.

На следващия ден – 01.01.2021г., около обяд свидетелите З.И., П. М., А.М. и Е.М. заедно със семействата им се събрали да отпразнуват новогодишния празник. Били са в къщата на свид. А. и Е. М.. По някое време, след 14:00 часа, свид. И.И. отишъл да нахрани кучето, което е било вързано зад тяхната къща. Тогава на улицата се е появил подс. А.М., който след като го е видял, се е насочил към него и през желязната ограда на двора, за която се е хванал, отново е започнал да му се заканва, че няма да остави нещата така, приканвал го е да излезе навън на улицата да се бият. Заплашвал го е че ще си има работа с него, че ще го убие като го заколи, заявил му е че ще го чака на автобусната спирка, където ще го мушне там с нож. Заявявал е също, предимно на турски език, че ще го наебе и че ще ги подпали и 2 ще ги пребие. От виковете, заканите за убийство и саморазправа, свид. И.И., който не е отговарял, се е уплашил подс. А.М. да не изпълни заканите си, защото знае, че обича да се кара с хората, лежал е в затвора, за което се е хвалил, саморазправял се е с роднините си, както и защото е по-възрастен и по-едър от него. Намиращите се в къщата след като чули виковете и заплахите, излезли навън и видели подс. А.М. на улицата, като преценили, основно по говора, че е употребил алкохол. Тогава свид. З.И., който излязъл първи, се е обърнал към него, като му е казал: „А., нали се разбрахме, защо продължаваш да заплашваш и да обиждаш; нали се извинихме и казахме, че вече няма да се повтори“. Подс. М. е мълчал, защото е нямало какво да отговори. Само е мърморил под носа си и е продължил пътя си.

След това всички влезли отново в къщата, където видели, че свид. И.И. е бил много уплашен, бил е неспокоен, ръцете му започнали да треперят, през този ден почти не е разговарял, бил е подтиснат. Чувствал се е унижен от думите и заканите, отправени от подс.

М. към него, защото те са станали достояние на близките му.

Родителите му – свид. З.И. и П. А., също са се уплашили, тъй като познавайки подс.

А.М., възприели сериозно заплахите му, и че въпреки опитите им да успокоят ситуацията и последиците от случилото се вечерта на 31.12.2020г., предвид, че не живеят заедно със сина си, не са били сигурни, че конфликтът няма да продължи и подсъдимият да се опита да изпълни заканите си, а те поради отсъствието си няма да могат да потушат конфликта и да предотвратят евентуално посегателство спрямо сина им. Тогава не са му се карали, напротив, опитвали са да успокоят сина си и са го съветвали са го да се пази и да не излиза навън, докато ги няма да не влиза в конфликти с подс. М. и да го избягва.

В следващите седмици след новогодишния празник, когато родителите му са заминали за град София, където работят, свид. И.И., който е продължавал да бъде стресиран и притеснен, си е стоял в къщи, страхувал се е да излиза и да се придвижва сам из селото, както и да се събира с приятелите си, като само е посещавал магазина на вуйчо си свид.

А.М.. Чувал е от близките си, че подс. М. е продължавал да се зарича да изпълни заканите си към него, което също е продължило да поддържа страха му от подс. М. и от заканите му.

От заключението на извършената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза се установява, че свид. И.З.И. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ „Проф. Д-р Иван Темелков“ – Бургас, не е лекуван в стационарно или амбулаторно и не е преглеждан от психиатър. Той е възприел поведението на подс. А.М. към 01.01.2021г., че заканата, отправена към него, би могла реално да бъде осъществена.

След тази дата е имал преживявания, страхово подплатени, детерминирани от отправените към него закани, които преживявания не надхвърлят нормалната човешка афективност и това не е довело до разгръщането на психично заболяване в широк и тесен смисъл на думата. Не е разкрил оплаквания, които биха могли да се интерпретира като признак на посттравматичен стрес според МКБ – 10 (Международна класификация на болестите).

Посттравматичното стресово разстройство възниква като отговор на стресогенно събитие или ситуация и причинява дълбок дистрес. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящи се изживявания на травмата под форма на внезапно оживяване на минали сцени (flashback), сънища или кошмари, на фона на продължително чувство за вцепененост, отчужденост от другите хора, анхедония, избягване на дейности и ситуации, напомнящи травмата, вегетативна свръхвъзбуда, безсъние. Към датата на освидетелстването – 03.08.2021г., свид. И.И. е бил психично здрав и годен да дава свидетелски показания и да отговаря адекватно на поставените му въпроси в хода на следствието и да участва във фази на наказателното производство.

Изслушани в съдебно заседание, вещите лица заявяват, че поддържат експертното си заключение като уточняват, че на 01.01.2021г. и след това поведението на свид. И.И. е било нормално психологично мотивирано, изключващо налудности, халюцинации или друга патологична продукция, поведението му е било подредено, цЕ.сочено, а не хаотично и 3 дезориентирано, той е имал добър спомен за преживяното и е подреждал правилно събитията. Не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, можел е да разбира свойството и значението на нещата и да ръководи постъпките си. Думите, които е чул, ги е възприел като реална заплаха, което е предизвикало негативни емоции в него, изразяващи се в преживян страх, но те не са ескалирали до степен, че да се разгърне психично заболяване. Няма основание да се подозира, че е разгърнал посттравматичен стрес.