Решение № 3696 от 02.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3696 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. К. В., чрез адв. Г., уточнена с молба с вх. № 130566/04.11.2025г., срещу решение № 1692/03.02.2025г., постановено по гр.дело № 23302/2023 год. по описа на СРС, 140-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца С. М. П. иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 3 635.75 лева - ½ част от необходимите разноски, сторени за ремонт на покрива и канализацията на съсобствения на страните имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „Ирис“ 12, с площ от 773 кв.м, ведно с построената сграда с идентификатор ***, и в частите, в които са отхвърлени предявените от В. срещу П. насрещни осъдителни искове по чл. 45 ЗЗД за сумата 1 100 лева, представляваща обезщетение за отстраняване на щети на стените и тавана на западната стая и коридорите и 2 000 лева – обезщетение за претърпени от В. неимуществени вреди от болки, страдания, безпокойство, безсъние, търпени в периода от 11.05.2020г. до 20.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното погасяване

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части, поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС не приел допустими доказателства, не обсъдил всички 1 възражения и твърдения на страните, превратно тълкувал представените доказателства и извел необосновани изводи. Напълно необоснован и противоречащ на изложеното от вещото лице бил изводът на СРС, че ищецът извършил ремонти, които били необходими. Вещото лице Т., изготвило СТЕ, не установило, че извършените от ищеца С. П. ремонти били с неотложен характер. Относно ремонта на канализацията и подмяната на шахтите експертът заявил, че не може да каже имало ли нужда от тях, не могъл да направи оглед на комините и покривите, не знаел какво точно било сменено и имало ли необходимост от това. Дори изобщо не установил извършен ли бил ремонт на покрива или керемиди били махани заради ремонта на улуците. Не се установило и какво било състоянието на комините преди ремонта и че то било причина за течове, в заключението на СТЕ бил включен коминът на бившето котелно, който не бил част от претенцията на ищеца, но бил остойностен. Остойностени били и нови керемиди, качване и подмяна, но по делото въобще липсвали доказателства за закупувани от ищеца нови керемиди, не били представени КСС. Заключението на СТЕ в тази части било необосновано и изготвено по твърдения на ищеца, предвид признанието на вещото лице, че не било извършвало оглед. „Модул Дизайн“ ЕООД имало за предмет на дейност поставяне на външни изолации, а не ремонт на покриви. Това било дружеството, направило топлоизолацията на обекта на ищеца. Досежно ремонта на покрива СРС изобщо не обсъдил представените от ответника писмени доказателства – становище и оферта от 14.08.2021г. Показанията на св. Г. почивали на предположения и се разминавали с останалите събрани доказателства. Не станало ясно дали водата в гаража била от канализацията, дали шахтата работила, имало ли запушване. От показанията на св. С. се установило, че целият ремонт на канализацията ищецът направил, за да свърже гаража си с канализацията, без практическо значение за общата вещ. СРС приел, че смяната на улуци не била необходим ремонт и изключил претендираните от ищеца разноски за това, но пропуснал да изключи разноските по т.

9 от таблица № 2 на СТЕ за доставка, монтаж и демонтаж на тръбно скеле, свързани с този ремонт и с топлоизолацията на собствения на ищеца обект. Отделно адвокатът на ищеца заявил в о.с.з. на 10.07.2024г., че няма претенция за изграждане на скеле.

Отделно вместо сумата 681 лева за улуци СРС приспаднал по-малка сума – 657.50 лева, което също било неправилно. Вещото лице посочило т. 4, 6 и 9 в таблица № 2 на заключението, но същите не се отнасяли в нито една от категориите ремонт на улуци, ремонт на покрив, ремонт на комини. Фактура № 301/12.10.2021г. не следвало да се съобразява – нямало основание ответникът да отговаря за тези разходи, не се касаело до СМР. Ищецът не направил избора на изпълнител с грижата на добрия стопанин по критерия най-добра оферта, изобщо не представил 3 бр. оферти, изборът бил по неясни критерии. Моли за отмяна на първоинстанционното решение по осъдителния иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и отхвърляне на същия. По насрещните искове СРС изложил противоречиви мотиви и неправилно приел, че липсвала причинно-следствена връзка 2 между установените вреди по тавана и по продължение на стените в коридора в обекта на ответника В. В., течовете по горната част на стената и тавана на западната стая, разположена до коридора, пукнатини по продължение на стените, и действията на ищеца С. П.. В тази връзка били събрани гласни доказателства посредством разпита на св. И.Г., които неправилно не били кредитирани от СРС като заинтересовани.

Посочената от съда заинтересованост на свидетеля не била обоснована. Показанията му се подкрепяли от установените от СТЕ вреди. Моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен насрещния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 100 лева – разходи за отстраняване на щети върху стените и тавана на западната стая и коридорите и вместо това въззивният съд да уважи иска, ведно със законната лихва върху сумата от депозирането на насрещната искова молба в съда до окончателното погасяване на вземането. По делото били представени медицински документи. Установен бил изживения от ответника В. стрес и безсъние от влошаване на здравето на сина й, резултат от действията на ищеца П..

Събрани били гласни доказателства посредством разпита на св. М.Т. и И.Г. за установяване на емоционалното състояние на ответника В.. Същите напълно кореспондирали с писмените доказателства – медицински документи, жалба до 6-о РУ на МВР, имейл до ищеца от 11.05.2022г., нотариална покана, от които неимуществените вреди на ответника В. били установени. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен насрещния иск по чл.

45, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 000 лева – неимуществени вреди и вместо това този иск да бъде уважен, като на В. се присъди и законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ищецът С. М. П., чрез адв.

П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Правилно и обосновано, след анализ на всички събрани по делото доказателства, СРС приел, че процесните СМР на покрива, подпокривното пространство и коминните тела били наложителни с оглед гарантирането на безпрепятственото ползване на покривната конструкция, а разходите, сторени от ищеца – необходими разноски.

Ищецът не претендирал разходи за скеле и такива разноски СРС не съобразил с решението си – изложеното в жалбата било невярно. Правилно и въз основа на анализ на събранит е по делото доказателства СРС приел, че поставянето на нова канализационна тръба и изграждането на нови шахти и нова ревизионна шахта в имота представлявали необходими разноски и изграждането им било наложително, за да се гарантира отвеждането на отпадните води от имота в общата улична канализация. Запушване на канализацията било установено от доказателствата по делото. В жалбата показанията на св. С. били цитирани превратно. Заключението на СТЕ не било оспорено от ответника. Разноските по фактура № 301/12.10.2021г. за 3 частна експертиза също били необходими – въз основа на експертизата ищецът предприел необходимите действия за ремонт на покрива и общата канализация на процесната сграда. Отделно посредством частната експертиза ищецът изпълнил искането на ответника В. в нотариалната й покана от 26.05.2021г. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част, в която е уважен искът му по чл. 30, ал. 3 ЗС. Ответникът В. не провела доказване на елементите от деликтния състав на исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – нито в свидетелските показания, нито в неоспореното заключение на СТЕ се съдържали данни сочените от нея вреди да се дължали на поведение на ищеца П., липсвала причинно-следствена връзка помежду им. Освен това представената медицинска документация се отнасяла до период, значително предхождащ исковия такъв. Моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано в частите, в които искът на ищеца С. М. П. срещу ответника В. К. В. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е отхвърлен за горницата над сумата 3 635.75 лева до пълния предявен размер от 4 009.50 лева и в частта, в която насрещният иск на ответника В. В. срещу ищеца С. П. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над претендираните в настоящото производство 1 100 лева – имуществени вреди на стените и тавана на западната стая и коридорите до пълния предявен размер от 4 970.97 лева, предвид на което в същите части решението на СРС е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните части настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът С. М. П. излага, че притежавал в режим на СИО ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с номер по предходен план 211, кв. 13, парцел XII, на адрес гр. София, ул. ********, бивша ул. „Мара Апостолова“, с площ 773 кв.м, и притежавал в режим на СИО самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, изградена в поземления имот, както следва: апартамент № 1, с идентификатор ***, с площ по документ за собственост от 56.19 кв.м, находящ се на първия етаж и апартамент № 3 , с идентификатор ***, с площ по документ за собственост от 123.30 кв.м, находящ се на третия етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство – таван, 4 заемащ целия подпокривен етаж с площ от 89.80 кв.м, с реално ползвана площ от 44.90 кв.м, както и притежавал в режим на СИО сграда с идентификатор ***, представляваща хангар, депо, гараж с площ по документ за собственост 25 кв.м, разположена в поземления имот с идентификатор

***. Ответникът В. К. В. притежавала останалата ½ ид.ч. от поземления имот, както и самостоятелен обект в сградата с идентификатор *** – жилище, заемащо целия първи етаж на сградата, с площ по документ за собственост 126.80 кв.м, заедно с две мазета, разположени в южната част на сградата, с полезна площ от 28.74 кв.м, заедно с ½ ид.ч. от подпокривното пространство – таван, и гараж в южната част на сградата с площ от 20.98 кв.м, и ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Изградената жилищна сграда била триетажна, с тавански етаж. Къщата била стара.

Покривът й в последните години бил повреден. От него започнали течове - в жилището на ищеца се появявали мокри петна на таваните и стените, подкожушвала се боята, образувал се мухъл, таванският етаж не можел да се ползва пълноценно.

Покривът се нуждаел от спешен ремонт. Наред с това общата канализация на имота се запушвала. В резултат в гаража на ищеца избила влага и обектът не можел да се използва по предназначение. Ищецът отправил до ответника нотариална покана от 10.05.2021г., връчена й на 12.05.2021г., с която я уведомил за състоянието на покрива и канализацията и й предложил да вземат решение за ремонта им. Ответникът не се отзовала на поканата, предвид на което ищецът ангажирал специалист – инж. Г., която да извърши оглед и да даде предписания за отстраняване на дефектите. Съобразно изготвената частна експертиза от инж. Г. предписаните СМР следвало да се извършат незабавно, поради наличието на реална опасност за нарушаване на носещата конструкция на сградата. Ищецът събрал оферти, които изпратил на имейла на ответника за обсъждане. От нейна страна нямало реакция, предвид на което той се принудил сам да предприеме нужните действия за ремонтиране на общите части на жилищната сграда – покрив и обща канализация. По сключени договори от 07.09.2021г. с „К. и Ко 2015“ ЕООД за подмяна на улуците, от 05.09.2022г. с „Модул Дизайн“ ЕООД за частичен ремонт на покрива – доставка и подмяна на обшивки на калкани, измазване на комини с армировка, качване на керемиди, обхождане на покрива и труд за подмяна на счупени керемиди, договор със „С. Строй БГ“ ЕООД за ремонт на обща канализация – поставяне на канализационна тръба Ф160, 1 бр. ревизионна шахта Ф400, 1 бр. бетонова шахта Ф800, полагане на 2 бр. пръстени Ф800/400, полагане на капак полимер бетон Ф600, полагане на 1 бр. контролноревизионна шахта, „К-Проект“ ЕООД и „Евроканал“ ЕООД, заплатил общо 8 019 лева, по издадени от тези търговци фактури, както следва: №№ 301/12.10.2021г. с издател „К Проект“ ЕООД, 174/30.09.2021г. с издател „К. и Ко 2015“ ЕООД, 62/06.12.2021г., 64/10.01.2022г. и 65/13.01.2022г., издадени от „С. Строй БГ“ ЕООД, 627/16.11.2022г., издадена от „Модул Дизайн“ ЕООД и протокол за извършени услуги № 5