Определение № 1495 от 14.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Велико Търново, 12.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка М. като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500895 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С определение № 1344 от 24.09.2024 година, постановено по гр.д. № 1626/2024 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на К. М. М. против М. Н. М. с която е предявен иск с искане да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника заплащането на 300 лева – издръжка за м. февруари 2024 година за детето им М. М.ов М. и е прекратено производството по гр.д. № 1626/2024г.

Против това определение е подадена частна жалба от К. М. М. чрез адв.

М. И. като прави оплаквани яза неговата неправилност и незаконосъобразност.

Счита, че е налице равен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск против ответника М. в качеството му на родител упражняващ родителските права спрямо сина им М. М. да се установи, че не му дължи заплащане на издръжка на детето за месец февруари, поради извършено плащане.. Правният интерес произтичал от това, че изпълнителното дело № 20248960400592 при ЧСИ Ивелина Цанкова срещу К.

М. се претендира от ответната страна суми пари, които вече били заплатени по негова банкова сметка и е бил наясно, е тези пари не се дължат. Твърди, че е била изрядна по отношение изпълнението на задължението да плаща издръжката за непълнолетния им син още преди образуване на 1 изпълнителното дело. Ищцата допълнително и излишно била натоварена с разноски и й били наложени запори на банкови сметки. Съдът е мотивирал обжалваното определение с това, че ищцата би могла да се защити извънсъдебно и поради тази причина за нея липсвал правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Съдът обаче не е отчел, че има правен интерес, тъй като при степента на извънсъдебната защита не е достатъчна да възпре ответника отново да претендира чрез изпълнителен лист при друг ЧСИ издръжката за същия период с образуването на ново изпълнително дело. Правният интерес се обуславял и от самото наличие на изпълнително дело. Освен това извършеното плащане се оспорва от ответника, който инициирал образуването на изпълнителното дело и по този начин се е породил правния спор дължи ли се издръжката за м. февруари 2024г. С постановеното определение съдът лишава ищцата от предоставеното по закон средство за защита, което е недопустим отказ от правосъдие.

Застъпва тезата, че разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК би била приложима, ако взискателят не оспорва направеното плащане, а такова оспорване е налице, след като са тази сума е било образувано изпълнително дело. Чрез предявения отрицателен установителен иск ищцата търси признаване на погасителния ефект на направеното от нея плащане преди образуването на изпълнителното дело, каквото правомощие има съдът, а не съдебния изпълнител, поради което спорът не можел да бъде решен извънсъдебно. Поради тези аргументи е отправено искане към въззивния съд да постанови определение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното определение и делото да бъде върнато на РС Горна Оряховица.

В съответствие с чл. 130 изр. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчена на посочения в исковата молба ответник.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи, като се запозна със съдържанието на исковата молба, извърши преглед на атакуваното определение, намира за установено следното:

Видно от гр.д. № 1626/2024 година по описа на РС-Горна Оряховица, прекратено на основание чл. 130 от ГПК с обжалваното определение, жалботодателката като ищца е подала искова молба против М. Н. М. в качеството на родител, упражняващ родителските права спрямо детето М.

М.ов М. , с искане да се приеме за установено, че не му дължи заплащане на 2 издръжка на детето М. М.ов М. за м. февруари 2024 година, поради извършено плащане, като обосновава правния си интерес с това, че било образувано изпълнително дело № 20248960400592 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ОС Велико Търново, в което се претендирали парични суми, които вече били платен по банкова сметка на ответника и по този начин допълнително я товарят с разноски и налагат запор върху банкова сметка, за вече изплатена издръжка. Излага твърдения, че по изпълнителното дело е наложен запор за сумата от 2950,68 лв., представлявала издръжка за периода от 04.12.2023г. до м. юли 2024 година. Предявява иска, тъй като ответникът би могъл да образува ново изпълнително дело при друг съдебен изпълнител.

Поради което предявява иск да бъде прието за установено, че не дължи на взискателя – ответника по иска сумата от 300 лв. – представляваща издръжка за м. февруари 2024 година, поради извършено плащане от нейна страна.

Имайки предвид съдържанието на исковата молба съдът достига до извод, че обстоятелствата, на които основава иска си са образувано изпълнително дело за събиране по принудителен ред на присъдена в полза на ненавършило пълнолетие дете на страните, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.04.2024 година, издаден по гр.д. № 2517/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица въз основа на спогодба между страните от 20.03.2024 година, в която спогодба е уговорен дължимият размер на издръжката от 300 лв. от завеждане на исковата молба – 4.12.2023г. Ищцата твърди изпълнение на издръжката за м. февруари 2024г. в размер на 300 лв. преди образуване на изпълнителното дело. Твърди, че извършените от нея плащания са били направени на 05.02.2024г. и 16.02.2024г.

Така предявеният иск съдът квалифицира по чл. 439 от ГПК съгласно който длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск и този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по който е издадено изпълнителното основание. Според твърденията в исковата молба ищцата оспорва дължимостта на вземането за издръжка за м. февруари 2024 година с извършено плащане преди да е било приключило съдебното дирете, преди да е одобрена постигнатата между страните спогодба /20.03.2024г./. Ето защо съдът приема, че искът се явява недопустим, доколкото ищцата се позовава не на факти, настъпили след издаването на изпълнителния лист, а на такива, настъпили преди него и преди образуване на изпълнителното производство. От друга страна доколкото се 3 твърди изпълнение на задължението преди образуване на изпълнителното дело, то е приложим разпоредбата чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Ищцата не отрича задължението си, а твърди изпълнение преди образуване на изпълнителното производство, а чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК и дава правната възможност за защита, като представи посочените документи, удостоверяващи извършено плащане пред съдебния изпълнител.

Предвид изложените мотиви, съдът приема, че искът е недопустим не поради наличието на други способи за защита, а защото ищцата се позовава на факти след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. В този смисъл определението се явява правилно и законосъобразно, но по изложените по-горе от въззивния съд мотиви и следва да бъде потвърдено. Частната жалба следва да се остави без уважение. По аргумент от чл. 274 ал. 4 ГПК, доколкото решението по делото не би подлежало на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лв., настоящият съдебен акт е окончателен.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1344 от 24.09.2024. постановено по гр.д. № 1626/2024г. на РС – Горна Оряховица, с което на основание чл. 130 ГПК е искова молба подадена от К. М. М. против М. Н. М. да се приема за установено, че не му дължи заплащане на 300 лв. – издръжка за м. февруари 2024 г. за детето М. М.ов М. и е прекратено производството по гр.д. № 1626/2024 година по описа на РС Горна Оряховица.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4