Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3401 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 552/2025
Вид
Определение № 3401
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Ивелина Владова, мл.с. Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3401 гр. Варна, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 18018/23.06.2025г. от А. О. В., чрез адв. Н. И., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 613/05.06.2025г., постановено по в. гр. дело № 552/2025г. по описа на ВОС, като бъдат присъдени такива в полза на молителя в общ размер на 512 лева, от които 297 лева за настоящото производство и 215 лв. зеаапроизводството пред Варненски апелативен съд, конкретизирани по размер в молбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Община Варна.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по жалба на А. О. В. – длъжник по изпълнително дело № 202371604... по описа на ЧСИ Н... Г... срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу несеквестируемо вземане на длъжника в размер на 480 лева по негова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN ....

С Решение № 613/05.06.2025г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил насочване на изпълнението по изпълнително дело № 202371604... по описа на ЧСИ Н... Г... с район на действие ОС-Варна върху несеквестируемо имущество на длъжника А. О. В., ЕГН **********, а именно – вземане на длъжника в размер на 480 лева постъпило по негова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN ... на 14.10.2024г. и преведено по сметка на ЧСИ Н... Г... на 08.11.2024г., на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

1

При постановяване на решението си, съставът на ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от молителя в депозираната жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Представен е договор за правна защита и съдействие от 13.02.2025г. (л. 15 от делото), от който се установява, че А. О.

В. е заплатил в брой на адвокат Н. И. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна по обжалване на незаконосъобразни действия на ЧСИ Н... Г..., рег. № 716 по изп. дело № 35/2023г. По делото е приложено и платежно нареждане от 17.02.2025г. (л. 17) за заплатена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на депозираната жалба.

Искането за присъждане на разноски в производството пред Варненски апелативен съд по в. ч. гр. дело № 216/2025г. е направено своевременно от молителя в депозираната частна жалба срещу Определение № 1488/20.03.2025г. по настоящото дело, с което ВОС е оставил без разглеждане жалбата на А. В. срещу действията на съдебния изпълнител.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 01.04.2025г. (л. 6 от делото на ВАпС), от който се установява, че А. О. В. е заплатил в брой на адвокат Н. И. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално представителство по делото.

Приложено е и платежно нареждане от 02.04.2025г. (л. 7 от делото на ВАпС) за заплатена държавна такса в размер на 15 лева за разглеждане на депозираната жалба.

С оглед изхода на спора и като съобрази направеното искане за присъждане на разноски, настоящият състав на ВОС намира, че по делото е доказано реалното извършване на разноските, представляващи заплатени държавни такси и адвокатски хонорар в производствата пред ВОС и Варненски апелативен съд, поради което същите следва да бъдат присъдени в полза на молителя в претендирания размер.

По отношение на искането за присъждане на такси в общ размер на 72 лева, определени по ТТРЗЧСИ и заплатени по сметка на ЧСИ Н... Г..., съдът намира, че същите не следва да се присъждат в полза на молителя А. В., тъй като са сторени в изпълнителното производство. Съдебното производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, цели отмяната на правните последици от извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител. Макар и свързано с изпълнителното производство, то не е продължение на изпълнителния процес, протича извън него, което го определя като самостоятелно спорно съдебно производство. При приключване на производството по жалба по чл. 435 от ГПК /било то с решение по същество или с определение за оставяне на жалбата 2 без разглеждане и прекратяване на производството/, страните имат право да претендират сторените от тях разноски единствено в съдебното производство, респ. съдът дължи произнасяне по заявени от страните претенции за разноски само в него.

Предвид изложеното, молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските е частично основателна и следва да бъде уважена до размера от 440 лева, а в останалата част до претендирания размер от 512 лева – оставена без уважение, съобразно мотивите на настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 613/05.06.2025г., постановено по в. гр. дело № 552/2025г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА Община Варна с ЕИК 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „О... № 43, да заплати на А. О. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Зограф“ № 45сума в размер на 440 лева /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща сторените разноски в производството пред ВОС и Апелативен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18018/23.06.2025г. от А. О. В., чрез адв. Н.

И., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 613/05.06.2025г., постановено по в. гр. дело № 552/2025г. по описа на ВОС, в частта, с която се иска присъждане на разноски в размер на 72 лева, представляващи заплатени по сметка на ЧСИ Н... Г... такси, определени по ТТРЗЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.

248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3